Нефтеният разлив, който вдъхнови Деня на Земята

На 22 април 1970 г. студенти от Университета в Южна Калифорния слагат противогаз на статуя на своя талисман Томи Троуджън и заравят двигател, за да символизират борбата срещу замърсяването на околната среда. В Колорадо тълпа мотористи влизат в столицата на щата. Доброволци събират 5 тона боклук в Западна Вирджиния. Навсякъде в САЩ се правят демонстрации по повод Деня на Земята – демонстрации, които ще останат в историята като мотивиращ момент за цялото световно екологично движение. Но корените на Деня на Земята се крият в една трагедия от по-рано: гигантски разлив на петрол, който замърсява крайбрежието на Санта Барбара и поставя в центъра на общественото внимание темата за опазването на околната среда.

Петнадесет месеца преди първия Ден на Земята, на 28 януари 1969 г., на 10 километра от перфектните брегове на Южна Калифорния петрол започва да се обединява в черно, смолисто петно на повърхността на морето. Общността, въпреки загрижеността си към издаването на разрешителни за нефтени сондажи във федерални води, не е в състояние да се намеси в работите с тази платформата – Платформа А. Union Oil убеждава правителството да издаде разрешение за петия им кладенец и докато други области изискват защитна стоманена обвивка да се простира най-малко 90 metra под дъното на океана, Union Oil има възможност да направи само 70 метра за новия кладенец.

Това ще има висока цена. Налягането предизвиква спукване още на четиринадесетия ден от началото на сондажните работи, изхвърляйки кал на 30 метра над платформата. Компанията се опитва да спре нефтения излив от кладенеца, но скоро петролните производители забелязват, че морето бълбука. Натрупването на налягане кара природния газ и нефт да открият пукнатини в океанското дъно. През първите 11 дни от разлива петролът изтича със скорост от почти 34 000 литра на час. По времето, когато Union Oil успява да спре изтичането, приблизително 4,5 олимпийски басейна с нефт правят петно от над 56 километра. Това е най-лошият разлив на нефт в историята на страната. (Петдесет години по-късно, след няколко още по-катастрофални разлива, вече е третият по големина.)

Пол Релис, тогава студент в Калифорнийския университет в Санта Барбара (UCSB), прави полет над разлива и след това описва гледката пред Pacific Standard: „Спомням си, че гледах направо надолу в това огромно черно петно в океана. И веднага си помислих, че това ще промени света.“

Катастрофата кара Релис да помогне за създаването на екологичен център – един от най-ранните центрове за информация за околната среда в страната. Разливът задейства и други жители. В рамките на първата седмица местните активисти създават група, наречена Махнете масло! (Get Oil Out! – GOO!), която настоява правителството да спре сондажите в канала на Санта Барбара.

Union Oil използва самолети, за да разпръсне върху петното диспергатор и талк, а също така и изпраща водолази до дъното на океана, за да се опитат да циментират пукнатините. Но тези усилия не пречат на петрола да стигне до плажовете на малки черни вълни, покриващи перата на мъртви птици. Въпреки опитите за почистване и грижа за облепените с нефт птици, между 3700 (по официалното преброяване) и 9000 животни (според изчисленията на учените) загиват.

С нарастващото възмущение на гражданите петролната компания разпръсква и 3000 тона слама по плажовете, за да попие суровия петрол; ситуацията бавно добива национално значение. Президентът Никсън, наскоро встъпил в длъжност и сам собственик на имот на брега на Калифорния, дори посещава плажа, за да прегледа щетите. „Инцидентът в Санта Барбара – казва той – откровено докосва съвестта на американския народ.“

Други политици също посещават мястото на разлива, включително Гейлорд Нелсън, сенатор от Уисконсин, чиято екологична добронамереност надминава тази на президента. След реч на конференция за качеството на водата в Санта Барбара през това лято, Нелсън разглежда щетите, причинени от разлива, и след това, на борда на самолет към следващата си реч, в Бъркли, прочита за лекциите против войната във Виетнам. „И изведнъж ми хрумна – спомни си той по-късно, – защо да няма лекции в цялата страна за околната среда?“ Така се заражда идеята за Деня на Земята.

В материал за разлива на петрол през януари 1970 г., кореспондентът на „Ню Йорк Таймс“ Гладуин Хил го нарича „екологичния“ взрив, чут по целия свят“, въпреки че загрижеността за околната среда нараства още преди 1969 г. Американците постепенно започват да загърбват консенсуса от преди Втората световна война, че замърсяването е просто непривлекателен компромис за стабилна индустриална икономика, казва историкът на околната среда Адам Рим. Това променено отношение, обяснява той, произтича отчасти от следвоенното богатство на средната класа и нарастващата готовност на учените да обсъждат екологичните последици с обществеността.

Според биографията му „Човекът от чистото езеро“, след като идеята за Деня на Земята го осенява, Нелсън основава организация с нестопанска цел, наречена Environmental Teach-In Inc., успява да убеди калифорнийския републиканец Пийт Макклоски да бъде съпредседател на Деня на обучението (денят е наречен „Денят на Земята“ в рекламна кампания по-късно) и обявява събитието само месец след посещението си в Санта Барбара. „Смятам, че същата загриженост, която младежта на тази нация поема при промяната на приоритетите й във войната във Виетнам и по отношение на гражданските права, може да бъде показана и за проблемите на околната среда“, казва той пред тълпа в Сиатъл. Фокусът на Деня на Земята върху участието на младите е очевиден в датата, избрана, за да се избегнат изпитите и пролетните ваканции, както и в наемането на Денис Хейс, 25-годишен възпитаник на Станфорд, да организира събитието. Тази есен, пише Рим, „броят на студентските екологични организации избухва“.

Паралелно с увеличаването популярността на Деня на Земята последиците от разлива на петрол в Санта Барбара се усещат в местната и национална политика. Докато усилията на GOO! за забрана на сондажи във федералните води на канала Санта Барбара се оказват неуспешни в дългосрочен план, фурорът над зацапаното с петрол море довежда до създаването на един от първите отдели за екологични изследвания в страната. Разливът на петрол дава на различни закони спешност, тъй като и политиците, и избирателите смятат, че „ако замърсяването може да се случи в Санта Барбара“, богата общност от хора от висшата класа, „то наистина може да се случи навсякъде“.