shareit

Най-странните космически теории

| от |

На 4 октомври 1957 г. Спутник на Съветския съюз е изведен в орбита и космическата ера започва. Но С Д. Тъкър, автор на Space Oddities, предлага интересна идея – макар Спутник да е отбелязва началото на физическото изследване на вселената за човечеството, ние вече сме го изследвали с умовете си от хиляди години…

Австрийският астрономХанс Хьорбигер (1860–1931) не вярва в звездите и в книга от 1913 г. изненадващо твърди, че Млечният път е направен изцяло от лед. Според Хьорбигер редица масивни ледени блокове с големината на планетата се носят в космоса, обграждайки цялата ни Слънчева система в непроницаем бял пръстен. Светлината от няколко действителни слънца отвъд ледения пръстен проблясва през него, отразявайки се в масивните му ледени кристали, което създава впечатление у наблюдателите на Земята за милиарди звезди в мастилената тъмнина на нощното небе.

Други астрономи може да се опитат да покажат снимки на предполагаемите „звезди“ в Млечния път като доказателство, но Хьорбигер има лесен отговор за тези аргументи: всички подобни изображения са просто фалшификати. Що се отнася до всякакви досадни математически възражения, които биха могли да бъдат отправени към неговото предложение, Хьорбигер има още по-категоричен отговор. „Математиката – казва той веднъж – не е нищо друго освен лъжи!“.

През 50-те години Джон Бредбъри, хироподист (подобно на ортопед) от Аштън ъндър-Лийн, Великобритания, разработва нов вид телескоп с невероятните 15 лещи. Според Брадбъри, колкото повече лещи има вашия телескоп, толкова по-добър поглед към небесата ще се получи. Неговия (според него) му позволява да види самия ръб на самата Вселена, който е правоъгълен, направен от метал и с магнитни качества. Специалният му телескоп също така по някакъв начин позволява на Брадбъри да разбере, че Земята изобщо не е сферична, а е плоска отгоре, където е живее човечеството, и полусферична отдолу, като грейпфрут, срязан наполовина.

Що се отнася до Луната, Брадбъри казва, че тя е изградена от тънка обвивка от въглерод с дебелина 2-5 сантиметра и е леко изпъкнала. Докато пътува през небето, тя натрупва големи количества фосфоресциращ пластилин от някакъв неизвестен източник – все повече и повече всеки ден, докато е напълно покрита, което довежда до това, което наричаме пълнолуние. След това, когато теглото на този пластилин стане твърде голямо, започва постепенно да пада, докато падне изцяло и не можем да видим луната. Една нощ през 1953 г. Брадбъри твърди, че вижда гигантски пръст от пластилин да излиза от върха на Луната, наистина забележителна гледка, но и такава, която никой друг не успява да потвърди, тъй като никой друг астроном не притежава един от неговите многолещови телескопи . Причината, поради която никой не притежава такова устройства, е, че, пълнейки го с толкова много стъклени лещи, Брадбъри получава силно изкривени изображения, които изобщо нямат нищо общо с реалността.

Physical world map in Hellerick triaxial boreal projection - shallow

Самюел Шентън (на основната снимка) е лидер на Международното общество за изследване на плоската земя (IFERS), което основава през 1956 г. Според него „плоска земя“ е много прилича на гигантска чаена бисквита, с голяма кръгла стена от лед по ръба. През 1962 г. Шентън обяснява основите на своята теория така: „Виждате ли, светът е плосък, като плоча. Той е стабилен и не се движи или върти. Той е заобиколен от солидна ледена преграда и всичко е на дъното на [цилиндрична] яма в това, което ние наричаме „Майката Земя“, която е равнина, толкова голяма, че е безкрайна. Когато пътуваш по света и се прибереш на същото място, това е като да обиколиш ръба на чинията. “ Освен това Шентън предполага, че изчезналите хора, които един ден напускат домовете си и след това никога не се връщат, може просто да са отишли ​​твърде далеч случайно и след това да са паднали от ръба на света, докато се опитват да преминат ледената преграда…

Като се има предвид естеството на вярванията на Шентън, настъпването на космическата ера се оказва доста неудобно за него. На 24 декември 1968 г. той наблюдава как НАСА извършва крайната лъжа. Пред телевизионна аудитория на живо от около 500 милиона, астронавтите на Аполо 8 обръщат камерата си към самата Земя, показвайки обезпокоителни доказателства, че тя е кръгла. Шентън, който вярва, че Библията доказва, че Земята е плоска, решава, че тези кадри са просто „измамно було“ от НАСА, а до април 1969 г. поставя екипажа на Аполо 8 на мястото им в шокиращо интервю за Birmingham Evening Echo. Над нашата Земя, казва той, има огромна водна маса, от която в момента сме защитени от голям въздушен мехур. Атомна експлозия или гигантско земетресение може да накара този въздушен мехур да се спука всеки момент и отново да наводни света, както в дните на Ной, когато светът очевидно е квадратен. Шокът от втори „Голям потоп“, предсказан от Шентън, може да бъде толкова огромен, че да накара дискообразната плоска земя да се върне в неизвестната си досега оригинална форма, превръщайки световната бисквита в гигантски крекер. От това много хора биха могли да заключат, че г-н Шентън е малко луд.

 
 
Коментарите са изключени