shareit

Наистина ли слепите хора чуват и усещат по-добре

| от |

Като цяло слепите слепи хора имат ли по-добyр слух, а и други сетива? Не, дори малко – в общия случай, тъпанчетата им не става по-чувствителни, нито пък се случва някаква друга подобна промяна. Всъщност, в този общ случай, изглежда, че нищо особено не се променя в мозъка или физиологията на човек. В многобройни проучвания дори самите слепи хора са съгласни с това и смятат, че чувството им за слух или допир не е по-добро от това на зрящ човек.

И така, защо тогава слепите хора изглежда възприемат нещата по-добре с другите си сетива от зрящите? Накратко, те просто им обръщат повече внимание и се упражняват в тази посока, защото нямат друг избор.

Например, когато зрящият човек чуе кола, естествената му реакция не е да се опита да определи по звука колко е далеч, а просто да се обърне и да погледне. Същото важи и когато се докосва до нещо – докато очите му са отворени и работят относително достоверно, те ще доминират във възприемането и анализа на това, което изпитва. И забележете, не само ни се струва, че  доминират – скенерите на мозъчната дейснот показват, че когато това се случва, мозъкът буквално възспира активирането на областите, които контролират другите сетива. Това е вероятно причината, когато се опитваме наистина да чуем нещо добре, да затворим очи. Или по подобен начин, когато наистина се опитваме да се съсредоточим върху нещо визуално като шофиране в хаотична среда, да намалим радиото, за да виждаме по-добре…

Snellen chart

Така можем да заключим, че ако един зрящ човек затвори очи и наистина се съсредоточи върху звука, който чува, или усещането, което усеща, ще възприемате тези неща също толкова добре, колкото и сляп човек (с уговорката, че слепите хора много повече се упражняват в този процес и в анализа на слуховата и тактилната информация, което неминуемо води до по-добро разчитане на ситуацията).

Например, ако затворите очи и се заслушате в телевизор близо до себе си, може правилно да прецените приблизително къде е той, дотолкова, че да можете да го посочите и да кажете колко е далеч. Един сляп човек обаче инстинктивно също ще осъзнае, че вероятно има стена точно зад телевизора и може дори да е в състояние да каже приблизително колко далеч е от тази стена по начина, по който звукът се отразява от нея. Освен това, с невероятно количество практика, преценявайки шумовете на автомобилите, например, преценката колко далеч е нещото с добра точност става все по-добро и интуитивно, без съзнателна мисъл. Това е просто практика, а не развитие на някакви органи или части от мозъка, които зрящият човек няма или не може.

Може би никой пример не илюстрира това по-добре, отколкото когато говорим за ехолокация, в която много слепи хора с малко практика стават доста добри. Според проучване от 2014 г., „Изследване на способностите за ехолокация на слепи и зрящи хора“, с практика зрящите хора могат да получат също толкова добри умения.

Сляп човек може да използва бастуна си, за да почука по нещата и от звука да разбере каква е повърхността им и да добие общо усещане за тях през бастуна. Но това също не е нещо изключително само за слепите – просто опит, практика и внимание. Но се оказва, че някои слепи хора придобиват наистина превъзходен слух, поне по отношение на някои аспекти на слуха. Защо става пък това?

Неотдавнашни изследвания стигат до заключението, че при слепите по раждение или от много ранна детска възраст мозъкът всъщност наистина се „препрограмира“, така да се каже, да обработва слуховата и сензорната информация по различен начин от мозъка на зрящия човек. Резултатът е проверимо превъзходен слух.

Но Вселената мрази простотата… За да направи това „препрограмиране“, мозъкът използва една част от него, която при този индивид просто остава неизползвана – така слуховият кортекс по същество „превзема“ зрителния кортекс и така на практика увеличава процесорната мощ на слуховия кортекс, който вече може да обработва повече звуци по-добре. Това любопитно явление се нарича „междукортексова невропластичност“.

Eксперименти, проведени в Университета за здраве и наука в Орегон, установяват, че при хората, които ослепяват много рано, медиалната тилна част е особено активна, когато те трябва да обработват звуци. При зрящ човек тази област на мозъка е посветена на „регистриране на зрителни сигнали според нивото им“ – функция, която по същество е безполезна в мозъка на човек, който не вижда.

Интересното е, че подобна мозъчна активност не се забелязва при лица, които ослепяват в по-късен етап от живота си, което поражда въпроса, защо? Водещата хипотеза е, че в началото на развитието човешкият мозък е много по-податлив на промени и адаптации, отколкото по-късно в живота и областите, които обработват сетивата, са до голяма степен свързани. Тъй като човек с времето се научава да обработва различните сензорни усещания по определен начин, тези връзки се прекъсват или отслабват, където не се използват. При човек, ослепен от ранна възраст тези връзки остават непокътнати и просто свикват да обработват нещо донякъде подобно, но с разичен смисъл. Резултатът е проверимо по-добър слух за определени задачи.

Колко точно по-силен е слухът на сляп човек в тези случаи, все още не е ясно. Експерименти обаче показват, че тези хора обикновено могат да надминат зрящите в много тестове, свързани със слуха, като например улавяне на промени в височината на тона или местоположението на монофоничен звук  само с едно ухо.

Още едно любопитно нещо е, че докато тази адаптация идва с подобрение в някои аспекти на слуха, всъщност изглежда, че уврежда способността на слепия човек да възприема посоката и местоположението на звука, ако той идва доста над тях или доста под тях. С други думи, подобреното възприятие на посоката изглежда се отнася само в хоризонтален смисъл. Иначе зрящите хора всъщност се представят по-добре или също толкова добре при определяне преместването на звука във вертикал. Защо е така наистина изобщо не се разбира. Но това се показва ясно при тестване.

Hearing aid 20080620

Още едно интересно нещо, което трябва да отбележим тук, е, че се оказва, че подобни тип неща се наблюдават, когато се говори, например, за някой, който е роден, способен да вижда, но не и да чува. Но око мозъкът се пренарежда, за да използва част от себе си, която обикновено е посветена на нещо друго, какво се случва, ако се това пренареждане стане, но човекът по-късно си възвърне, например чрез слухови импланти, заубеното сетиво?

Оказва се, че в много случаи мозъкът не може лесно да се пренастрои и тези хора често не чуват добре. Тъй като тази област на изследвания е съвсем нова, трябва да се направят много повече, за да се види дали и как тази невропластичност може да се манипулира.

 
 
Коментарите са изключени