На лов за върколаци – фолклорната инквизиция

| от |

Сигурно не подозираме колко точно е помогнала науката в спасяването на човешки животи. Днес имаме лекарства, създават се ваксини, при това за кратко време, можем да използваме информация за целия свят, да комуникираме и какво ли още не. Древните философи някога са плакали, когато било измислено писменото слово, защото човек никога нямало да използва мозъка си повече. До някаква степен са били прави, а и тенденцията ни показва, че често колкото по-умни са устройствата, толкова по-изоставащи са техните потребители, поне до известна степен. Добрата новина е, че когато науката може да обясни един феномен, произхождащ предимно от фолклора, можем да сложим  край на всички безумия.

Някога в САЩ имало един невероятен страх от вампири, който принуждавал жителите да разравят трупове и да изяждат сърцето на починалия. Техниката определено не помагала, но те били сигурни, че така ще спрат религиозната напаст. И докато там се извършват тези обичаи, както и горене на вещици, то в Европа има и други страхове – върколаците. Първите опити за борба с това мистично същество са документирани във Франция през далечната 1521 г. Според историята, вълци нападат дома на Мишел Вердун, който след това е арестуван и измъчван, защото можел да се превърне във върколак, след него Пиер Боргот и Филбер Монтот също следват неговата съдба. Легендата за сребърните куршуми още не била налична и се налагало измъчване до признаване. Боргот признал и дори споделил, че е направил сделка с трима мъже в черно, които обещали да пазят неговите овце в замяна на вярата му в Бог.

Мъжът получил мазило, с което можел да се променя във вълк, като след това обикалял територията си и нападал деца. И тримата били екзекутирани след мъченията, макар и да не могли да сменят формата си. Веднъж след като призракът е пуснат на свобода, французите се оглеждали за следващата жертва, която да превърнат в злодей. През 1598 г. Жак Руле също попада под ударите на обществото, но той развил умението да променя своята форма и да напада деца. След изтезанията и отказ да демонстрира уменията си, Жак не бил убит, но заживял в лудницата. Там се отдал на религия и повторно обучение и след две години му било простено и отново се радвал на свободата си. За разлика от него, немецът Питър Стюб не е имал този късмет. За него се говори, че е влязъл в сделка директно с дявола и след като продал душата си, получил колан, с който да се превръща в мистичното същество и изяждал своите жертви в продължение на 25 години.

Werwolf

Убит е публично през 1589 г. и то по най-зловещия възможен метод – първо свалят кожата му, след това чупят ръцете и краката и най-накрая отсичат главата му, за да я изгорят. Впрочем сега трябва да разбираме, че сребърните куршуми са били един изключително хуманен метод. Мнозина биха казали, че най-вероятно историята продължава напред с помощта на Фолкерт Диркс, който обаче бил открит в Холандия. Ако има по-страшно обвинение от това да бъдеш върколак, то е да бъде обвинено цялото семейство. Единствената разлика в това престъпление е, че Сатаната можел да го командва.

Очевидно има някои основни разлики при холандския фолклор, защото там се говори за мечки, а не за върколаци. Повечето обвинения в канибализъм са се случили много назад във времето, но свободата да се обвини човек в подобно вещерство е достатъчен, за да се активират всички познати мъчения. Признанията идвали именно така, като в точката на пречупване ще се признае абсолютно всичко. Някои от задържаните били умствено изостанали и дори не разбрали какво трябва да признаят, други са били луди. С навлизането на християнството до някаква степен се спрял публичния линч, защото всички мистични животни, включително и вампирите, били смятани за окултни и не християнски практики, които побърквали хората и не носили познатия душевен мир. Това обаче не попречило на колонизаторите на новия свят да започнат гоненето на вещици. Един от най-жестоките случаи идва от Естония, а замесен е младеж на име Ханс. Момчето е едва на 18 години, но бързо се арестува през 1651 г. по обвинение в ликантропия и признава обвиненията си.

Digital Capture

Той украсява малко историята и заявява, че е ухапан от мъж в черни дрехи, като след това в продължение на две години ловувал хора. Съдията го попитал дали се чувства повече човек или животно, а Ханс отвърнал, че се смята за побеснял звяр. Макар и да нямало жертви, той е осъден на смърт, защото е участвал в сатанична магия. Повечето върколаци били избивани, но 80-годишният Тейс от Калтенбрюн е бил смятан за хрътката на Бог. Вместо да отиде на кладата, той заявява, че Бог му е дал тази дарба и той се трансформира, за да се бори със злите сили и да преследва дяволи и вещици. Това бил един от най-оригиналните ходове за защита. И мъжът живял спокойно до 80-годишна възраст. Никога не признава, че има някакъв пакт със зли сили. Обвиняват го, че използва фолклорни магии, с които отхвърля Бог, но дори и затова имал решение, защото твърдял, че бил закрилян от ангели. Очевидно Тейс е успял да надхитри жадните за линч.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени за На лов за върколаци – фолклорната инквизиция

Повече информация Виж всички