Маймунката Тоджо, която приземи самолет и се напи с ром
Ок, заглавието може и да е малко подвеждащо. Самата маймунка всъщност не пилотира самолета – който каца извънредно в Клонакилти – но тя е важен член от американския екипаж, който пада от небето в малката морска община Корк в една доста наситена със събития априлска сутрин през 1943 г.
Преди да се окажат заобиколени от стотици очаровани ирландци, въпросните авиатори излитат от Съединените щати със самолет на име „T’Ain’t a Bird“ и след кратка спирка в Мароко в Северна Африка те тръгват отново на път за Англия. Горивото обаче им свършва над Изумрудения остров (както Уилям Дренън нарича Ирландия в стихотворението си When Erin First Rose), след като подвеждащо съобщение по радио станцията им ги отклонява от курса. На борда имаше 10 души екипаж, заедно с една маймунка – Тоджо, която бяха взели в Мароко като талисман.
Така Boeing B-17 – наречен „Американската летяща крепост“ – започва да обикаля около град Клонакилти около обяд на 7 април 1943 г. Огромният самолет – нещо, което малцина ирландци са виждали до този момент – лети толкова ниско, че местните се опасяват, че ще се удари в една от църковните кули, но той накрая се отправя към морето, преди да завие и да кацне в блато.
Екипажът отвътре първоначално е смята, че е катастрофирал в окупирана от Германия Норвегия и твърди, че са си подготвяли таблетки с цианид, когато ги наближава спасителна група. Но след като са уверени, че са на приятелска земя и след като самоличността им е потвърдена, екипажът и Тоджо скоро са посрещнати с отворени обятия.
Местният бизнесмен Томас Тъпър казва пред Би Би Си, че екипажът е бил задържан от полицията, но „това задържане се е състояло в това, че са били настанени в местен хотел, където е имало парти в продължение на три дни“. Докато мъжете и тяхната маймунка-талисман се приспособяват към новата си среда, те решават да споделят 36-те бутилки ром, които имат на борда, с ококорените мъже и жени, които идват да ги видят. Както и с Тоджо, на който алкохолът много му се харесва.
„Когато открихме, че са американци, в града настъпи голямо вълнение“, казва Дена О’Донован, чието семейство управлява хотела, в който е отседнал екипажът. „Имаше някаква карнавална атмосфера в продължение на дни. Хората си вземаха почивка от работа, за да отидат да видят този масивен самолет, а войниците бяха като известни личности. Но никой не беше толкова известен, колкото Тоджо. Никой никога не беше виждал маймуна, така че той беше посрещнат наистина много добре.“
В крайна сметка обаче, дългът прекъсна партито и екипажът е отведен в Корк, преди да бъде откаран в Северна Ирландия и предаден на Кралските военновъздушни сили. Но един член на екипажа за съжаление не успява да дойде – Тоджо.
Поради силния си апетит към рома, маймунката, която без съмнение непрекъснато повдига настроението както на американския екипаж, така и на ирландските фермери, се разболява от пневмония и въпреки усилията на местните ветеринари, лекари и дори химици, Тоджо за съжаление почива няколко дни по-късно.
„Хората бяха истински съкрушени, когато той умира. Някои казват, че малкото му тяло не може да понесе студа в Ирландия, други казват, че става така от храната. Не е известно маймуните да ядат пудинг. Но други казват, че му е дадено и доста за пиене“, добави г-жа О’Донован.
Малко след смъртта му Тоджо е поставен на легло в една от стаите в хотела и стотици хора се нареждат на опашка да видят тялото му.
След това маймунката е измита по традиционен ирландски обичай и погребана с пълни военни почести, което илюстрира въздействието, което малкият примат е имал по време на краткия си престой с авиаторите и ирландците.
Освен това, през 2013 г., статуя на Тоджо е открита в Клонакилти, където той и американският екипаж кацат аварийно преди 70 години.
Има дори местна марка американско светло пиво, кръстена на него, за да почете неговите алкохолни подвизи!
Въпреки че ирландската му екскурзия е кратка, Тоджо оставя памет, която за щастие и до днес не е забравена.
