Магаре е най-ранният известен животински хибрид, създаден от хората
Кунгасите от Сиро-Месопотамия са древни еднокопитни, които са обикаляли региона преди 4500 години. Пристигайки много преди опитомените коне, набитите конеподобни животни са високо ценени и използвани за теглене на четириколесни каруци в битка, обяснява Джеймс Горман за New York Times. След като разглеждат изображенията им в мозайки и историите за тях, записани в клинопис върху глинени плочки, изследователите решават, че престижната кунга е вид хибридно магаре. И все пак правилната им класификация в животинското царство остава неизвестна, поне досега.
Модерни представители на рода Equus
Генетичен анализ, който ползва останки от древни скелети на животното, генетичен материал от последното оцеляло сирийско диво магаре и изследване на еволюционната история на рода Equus, разкрива, че кунгата е кръстоска на женско питомно магаре (Equus Africanus asinus) и мъжко сирийско диво магаре (Equus hemionus hemippus), съобщава Исак Шулц за Gizmodo.
Така въпросните скелетите се оказват на най-ранният животински хибрид, създаден от човека, документиран в археологическите записи, и се предполага, че кунгасите са били селектирани така, че да бъдат по-бързи и по-здрави от магаретата и по-опитомяеми от дивите коне. Учените публикуват подробности за генетичния анализ този месец в Science Advances.
В началото на века археолозите за първи път откриват останките от кунга в 4500-годишно кралско погребално място Ум ел-Мара, разположено в Алепо, Сирия, съобщава Тес Йосе от Science. Десетки скелети на коне, които не отговарят на характеристиките на нито един известен вид кон, са открити погребани до кралски особи. Съавторът на изследването Джил Уебър, археолог от Университета на Пенсилвания, подозира, че ези скелети може да са били кунга, тъй като следи по зъбите и моделите на износване предполагат, че животните са били хранени, вместо да бъдат оставяни да пасат, и са носили юзди в устите си, съобщава Том Меткалф за Live Science’s.
„От скелетите разбрахме, че са еднокопитни животни, подобни на коне, но те не отговаряха на данните нито на домашните магарета, нито на сирийските диви магарета“, казва авторът на изследването Ева-Мария Гейгл, геномик в Institut Jacques Monod, за Live Science. „Така че те бяха някак различни, но не ни беше ясно каква е разликата.“
Суровите пустинни условия не са запазили добре ДНК от 25-те скелета, изровени при Ум ел-Мара, така че изследователите използват усъвършенствани методи за секвенция, за да сравнят различни части и парчетата ДНК, съобщава Science. След това сравняват резултатите с 11 000-годишна проба от еднокопитно, взета от археологическия обект Гьобекли Тепе в Турция и генетичен материал, взет от запазен музеен екземпляр на последното оцеляло диво сирийско магаре, изчезнало през 1929 г., според Gizmodo. Използвайки фрагменти от Y-хромозома, екипът установява, че бащината линия на кунга принадлежи на сирийското диво магаре и съответства на вида на пробата от Турция. Те също така потвърждават, че по майчина линия животните са магарета, съобщава Gizmodo.
Според изявлението на учените, елитът по онова време е използвал високо ценените, подобни на магарета същества за пътуване и в битка. Те може да са били считани и за символи на висок обществен статус или разменяни като подаръци между кралски особи. Древни текстове от кралство Ебла и региона Дияла в Месопотамия описват подробно цените на хибридните животни, едно от който струва шест пъти повече от обикновено магаре. Други клинопис също описват програми за отглеждане на животни, използвани за отглеждане на кунга, съобщава Science.
Подобно на други хибриди в животинското царство, като мулето или лигъра, кунгата е стерилна. Те трябва да бъдат умишлено отгледани чрез чифтосване на женско магаре с мъжко диво магаре, според Gizmodo. Тъй като силните, но упорити мъжки диви магарета могат да тичат по-бързо от домашните, улавянето на тези животни само подчертава техническите възможности на древните месопотамски общества. Ясният избор на селекционера да използва женско магаре също разкрива изтънчеността на плана за чифтосване за комбиниране на различни характеристики, които тези древни общества намират за желателни. Тъй като майката е опитомена, би било по-лесно да я държат в плен, докато потомството се отглежда, съобщава Science.
„Това е чудесен пример, който показва нивото на организация и техники за управление, необходими, за да се поддържат тези животни живи“, казва пред Science зооархеологът Бенджамин Арбъкъл от Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил, който не е участвал в изследването. „Това много прилича на модерното управление на зоологическите градини.“
