Проблемът с лукса в Древна Гърция

През 405 г. пр. н. е. древногръцкият комичен драматург Аристофан пише за човек, който живее в Атина, наречен Алкивиад. „Градът – казва Аристофан – копнее за него, мрази го, но иска да го има.“

Изглежда, че Алкивиад е сложна и поляризираща фигура. Хората обичат харизматичния му чар, но са подозрителни към амбицията му. Те негодуват срещу луксозния му начин на живот. Плутарх по-късно говори за начина, по който Алкивиад носи дълги лилави одежди, които се влачат по пода (сигурен признак за лукс в култура, където почистването и подмяната на дрехите не е никак толкова лесно, колкото днес). Той също така преустройва военния си кораб, за да може леглото му, когато е в морето, да е по-удобно; прекарва голяма част от времето си в пиянски купони и, което е най-лошото, подкопава традиционния мъжествен образ на атински войн, като рисува купидон на златния си щит.

Алкибиад е обвиняват от атиняните в кощунствени престъпления, изпращан е като съ-командир на една от най-важните им военни експедиции, изправян е пред съда отново, приветстван е обратно в лоното на Атина, прекарвал е време в съветване на враговете си и накрая е гонен отново, в крайна сметка за да бъде убит някъде във Фригия (днешна Турция)…

Историята на Алкивиад е историята на постоянната битка на атинската демокрация със самата себе си за това как да се използват способностите и силата на талантливите личности в рамките на демократична система, в която всички са равни. Но това е и историята на отношенията на любов и омраза на атиняните към лукса.

Завръщането на Алкивиад

Тези отношения имат дълга история. В края на 7 и през 6 век пр. н. е. аристократичните семейства се състезават помежду си за власт в Атина, често чрез все по-луксозни разходи за подаръци към боговете и за собствените си погребения. Междувременно по-бедните класи все повече изпадат в робство на дългове. Подобни разделения предизвикват граждански раздори, закърпвани от законодатели като Солон, които по-специално се насочват към луксозните разходи – често в конкретни подробности. Твърди се, че той регулира дори дължината на тръстиковата подложка, която може да се използва при погребения.

И все пак социалното разделение, изявявано чрез луксозни разходи, продължава. Градът най-накрая избухва в сложна поредица от граждански войни, които в крайна сметка, по чудо, а някои казват и случайно, довеждат до развитието на демокрацията.

Управлението на лукса в рамките на една демокрация е, както доказва Алкибиад, трудна работа. Но това е интересен казус за тези, които се интересуват от нашата собствена заплетена връзка с лукса днес.

От една страна, атиняните се стремят да гарантират, че луксът обединява тяхната общност и е от полза за всички. Резултатите варират от архитектурни чудеса като Партенона, построен от града за града, до системи, в които богатството на хората е използвано за предоставяне на обществени услуги. Те включват поставяне на пиеси или покриване на разходите за поддържане на военен кораб, за което богатите благодетели могат да получат чест и благодарности в „контролирана степен“.

Но луксът е използван и за обединяване на атиняните в тяхната най-централна религиозна дейност: жертвоприношението. Месото е рядка стока в древната диета и най-доброто място за получаване му е на големите обществени празници, където се принасят в жертва голям брой животни и месото им се раздава на хората.

От друга страна, луксът продължава дори в демократична Атина да бъде начин, по който хората да се отличават един от друг. Независимо дали става дума за богато украсени погребални паметници (периодично ограничавани от демокрацията), любов към особено скъпи видове риба (ястието, което, както се твърди, със сигурност означава, че сте не само любител на лукса, но и склонен към тирания) или за известна луксозна женственост като тази, показана от Алкивиад, луксът продължава да създава проблеми на атиняните.

По-широко погледнато гърците също са свикнали да използват лукса като средство за идентифициране на това, което ги прави различни от чуждите култури, освен помежду им. Персите, техният смъртен враг след персийските нашествия в началото на 5 век пр. н. е., се характеризират с луксозна женственост, която от своя страна допринася за обратното усещане за гръцката идентичност като такава, която особено избягва лукса.

И в Гърция луксът може да се използва като разделителна линия. Разкошът за спартанците е в благородната смърт, а не в сградите, скулптурите или в изисканата храна. За разлика от това гърците, които живеят в Италия и Сицилия, са известни със своя долче вита начин на живот.

И все пак такива твърди и бързи дефиниции и разделения също са непрекъснато обсъждани. До края на 5 век историци като Херодот още повече усложняват картината на луксозния чужденец и Тукидид поставя под съмнение собствената програма за публично строителство на Атина, като я сравнява с блудница, която се покрива с бижута.

С развитието на гръцкото общество се развива и езикът на лукса, създавайки цяла поредица от термини от „женствен лукс“ през „изтънчен лукс“ до „светкавичен лукс“. Но в рамките на тази все по-сложна луксозна мрежа се появяват и уроци за това как най-добре да се управлява и прилага. Към 371 г. пр. н. е. Спарта е поставена на колене отчасти поради постоянните си опити да прогони лукса изцяло, вместо да го контролира. Полученото напрежение взривява обществото й. Атиняните, от друга страна, като очертават курс, който да овладее и управлява лукса (или поне да опита), оцеляват непокътнати за по-дълго.

Но, разбира се, нито Спарта, нито Атина не могат да се противопоставят на съвсем различен вид потребители на лукса: македонците, дошли да доминират в Гърция по време на управлението на Филип II и Александър Велики, и чиито монархически правила задават тон на династиите от идния елинистичен период.