shareit

Лекуване на зависимости със зависимости – историята на морфина

| от |

Извлечен от опиума, но далеч по-надежден и мощен, морфинът променя фармакологията и начина, по който се облекчава болка.

Самият опиум се получава от мака, Papaver somniferum, и се използва, откакто ранните цивилизации за първи път го култивират от друг сорт мак – Papaver somniferum. Една шумерска плочка на възраст 6000 години ни казва, че известният наркотик дори се появи в гръцката класика „Одисея“, където се използва за облекчаване на симптомите на депресия. Всички египтяни, гърци и римляни се радваха на растението до момента, в който фараоните не го поставят в гробниците си. До 8 век употребата на опиум се е разпространила до Индия, Китай и Арабия, като последната в крайна сметка развива и търговията с веществото.

Опиумът отдавна е използван за лечебни цели. Известният гръцки лекар Гален го използва за лечение на различни болести и неразположения, включително отравяне, световъртеж, главоболие, епилепсия, глухота, проблеми със зрението, астма, жълтеница, проблеми с уринирането, треска, проказа и меланхолия. Въпреки че ефикасността му като лек за повечето от тези оплаквания е съмнителна, лечението вероятно е поставило пациента в такова състояние на ума, че той вече не се е притеснявал от проблема си. До 19 век в Европа опиумът вече е предпочитането обезболяващо средство от лекарите, но ефектите му са били трудно предвидими, защото всяка партида е имала свои уникални качества, включително потентност.

Friedrich Wilhelm Adam Sertuerner

Фридрих Сертюрнер, 1783-1841

Като чирак на аптекар в Падерборн, Германия, младият Фридрих Сертюрнер вижда как разочаровани лекари се оплакват от непредсказуемостта на опиума на шефа му, който не може да направи много повече от това да помоли доставчиците си за по-качествени партиди. Така осъзнава, че проблемът никога няма да се махне, докато дозировките не бъдат стандартизирани и затова прави опити да изолира активната съставка в опиума, от която след това могат да се направят надеждни дози.

Работейки вечер със старото оборудване на фармацевта, Фридрих накрая успява да получи вещество, което има вид на жълто-бял кристал. Полученото вещество се оказва алкалоид – първият произведен от растителен източник. След като провежда експерименти с животни (включително и няколко кучета, които умират) и коригира дозировките, Фридрих кръщава новото си лекарство на гръцкия бог на съня Морфей.

Разбира се, заради липсата на успешни тестове върху хора и лошия метод, който използва, за да го добие, в началото откритието на Фридрих не е добре прието от медицинската общност. Обезверен, той остави работата настрана за няколко години, докато един ден, за да се справи със зъбобол, взима малка доза морфин. След хубава дрямка, той решава, че всъщност откритието му е безопасно за прилагане върху хора. Но за да се увери все пак в безопасността му, той го тества върху местни деца…

За щастие тестовете му доказват, че морфинът е сравнително безопасен и надежден и така започва да се наблюдава интерес от медицинската общност, включително от френския лекар Франсоа Мажанди. През 1818 г. Мажанди публикува труд за болкоуспокояващите и стимулиращи съня качества на морфина, а от средата на 1820 г. фармацевтичните компании, включително и тази на Хайнрих Емануел Мърк, започват производство на стандартизирани дози от лекарството.

Освен че се продава като обезболяващо, първоначално морфинът се представя и като лекарство без пристрастяване, но което лекува пристрастяване към алкохол и опиум. От 1853 г. пък той се прилага чрез новооткритата тогава хиподермална игла директно в кръвоносната система, което повишава потентността му.

MorphineRx

Система за влизане на морфин

Лечението, оказва се обаче, е по-лошо от самата болест. След тежката му злоупотреба в Американската гражданска война (1861-1865 г.) хората започват да осъзнават, че морфина е дори по-пристрастяващ от опиума. (Една от положителните страни на това е, че докато търси лек за морфиновата си зависимост, придобита по време на Гражданската война, д-р Джон Пембъртън изобретява Кока-Кола.)

Докато търси непристрастяваща, но все пак опиатна алтернатива на морфина, през 1874 г. лондонският химик Алдер Райт синтезира диацетилморфин (хероин). Хайнрих Дрезер от Bayer Labs вижда бъдеще в субстанцията и я доразвива и тества върху животни, себе си и други хора. Накрая я пуска на пазара не само като някаква форма на панацея, но и като непристрастяващ лек за морфиновата зависимост… Отново, оказа се, че „лекарството“ е дори още по-пристрастяващо от това, което лекува. 

Въпреки че морфинът е евтин, хората в по-бедните страни често нямат достъп до него. Според оценка от 2005 г. на Международния съвет за контрол на наркотиците, шест държави (Австралия, Канада, Франция, Германия, Обединеното кралство и САЩ) консумират 79% от морфина в света. По-бедните страни, които са 80% от световното население, консумират едва около 6% от морфина в световен мащаб. Някои страни на практика нямат никакъв внос на морфин, а в други той рядко се предлага дори за облекчаване на силна болка, докато човек умира.

Експертите по болкоуспокояващи отдават недостига на морфина на страха от потенциално пристрастяване и злоупотреба. Въпреки че морфинът е явно пристрастяващ, западните лекари смятат, че си струва да се използва и след това да се пациентът отбие от веществото, когато лечението приключи.

 
 
Коментарите са изключени