Кратка история на Рамадан
Самата дума „рамадан“ идва от арабското рамида или ар-рамад, което означава „изгаряща топлина“ или „сухота“.
Постът е позната практика в исляма, както се споменава в Корана: „О, вярващи, предписано ви е говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, за да се побоите“ (Коран 2: 183)
Първото откровение на Корана настъпва по време на Рамадан. Това става през 610 г., когато Мохамед се оттегля в пещерата Хира на планината Нур в покрайнините на Мека за уединено съзерцание. Моментът на това първоначално откровение получава специално значение като „нощта на могъществото“: Ние го низпослахме в Нощта на могъществото. Но откъде да знаеш ти какво е Нощта на могъществото? Нощта на могъществото е по-добра от хиляда месеца. Слизат ангелите и Духът [Джибрил] през нея с позволението на техния Господ за всяка повеля.“ (Коран 97: 1–4)
Коранът е разкрит на пророк Мохамед за период от 23 години, а стиховете, инструктиращи мюсюлманите да постят през целия месец Рамадан, се появяват през втората половина на този период. През първите 12 години в Мека мюсюлманското малцинство е изправено пред мъчения, тирания и преследване от управляващото езическо племе Курайши, като мнозина губят живота си. Оцелелите мюсюлмани мигрират в град Медина през 622 г.. Две години по-късно са разкрити стиховете за поста през Рамадан.
Мюсюлманска общност в началото се храни преди зазоряване – хранене, известно като сухур – и се въздържа от ядене, пиене и брачни отношения до залез слънце, когато идва време за ифтар. Освен духовната дисциплина и засиленото поклонение, постът постави силен акцент и върху подобряването на поведението, тъй като пророк Мохамед казва: „Ако човек не избягва фалшиви разговори и фалшиви поведения по време на пост, тогава Бог не се интересува дали се въздържа от храна и пиене.“
През последните години от живота си пророк Мохамед започва допълнителни нощни молитви по време на Рамадан, наречени теравих. Неговите другари започнали да се присъединяват към него в джамията и тъй като броят им се разраства, Пророкът се загрижил, че ще започнат да го смятат за задължение и затова продължава молитвите си сам вкъщи. Десет години след смъртта му, лидерът на мюсюлманите, халиф Умар, ги вижда, разпръснати около джамията, молещи се на отделни групи допълнително през нощта, и установява съборна молитва, която да обедини тяхното поклонение. Оттогава съборът тарава се е превръща в определяща черта на Рамадан и такава, чрез която Коранът е рецитиран в своята цялост.
Докато основните ритуали и значението на Рамадан остават непроменени след 622 г., разпространението на исляма по целия свят придава различни характеристики и разнообразие на традиция. По османско време барабанистите в Турция събуждат хората за храненето преди изгрев, а по подобен начин в Мароко, нафар (градски викач), облечен в традиционна мароканска роба и кожени чехли, обикаля по улиците и буди хората под звуците на инструмент, като рог, тромпет или даф. Такъв тип хора през Рамадан се срещат и в Сирия, а по-късно и в Тунис и Алжир.
В Египет рамадански фенер, или фанус, вероятно произхождащ от династията на Фатимидите от 10-12 век, се превръща в символ на свещения месец – може би за да символизира духовната светлина и благословията, които Рамадан носи. Днес можем да видим много красиви фенери, които осветяват домове, магазини и улици. Освен това се твърди, че Египет е създава „оръдието на ифтар“ или „мидфа ал-ифтар“, където с изстрел от оръдие се обявява драматично времето за ифтар. Твърди се, че тази традиция е започва преди около 200 години, въпреки че някои историци я проследяват още в периода на Мамелюците от 15-ти век, когато султанът в Кайро тества ново оръдие по време на молитвите след залез. Местните жители помислили, че султанът дава знак, че е време за хранене и когато той видял колко радост носи изстрела на хората му, султанът започва да го прави ежедневно по време на Рамадан.
Пророк Мохамед постановява, че през този месец мюсюлманите хранят бедните. Към края на Рамадан, зекят-ал-фитр, или „милостиня“, е задължение за всеки мюсюлманин, който има възможност.
Задължително беше зекят-ал-фитр да бъде изпълнен преди фестивала за края на поста и Рамадан, известен като Ейд ул-Фитр. Пророк Мохамед го определя за ден на празник, който започва със специална обща молитва. Традицията е денят да започне с хапване на нещо сладко. По времето на Пророка, Ейдската сутрин започва с обикновена закуска с фурми, но разпространението на исляма по различни земи води и до различни сладки ястия. Като например на шийр-курма, млечен десерт от вермицели, ядки и фурми, който е популярен в Индия, или камбаабур, сомалийски хлябът със захар и кисело мляко.
