Кратка история на проституцията
В Древния близък изток по речната система Тигър-Ефрат има много светилища и храмове или „небесни къщи“, посветени на различни божества, документирани от древногръцкия историк Херодот в „Истории“, където свещената проституция е била обичайна практика. Това обаче приключва, когато император Константин през 4 век сл. н. е. разрушава храмовете и ги замени с християнски.
Още през 18 век пр. н. е. Древна Месопотамия признава необходимостта от защита на правата на собственост на жените. В Кодекса на Хамурапи са открити разпоредби, които се отнасят до наследствените права на жените, включително жените проститутки.
В древната еврейска култура според Зохар и Азбуката на Бен Сира има четири ангела на свещената проституция, които се чифтосвали с архангел Самаел. Те са кралиците на демоните Лилит, Наама, Аграт Бат Махлат и Айшет Зенуним.
И жените, и момчетата в Древна Гърция се занимават с проституция. Проститутките могат да бъдат независими и понякога влиятелни жени. От тях се изисква да носят отличителни рокли и трябва да плащат данъци. Открити са някои прилики между гръцката хетера, японската ойран и индийската тавайф. Някои проститутки в Древна Гърция са толкова известни със своята компания, колкото и с красотата си, а някои проститутки начисляват извънредни суми за услугите си.
Проституцията в Древен Рим е легална, обществена и широко разпространена. Регистрираната проститутка се нарича меретрица, докато нерегистрираната попада в широката категория простибули. С нарастването на Империята проститутките често са чужди роби, пленявани, купувани или отглеждани от малки с тази цел, понякога от мащабни „фермери на проститутки“, които вземат изоставени деца и ги обучават. Всъщност изоставените деца почти винаги се отглеждат за проститутки. Поробването в проституция понякога се използва като законно наказание срещу иначе свободни жени. Клиентите имат право да проверяват голите мъже и жени, които са изложени за продажба насаме, и няма никаква стигма някой аристократ да си купи мъж.
В Азия според мюсюлманите-шиити Мохамед санкционира уредените бракове, които се ползват като прикритие и легитимизация на секс работниците в култура, в която проституцията е строго забранена. Сунитските мюсюлмани, които са по-голямата част от мюсюлманите по света, вярват, че практиката на уредените бракове е отменена и в крайна сметка забранена или от Мохамед, или от един от неговите наследници, Умар. Те също считат проституцията за грешна. Някои западни писатели твърдят обаче, че мута се доближава до проституцията. Джули Паршал цитира Оксфордската енциклопедия на съвременния ислямски свят, за да направи разлика между брака (ника) и мута – тя заявява, че докато ника е за размножаване, мута е само за сексуално удовлетворение. Според Зейно Баран също този вид временен брак осигурява на шиитските мъже религиозно санкциониран еквивалент на проституцията. Според наблюдение на Елена Андреева, публикувано през 2007 г., руските пътешественици в Иран смятат мута за „легализирана разгул“, която не може да се различи от проституцията. Религиозните поддръжници на мута твърдят, че временният брак се различава от проституцията по няколко причини, включително необходимостта от ида, в случай че двойката има сексуален контакт. Това означава, че ако жената се омъжи за мъж по този начин и прави секс, тя трябва да изчака няколко месеца, преди да се омъжи отново и следователно, жената не може да се омъжва повече от 3 или 4 пъти в годината.
Трупа играе кьочек на панаир. Кьочекчийките в Османската империя са били артистки и секс работнички.
В началото на 17 век в градовете Киото, Едо и Осака в Япония има широко разпространена мъжка и женска проституция. Ойран са куртизанки през периода Едо. Те се считат за вид юджо „жена на удоволствие“ или проститутка. Сред ойран, тайю се счита за най-висок ранг куртизанка, достъпен само за най-богатите и най-високопоставените мъже. За да забавляват своите клиенти, една ойран може да танцува, да свири на инструмент, да рецитира поезията и да калиграфира, както естествено и да доставя сексуални услуги, а образованието и остроумието се смята от съществено значение за един изтънчен разговор. Мнозина от тези жени стават знаменитости за своето време и извън кварталите за удоволствия и тяхното изкуство и мода често задават тенденции сред богатите жени. Последната регистрирана ойран е през 1761. Въпреки че е незаконна в съвременна Япония, определението за проституция не покрива и „частно споразумение“ между жена и мъж в публичен дом. Така в Йошивара има голям брой бани, които започват, когато проституция в Япония стана незаконна, и където жените мият телата на мъжете. Първоначално те са известни като торуко-буро, което означава „турска баня“.
В други части на Азия – таваиф е куртизанка, която се грижи за благородството на индийския субконтинент, особено по време на Моголската империя. Тези момичета танцуват, пеят, рецитират поезия и забавляват своите ухажори подобно на традицията на гейшите в Япония – основната им цел е да забавляват гостите си професионално и въпреки че сексът е чест, той не е гарантиран по договор. Реномираните или най-популярните тавайфи често могат да избират клиентите си измежду най-достойните си ухажори. Те допринасят за музиката, танците, театъра, филмите и урду литературната традиция.
През Средновековието определението за проститутка е двусмислено, защото различни светски и канонични организации постоянно го развиват. Въпреки че средновековните светски власти създават законодателство за справяне с проституцията, те рядко се опитват да определят какво точно е проститутка, защото се счита за ненужно „да се уточнява кой точно попада в тази [специфична] категория“. Първото известно определение за проституция е намерено в устава на Марсилия от ХІІІ век, който включва глава, озаглавена De meretricibus („относно проститутките“). Марсилеите определят проститутките като „публични момичета“, които денем и нощем приемат двама или повече мъже в къщата си, и като жена, която „върши бизнес, търгувайки тялото си, в рамките на публичен дом“. В английския тракт от 14 век, Fasciculus Morum, се посочва, че терминът проститутка (наричан в този документ „меретрица“) „трябва да се прилага само за онези жени, които се отдават на всеки и няма да откажат никого, срещу някаква парична печалба“.
Като цяло проституцията обикновено не е избор на кариера за цял живот за жените. Те обикновено редуват своята кариера на проституция с „дребна търговия на дребно и готвене“ или само от време на време се обръщат към проституция – когато са в големи финансови нужди. Тези, които стават проститутки, често нямат семейни връзки или средства, за да се предпазят от примамката на бранша, и в редица източници е записано, че майки са обвинявани, че карат дъщерите си да проституират срещу допълнителни пари. Хората по това време абсолютно приемат факта на проституцията, това е необходима част от средновековния живот. Проститутките подкопават сексуалните тенденции на мъжката младеж, само със съществуването си. С проституцията мъжете са по-малко склонни да изнасилват колективно честни жени. Това е най-ясно демонстрирано в твърдението на св. Августин, че „премахването на институцията би донесло похот във всички аспекти на света“. Това означава, че без проститутки, които да подкопават мъжките тенденции, мъжете вместо това биха преследвали невинни жени, като по този начин проститутките всъщност правят услуга на обществото.
