shareit

Кратка история на фъстъченото масло

| от |

Северноамериканците не са първите, които смилат фъстъци – инките ги изпреварват с няколкостотин години – но фъстъченото масло се появява отново в съвременния свят заради американец – лекарят, диетолог и пионер на зърнените култури Джон Харви Келог, който подава патент за прото-фъстъчено масло през 1895 г. „Хранителното съединение“ на Келог включва варене на ядки и смилането им в паста за пациенти в санаториума Батъл Крийк, спа център за всякакви заболявания. Оригиналният патент не посочва какъв тип ядки да се използват и Келог експериментира с бадеми, както и с фъстъци, които имат положителното качество да са по-евтини. Докато съвременните любители на фъстъченото масло вероятно биха намерили сместа на Келог за безвкусна, той я нарича „най-вкусното масло от ядки, което някога сте опитвали в живота си“.

US306727 Manufacture of Peanut Candy

Като адвентист от седмия ден, Келог одобрява растителната диета и популяризира фъстъченото масло като здравословна алтернатива на месото, което той смята за дразнител на храносмилателната система и, още по-лошо, като греховен сексуален стимулант. Неговите усилия и неговата високопоставена клиентела, която включва Амелия Еърхарт и Хенри Форд, помагат да се установи фъстъчено масло като деликатес. Още през 1896 г. списание Good Housekeeping насърчава жените да правят свои собствени месомелачки и предлага да намажат пастата на хляб. „Активните мозъци на американските изобретатели са намерили нови икономически приложения на фъстъка,“ пише Chicago Tribune през юли 1897 г.

Преди края на века Джоузеф Ламбърт, служител на Келог, който може би е първият човек, който прави фъстъченото масло, изобретява машини за печене и смилане на фъстъците в по-големи количества. Той стартира Lambert Food Company, продавайки ядково масло и мелниците, с които го прави, създавайки безброй други предприятия за фъстъчено масло. С нарастването на производството цените падат.

През Първата световна война потребителите в САЩ – независимо дали вярват в хранителните съвети на Келог или не – се насочват към фъстъците в резултат на нормирането на месо. Правителствени брошури популяризират „безмесните понеделници“. Aмериканците „скоро може да ядат фъстъчен хляб, намазан с фъстъчено масло и да използват фъстъчено масло в салатата си“, пише Daily Missourian през 1917 г.

Фъстъченото масло обаче представя проблем. Производителите продават вани с него на местни бакали и ги съветват да го бъркат често с дървено гребло, защото в противен случай маслото ще се отдели и ще се развали. След това, през 1921 г. калифорниец на име Джоузеф Роузфийлд подава патент за прилагане на химически процес, наречен частично хидрогениране на фъстъчено масло – метод, при който основното естествено масло във фъстъченото масло, което е течно при стайна температура, се превръща в твърдо или полутвърдо при стайна температура и по този начин остава смесено. Този метод се е използвал за направата на заместители на маслото и свинската мас, но Роузфийлд е първият, който го прилага към фъстъченото масло.

Но докато популярността на фъстъченото масло в чужбина нараства – през 2020 г. продажбите на фъстъчено масло в Обединеното кралство изпреварват продажбите на любимото сладко на британците – насладата от него още е до голяма степен американска особеност. „Хората непрекъснато ми казват: „Кога разбрахте, че напълно сте станали американец?“, казва Ана Наваро, политически коментатор, родена в Никарагуа, през 2017 г. „Аз им казвам: „В деня, в който осъзнах, че обичам фъстъчено масло.“

Въпреки че Съединените щати изостават от Китай и Индия в отглеждането на фъстъци, американците все още ядат много повече от маслото, отколкото хората във всяка друга страна: „Това е капризът на носталгията по детството и по американската история. „Какво по-свещено от фъстъченото масло?“, пита сенаторът от Айова Том Харкин през 2009 г., след като огнището на салмонела е проследено обратно до замърсени буркани с фъстъчено масло. До 2020 г., когато Skippy и Jif (марки ф. м.) пускат последната си тежка иновация – тубичките им с малсо стават пластмасови и съответно могат да се стискат – почти 90% от американските домакинства съобщават, че консумират фъстъчено масло.

Маслото дори фигурира в отговора на нацията към Covid-19. Тъй като миналата пролет се появяват доказателства, че много пациенти с Covid губят обонянието и вкуса си, Дана Смол от университета в Йейл, психолог и невролог, създава тест за миризма, за да идентифицира асимптоматичните носители. В малко, тримесечно проучване на здравни работници в Ню Хейвън, всички, които съобщават за тежка загуба на миризма, използвайки теста с фъстъчено масло, впоследствие са се оказали положителни. „Каква храна имат повечето хора в САЩ в шкафовете си, която осигурява силна, позната миризма?“ Смол пита. „Ето това ни доведе до фъстъчено масло.“

 
 
Коментарите са изключени за Кратка история на фъстъченото масло

Повече информация Виж всички