Кратка история на екологичните симпозиуми и провалът на Грета Тунберг в тях
Екологичните норми, замърсяването и твърдите горива, се превърнаха в една от най-обсъжданите теми през последните няколко години. На сцената се появи Грета Тунберг, която трябваше да сподели своите планове през призмата на подрастващите, да заяви своите по-сериозни опасения относно човешката дейност, която очевидно засилва прякото влияние върху природата. Изборът на Грета, тогава 16-годишна, беше повече от очакван. Свикнали сме малки деца да говорят пред ОН и евентуално да поемат една по-сериозна кауза на гърба си, показвайки на света избрана тежка несправедливост.
И точно тук се прокрадва усещането за измама. Разбира се, Грета обясняваше на света, че ще се бори срещу климатичните проблеми, отказа да ходи на училище, пое титлата – борец за екология и смело тръгна напред в една от най-интригуващите битки, хвърляйки камък по всяка една индустрия. Тук обаче разкриваме един особен проблем, издигането на харизматична личност, която очевидно не е подготвена и липсват всякакви познания, защото издънките започнаха да стават все по-чести, дори в интервюта, показват, че мнозина дори не обърнаха внимание на думите ѝ. И има защо.
Госпожица Тунберг е продукт на медиите, продукт на собствените си родители, лице на така наречения еко тероризъм и още много други. Замисляте ли се къде точно изчезна в момента, защо липсват изяви? Къде отиде момичето с ограбеното детство? Най-вероятно у дома си, радвайки се на охолния живот, предоставен от родителите ѝ. Очевидно не е трудно да се превърне един човек в медийна звезда, особено след като семейството много добре знае как да произвежда такива кадри.
Разходката с лодка от единия край на света до другия, в който младата дама, с помощта на опитни капитани, които долетяха, за да приберат плавателния съд на принца на Монако, забравяйки да споменат за дизеловите двигатели, които помагаха по време на плаването, също спечели особено внимание, но големият въпрос остава и до днес: защо Грета изчезна от медийното пространство. Разбира се, появиха се гръмки заглавия като „Ето я Грета“, „Чудихте се къде отиде Грета“, но никой не се чудеше. Забелязваме и още една подробност – във време на пандемия, никой не обръща внимание на екологията, тя сама влиза в своя баланс, когато човечеството просто редуцира своята дейност.
Да не говорим, че младата дама е само параван на активната дейност на баща ѝ Сванте Тунберг, който поема контрол на всички социални акаунти на дъщеря си. Имайки предвид, че абсолютно нищо не е безплатно в този свят, можем да помислим за други мотиви на фамилията, но това са само спекулации. Единственият ефект, който можехме да забележим през нейната кампания е опитът на авиокомпаниите да повишат цената на своите билети, гарантирайки, че ще намалят вредните емисии при всеки полет.
Дали това се случи, можем само да гадаем. Преди близо 48 години, опитът на света да привлече вниманието към екологичните форуми, също използваше влиянието на кино индустрията в съчетание с учените. Единствената основна разлика е, че докато детското присъствие беше лимитирано, на такива форуми присъстваха съвсем други хора, които можеха да се похвалят с нещо повече от драматизъм и истерия.
През 1971 г. на един предварителен симпозиум, който ще даде началото на голямата екологична мания през следващата година, присъстват философи, учени, филмови директори и хора, които имаха влиянието да променят ситуацията и драстично да я подобрят. Сред поканените присъства и Алън Уотс – будист, философ, интелектуалец и човек, който до голяма степен представяше формата на здравия разум.
Днес все по-често можем да го открием напълно безплатно, лекциите му са публикувани свободно в социалната мрежа, но ако трябва да обърнем внимание на един интересен феномен, това е опитът на британци, а по-късно и на американци да му позволят да говори, при това в ефир. Това до някаква степен разкрива и малко по-възвишените цели на телевизията, в която сме свикнали да гледаме по-лошите новини и разбира се, различните социални риалитита, в които мозъчната дейност достига до абсолютната нула.
Присъствието на Уотс в този симпозиум ни подсказва, че той няма да крещи за изгубеното си детство, няма да размахва пръст и ще остане далеч от истерията. Впрочем, неговата гледна точка също е документирана, а обяснението относно бъдещите мерки, е далеч по-либерално и критично, спрямо днешните месии за екология. Ето какво споделя той, след като се завръща у дома, прекарвайки известно време с някои от най-интелигентните хора на планетата, както и най-влиятелните:
„Връщам се от Лос Анджелис. Бях там, за да се срещна с група важни хора. Хора от филмовата индустрия, науката и още много други. Те смятаха, че е важно да направят конгрес с някои от най-брилянтните умове в света, с които да се срещнат в Лос Анджелис в близкото бъдеще. Те щяха да играят ролята на планетарна аларма в тази конференция. Те искат учените, ораторите и религиозните лидери да насочат вниманието на света към сериозната опасност, която тегне над биосферата.
С други думи, те искат да покажат, че ние сме много близо до унищожаването на средата за всички живи организми. Правим го чрез замърсяване, ядрени катастрофи, отравянето на храната, както и липсата на такава. И се срещнахме, за да дискутираме проблема относно подготвянето на такава конференция. И тук всички тези талантливи хора не успяха да намерят дори думи, с които да обяснят ситуацията. Можем да крещим и да създаваме паника, но това няма да доведе до нищо добро.
Установихме, че не сме подготвени, защото наистина не знаем какво да направим. Разбира се, винаги можем да засилим хранителната верига, да започнем да засаждаме по-бързо растящи растения, но това може да бъде екологична грешка. На тази среща стигнахме до консенсус, че всеки човек, по един или друг начин, трябва да намери начин да остави света намира. Трябва да му позволим да съществува в своята естествена хомеостаза – да позволим на самостоятелните природни процеси да се погрижат за цялата бъркотия. И как ще направим това?
Основният проблем на човечеството е, че не знае как точно да спре. Започнали сме нещо, виждаме как се движи в грешната посока и смятам, че трудността се изразява именно в това, както е написано в една стара китайска поговорка: „Когато грешният човек използва правилните похвати, правилните похвати работят грешно.“. Очевидно има нещо грешно в начина, по който мислим. И докато мислим така, всичко сторено ще е и грешно. Но кое е грешното?
До колкото мога да разбере, основната ни грешка е, че изработихме невероятна система от език и калкулации. Тя е толкова семпла, че спокойно може да работи с цялата сложност на света, докато ние самите продължаваме да грешим всички нейни символи за сметка на самия свят. Правим го по същия начин, както бъркаме смисъла на парите и богатството. Мнозина преследват своите бизнес възможности, за да правят пари, вместо богатство. След това не знаят какво да правят с натрупания капитал. По същият начин бъркаме щастието със статуса ни и титлата, бъркаме себе си като живи организми, които са едно цяло с вселената и ги заместваме с нещо, което наричаме личност. Какво е личност?
Това е нашият образ – добавяме мислите за себе си, идеите за себе си, тази съвкупност създава личността. Това, което хората срещат и разбират, както и това, което аз разбирам, когато кажа Алън Уотс, е един огромен театър, който няма нищо общо с мен. Образът Алън Уотс не притежава всички подсъзнателни процеси – психологични и физични.
Конструкцията на мозъка ми не е задържана в концепта Алън Уотс, а той самият не съдържа неразделните отношения, които имам с цялата вселена, следователно тази концепция е пълна измама! И когато с нея бъркаме истинското си аз, започва да се заражда едно объркване, защото ако някой ми каже „Алън Уотс, НАПРАВИ НЕЩО ПО ВЪПРОСА!“, концептът Алън Уотс не може да направи нищо.
Понеже е само концепт, той не може да вдига тежести. Точно както числото 3 е концепт, не можем да направим нищо с него. Не можем да опасваме екватора с линия, това е полезна и въображаема, но не може да направи абсолютно нищо. Всички имаме това усещане за себе си, наричаме го личност, наричаме го его и усещаме, че то може да направи нещо. Ние вярваме, че наистина съществува и ще ви кажа защо. Какво се случва, когато ви кажа: „Погледнете към телевизора, погледнете много сериозно!“?
Каква ще бъде разликата от обикновения поглед? Какво правите, когато решите, че „наистина трябва да видите това“, какво се случва? Обърнете внимание, че най-вероятно свивате всички мускули около очите, свивате чело, стискате зъби. И какво значение има всичко това върху самия поглед? Абсолютно нищо. Същото се случва, когато ви кажат да слушате внимателно – стягате се, при това без да имате някакво обяснение защо.
Дори малките деца правят така, когато учителката им кресне да внимават много върху следващия урок. Стягат се по най-различни начини, надяват се, че това ще им помогне да чуват и гледат по-ясно, да се концентрират, да направят нещо, което се очаква да бъде много трудно. Така се изгражда констутицията на напрежение в цялото тяло и остава до края на живота ни. И позволява да го усетим, когато се опитваме да завършим представата за себе си, разбирането за себе си.
Държим се здраво за това усещане, а то самото е точно толкова измамно, колкото и самото разбиране за самите нас, няма нищо общо с успеха да разберем, усетим, чуем и действаме по-добре. Въпреки това се женим за илюзията на измамата, но пък ни позволява да осъзнаваме и представяме себе си. Нищо чудно, че се чувстваме отрязани от всичко; изгонени, изплашени от живота и смъртта.
Трябва да се върнем обратно към по-разумният поглед към собствения живот, който е истинското ни аз – функциониращ организъм, приемащ условията на природата, заедно с нея, вместо да се отдаваме на тази лъжлива отделна личност. И как ще направим това? Хората казват „Не можеш да промениш човек за една вечер.“. Карате ни да предадем егото си и това е най-трудното изпитание за всеки.
Дори това не е особено изпитание, когато разберем, че егото не съществува. Ако се опитаме да се откажем от едно его, използвайки самото его, тогава ще имате цяла вечност в борба. Не може да се трансформирате, не можете да се направите нормални, не можете да се принудите да обичате, но точно това трябва да се направи, особено ако имаме желание да вървим ръка за ръка с природата.
Стигнахме до процеса на предаване и осъзнаваме, че не можем да го направим. Няма да стане с всичко, което наричаме, воля, действие и дори приемане. Не може да го направите. Защо? Защото никога не сте съществували като разделени от егото или личността. Това е идея около едно лъжливо усещане.
Представени по този начин, шокиращите новини за всички нас, като представителите на човешката раса, че не правим нищо друго, освен още една бъркотия, докато се опитваме да поправим стореното. Опитваме се отчаяно да изправим къдравият свят и очевидно сме в една голяма беда. Осъзнаваме, че не можем да направим нищо, не можем да се трансформираме, какво ни остава?
Какво се случва, когато стигнем до задънената улица? Човешката раса стигна до такава, ако питате мен. Какво следва? Самоубийство? Или има нещо друго? Какво се случва, когато просто решим да почакаме, когато осъзнаем, че няма какво да правим? Наблюдаваме. Започваме да ставаме свидетели на всичко, което се случва самостоятелно. Дишате, вятърът започва да се усеща, дърветата се движат, кръвта ви се движи, нервите гъделичкат. Всичко това се случва самостоятелно.
И знаете ли какво? Това е истинското ви аз. Това е онази форма, която съществува самостоятелно. Не е символът, не е личността, това е вашето същество. Усещане, което може да се представи най-лесно с дишането. Може да усетите, че го правите, може да усещате дъха си, но той продължава ден и нощ, без да се налага да правите каквото и да било по въпроса. По същият начин работи и мозъка ви, без да се налага да го принуждавате да изпълнява функциите си.
Следователно, когато стигнем до задънената улица, а ние сме точно в такава, индивидуално и социално в годината на 1971, това е моментът, в който можем да кажем: „Човешките предсмъртни мигове са само още една възможност за Бог.“. И трябва да спрем. Когато най-накрая го направим, откриваме един свят, който се случва самостоятелно от нас, не му се налага да бъде довършван, да ни го навират в лицата.
И това случване се отличава от правенето, от своето фундаментално съществуване. То не е само това, което се случва в нас, а навсякъде около нас, когато сме свързани. Когато очите се разходят около природата, тогава не гледате нея, а гледате себе си. Аз не мога да кажа какво трябва да направите след това. Но преди да помислим какво да правим в тази критична ситуация, осъзнаваме колко илюзорна може да бъде природата на съществата, които мислим, че сме и се връщаме обратно към съществата, които наистина сме. А те включват всичко това, външният свят вече не е оставен навън.“
През следващата година – 1972, светът наистина провежда своята първа глобална конференция. Липсват крещящите хора, които също не знаят какво трябва да се промени, но забелязваме, че когато се стигне до класическите разговори за промени, отговорите все още изостават, дори и днес. Защото чухме много ясно за какво се бори Грета, както и баща ѝ, както и всички останали около нея, но никой не предложи решенията. Разбрахме, че трябва да се работи с науката, но същата спря да отговаря и да дава адекватни решения на проблеми. Единственото постигнато и интегрирано, това бяха повишаването на таксите, промяната на екологичните норми и нищо повече. Получихме ограничения, но само това.
Разбира се, Уотс никога не е поканен на втора подобна среща и подозираме, че никой не е успял да разбере какво се е опитвал да каже сред големите гении, готови да милеят за природата. Важното е, че години по-късно, идеята за баланс и оттегляне от някои основни дейности, би позволила да видим реакциите. Що се отнася до самият баланс, можем да видим, че природата винаги намира начин как да се балансира, при това без особено значение дали наистина искаме или не.
