shareit

Кратка история на ада

| от |

Адът е едно мистично пространство, което открай време намира реализация в редица музикални лирики, до него може да се сдигне по магистралата или по друга по-специфична линия. От време на време се отрича от личности като Джон Ленън, който иска да си представим, че го няма. Други творци като Тодор Колев задават въпроса директно:
„Ад ли ни чака или рай?“.

А в зората на религията, мистичната локация, насочваща грешниците директно към дълбините на планетата. И докато си мислим, че адът присъства само в християнството, предстои да разочароваме мнозина – подобен финал очаква грешниците, които вярват в месопотамските религии от 3 в. пр. Хр., древните римляни и гърци също са познавали този негативен финал на човешката душа, а след тях се редят ислямът, будизмът и хиндунизмът.

Макар и тяхното предложение да има някои дребни разлики, предимно в превода, всички имат достатъчно огън, за да пречистват. В еврейската библия няма да откриете ад, поради простата причина, че няма дори конценцпия за живот отвъд смъртта. Древните египтяни например са разполагали с книга на смъртта и книга на портите. Двете давали ясно обяснение какво ще се разкрие след смъртта. В редките случаи, в които човек може да открие присъствието на подземен свят, отбелязан на иврит е именно наличието на така нареченото място Шеол.

За разлика от по-съвременните концепти, в Шеол – изобразен предимно като тъмница, присъстват всички праведни и неправедни. В някои случаи може да се наблюдават и елементи на връщане на мъртвите от въпросното подземие, в повечето случаи, както призоваването на пророк Самюел, мъртвият е недоволен от факта, че някой го притеснява и връща обратно. В повечето случаи можем да заключим, че първият възможен ад е практически създаден като място, където всички души се събират и прекарват времето си в нещо като почивка.

В книгата на Даниил 12:2 присъстват едни от малкото случаи, в които се говори за възкресение или възраждане на мъртвите, които до този момент се напират в пръстта, а не в ада. Точният цитат е:

„Тогава мнозина от спящите в пръстта на земята ще се събудят – едни за вечен живот, а други – за срам и вечно презрение.“

Разбира се, това за първи път е и така нареченото присъствие на „Морална смърт“ или с други думи, човек ще има възможност да определи своята вечна съдба спрямо изборите, които е правил през живота си. За адът започва да се говори по-обстойно едва в Новия завет. До него се достига след деня на Страшния съд. За него Матей пише, че това е разпределение, в което добрите и лошите се разделят, както овчарят разделя овцете от козите. Тези, които се разпределят в ляво, са прокълнати и изпратени във вечния огън при, забележете „Дявола и неговите ангели“.

В историята на Лазар и богатия, когато единият гуляе, а другият стои в ъгъла и се храни с трохите, двамата се срещат отново след смъртта, Авраам веднага изпраща богаташа в ада, докато Лазар е взет заедно с него към рая. Повече информация за разпределянето, спрямо греховете, е записан в „Откровенията на Петър“.

Там всичко започва с красивата картина на рая и разбира се, подробното описание на ада. Там убийците отиват при някои от най-злите змии, за да бъдат поразени. Богохулницте са принуждавани да изгризат своите устни и да получат огнено червено желязо в очите си. Богатите ходят дрипави и мръсни по остри камъни безкрайно. Реално погледнато, голямото изпитание не е обвързано със загубата на Бог и вярата.

Що се отнася до съдържателя на ада – дяволът, неговата история е малко по-различна. Присъствието му за първи път в Библията идва от Стария завет, където се появява заедно с други „синове на Бог“. В най-първата си форма, Сатаната е олицетворен като противник, изкусител и обвинител на човека, но в никакъв случай не е чистото зло, което познаваме днес. За истинската същност трябва да благодарим на персите, които за около 200 години са владени от евреите от 530 до 330 г. пр. Н. е. Като дуалисти, те винаги имат съвършен пример за доброто и още по-съвършен пример за лошото.

До появата на Христос, евреите вече са усвоили двете крайности и всичко добро се присъжда на Бог, а всичко лошо отива в полза на Сатаната. И докато всяка човешка душа е изпраща в чистилището, което практически служи за пречистването на греховете – онези грехове, които не са могли да бъдат изкупени по време на земния път – католическата църква смята, че там попадналите хора могат да се поправят. Източноправославната църква, от друга страна, вярва изцяло в идеята, че подобно опрощение може да дойде, но само чрез молитвите на живите.

Заглавна снимка: By Jeremyboer – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=27421484

 

 
 
Коментарите са изключени