shareit

Конкурсите за красота за бебета в САЩ

| от |

В началото на 20 век посетители се стичат по панаирите из САЩ, за да гледат добитък, огромни зеленчуци, вкусни пайове – и бебета. На тези така наречени Конкурси за по-добри бебета съдии преглеждат и оценяват бебета въз основа на тяхното физическо и психическо здраве. След това те награждават родителите на онези малчугани, които считат за най-добрите.

Тези състезания са предназначени за насърчаване на по-добри здравословни и хигиенни навици при новите родители. Но с времето те развиват и тъмна страна: защото започват да се движат от расистките принципи на евгениката. Тъй като тези състезания ставаха все по-популярни, в един момент те развиват съдийството върху бебетата до съдийството върху целите семейства.

През 1908 г. на щатския панаир в Луизиана се провежда първият Конкурс за по-добри бебета.

В статия от 1913 г. са описани различните кръгове и елементи, по които се състезават малчуганите: „Лекарят оценява бебето по същия начин, както се прави с добитък… Първо е необходимо да се установи стандарт, а след това да се сравнява всеки участник с този стандарт, което е известно като 100-процентов или перфектен.“

Бебетата се нареждат за разглеждане и след това медицински сестри и лекари инспектират всяко от тях и записват измервания си – включително теглото на детето, обиколката на гърдите и умствените му способности. Бебетата, които са твърде срамежливи да участват в интерактивни тестове, ще загубят точки.

Съдиите оценяват малките по скала от 1000 точки – 700 точки за физически външен вид, 200 точки за умствена и психологическа годност и 100 точки за физически мерки.

Победителите, или най-„научните“, бебета получават сребърни трофеи.

Цялата работа с конкурсите с бебета започва от медицинска сестра на име Мери Дегармо, която е защитник на детското здраве. Дегармо иска да насърчи поддържането на здраве и хигиена в процеса на отглеждане на бебенца и затова работи с лекар от Луизиана, за да разработи образец, който майките могат да използват за измерване на собствения си успех при отглеждането на детето им.

Идеята става популярна и бързо се разпространява. През 1910 г. списанието Woman’s Home Companion публикува национална таблица с оптималните показатели и дори създава бюро за популяризиране на състезанията. Но дори Woman’s Home Companion казва: „Под чара на идеята стои сериозна научна цел – здрави бебета, стандартизирани бебета и така, година след година, по-добри бебета.“

Конкурсите за по-добри бебета обаче адресира и един по-голям проблем в националното здравеопазване по това време, дори и методите, които стоят зад тях, да са нечестиви. В началото на 20 век детската смъртност все още е висока в САЩ и на всеки 100 деца 1 умира преди първия си рожден ден. Медицинските специалисти и служителите в общественото здравеопазване изпитваха затруднения да подобрят здравето на децата и съответно много граждани приеха радушно образеца за „идеалното бебе“.

В епоха преди рутинните прегледи и физически упражнения, конкурсите за по-добри бебета дават възможност на лекарите и медицинските сестри да оценят благосъстоянието и физическото развитие на децата в цялата страна.

На по-ранните състезания родителите на бебета, които получават лоши резултати, са изпращани вкъщи с памфлет за здравето на техните бебета. Също през това време в конкурсите могат да участват само деца между шест месеца и четири години. Скоро обаче състезанията започват да включват и по-големи деца – и дори възрастни.

Мери Дегармо вярва, че конкурсите разкриват генетичната годност на бебето, а оттам и на семейството му. Всъщност тя смята, че ако насърчава „годните“ деца и награждава „правилните“ родители и въобще тези, които следват нейните съвети, генетичният запас на страната ще се подобри.

Почитателите на евгениката вярват, че хората могат да подобрят потомството със селективно чифтосване, подобно на развъждане на добитък или домашни любимци. Движението придобива популярност в началото на 20 век в Америка, когато много американци развиват ксенофобия в отговор на засилената индустриализация и имиграция.

Желанието да се създаде по-добро поколение хора може и да е било благородно, но на практика теорията до голяма степен изхожда от расистки и колониалистически идеологии. Белите изследователи твърдят, че „по-нисшите“ раси трябва да бъдат развъждат отделно, за да се гарантира, че белите хора (и техните гени) ще  останат неприкосновени.

Евгенистите също така вярват и, че хората наследяват черти като слабо съзнание и бедност, което означава, че обществото има задължението да разрежда тези групи хора. За съжаление, много бедни, недохранени и необразовани американци по това време са цветнокожи и имигранти. Така за евгенистите следва, че перфектният човек е бял и че белите, добре образовани, заможни хора трябва да продължават да се размножават. Дори някои от най-известните мислители на САЩ са откровени евгенисти, включително Хелън Келер и Теодор Рузвелт. Всъщност президентът Теодор Рузвелт дори веднъж се оплаква, че САЩ „позволяват неограничено развъждане от най-лошите запаси“.

 
 
Коментарите са изключени