shareit

Колонизирането на Сицилия е един от най-мирните процеси в историята на света

| от |

Колонизирането на която и да е територия, гарантирано е обвързана с редица зверства и унищожаване на идентичност. За пример можем да видим викингите при опит да колонизират Исландия. Почти всеки опит за завладяване на територия се превръща в сериозно човешко изпитание, а много често гостите прибягват до своето оръжие, без да се съобразяват с никого. И макар историята да пази архивите на кръвопролитията, не са и малко случаите, в които колонизирането да става мирно и тихо и много бързо да доведе до създаването на нова територия. Такава е историята и със Сицилия. Местните жители така и не дават име на своя остров, не и преди да се появяват гостите.

Според легендата, местните племена, които за първи път променят историята са така наречените Сицани. Малко след настаняването им идва и онзи добре познат хаос от Бронзовата ера. Египтяните разказват за отлъчено племе Шекелеш, което е изтласкано в Средиземноморието и се отправя на запад. По-късно става ясно, че отреденото парче земя е именно в Южна Италия. Новодошлите бързо започнали да учат новия език. Когато попадат в Сицилия, те вече можели да комуникират свободно около 1000 г. пр. Хр. Антични историци като Диодорус Сицилус споделят, че много от тези племена пресеклки морето и се установили именно на острова.

За разлика от много други колонизатори, племето взело едно парче земя, оформило своя първи град Сицел в центъра на острова и бързо продължили своите добре познати традиции. Обикновено никой не посреща толкова добре своите гости, особено когато идват с претенции за заграбване на земя, но тук идва и една много важна подробност – гостите вече познавали и носели своите железни оръжия, а това е предимство в наставащата европейска криза за метал. Историците и до днес откриват доказателства, с които описват инвазията като много по-лек елемент от традиционния апокалипсис. Островът не бил толкова обитаван и дълго време никой не обърнал чак толкова внимание на непознатите, които също така говорят свободно с тях. Въпреки това се забелязва и миграция, която показва, че първоначалните обитатели са изпратени в далечните западни покрайнини – втората най-добра територия за обитаване.

Необходими са два века, преди новодомците да се превърнат в доминантната раса на острова. Не случайно Омир дава на странстващия Одисей в своята творба именно сицелска слугиня и пише за нея, че е живеела във ферма, преди да се появи гръцкия герой от Троянската война. Тези редове доказват за интересна връзка между Гърция и Сицилия. Гърците смятали, че това е диво, необитаемо и много романтично място, което очаквано е част от техния свят.

gettyimages-1155879110-594x594

В други предания се пише, че Хадес най-вероятно е успял да отвлече Персефона именно на този остров, където да се ожени за нея. Макар и други нации да заявяват, че имат сериозно участие в тази територия, отново гръцката митология показва, че някой все пак е успял да достигне до бреговете на острова. близо до езерот Пергуса се намират толкова мистичните цветя, които отвлечената събирала за своята сватба. Митологията доказва още един важен факт – на брега липсвали цветя, с което отново се подчертава познанието на Гърция спрямо Сицилия, при това много по-рано от всички останали.

За съжаление не всички били толкова добронамерени към населението на острова. Финикийците често избирали да действат с насилие и след Картагенската спогодба решават да се населят в запдната част на острова. До този момент обаче няма информация как е вървял живота с поредните заселници, за тяхното присъствие не е написан нито един ред. За картагенците рядко се открива информация и абсолютно всеки историк се опитва да открие каквато и да е достоверна информация за въпросния период. Проблемът за запазването на какъвто и да е архив е писменият гръцки, който местните започват да използват, когато идва време за създаването на история. Когато гърците заемат източната част на острова, те вече са взели примера на египетското племе и пристигат с оръжие, което гарантира безкомпромисното им пребиваване. Гръцките населници обаче не можели да трогнат сицилианците, те вече били огромната маса на острова и изобщо не се притеснявали. Цицерон по-късно ще напише, че Енна е един от най-големите градове в цялото Средиземноморие.

Една друга важна причина за спестяването на кръвопролития е фактът, че гърците дошли с дарове, а много по-късно ще се роди и поговорката „Боя се от гърците, дори когато идват с дарове.“. Схемата за колонизиране също се оказала доста добра. На първо четене гърците се настанили на остров Ортигия. След това започват с най-различни подкупи и подаръци да се заселват лека полека, докато най-накрая не получават цяла територия. Лека полека и целият остров започва да се урбанизира, с което да привлича и други заселници. Пристигналите последни гърци се превръщат в пречка и напрежението към тях започва да расте доста сериозно. Дълго време всички живеят в значителна хармония, докато най-накрая не се появяват добре познатите конфликти. През по-голямата част от време, трите племена често живеели в хармония, поради простата причина, че никой не се срещал с другия и обикновено срещите били за размяна на блага.

 

Ducetius

Снимка: By Giuseppe Emanuele Ortolani – Biografia degli uomini illustri della Sicilia, ornata de' loro rispettivi ritratti, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=61780577

С появата на Дуцетиус започва обединението на сицилианците и първият опит за изгонването на гърците. Гръцкият истори Диодор Сикул споделя, че мирът бил крехък и преди него, но именно Дицеитус се оказва искрата в нагнетяващото се буре с барут. Неговите опити да премахне гърците и да завземе тяхната земя започват първоначално добре, докато гърците не се съюзяват с последните новодошли на острова – сиракюзците. Сицилианската армия е разбита през 450 г. пр. Хр. Дицетиус за пореден път показва своята омраза към гърците и се предава именно на последното племе, като влиза в техния град на кон. Заточен е на остров Коринт с достатъчно пари, за да живее охолно. След неговото напускане се усеща временно затишие, но войнът така или иначе успява да избяга обратно. Умира малко след пристигането на острова и не успява да поведе нов бунт. Основната му грешка е, че така и не успява да осъзнае тихата война между новодошлите и заселниците.

Културната война започнала да се печели от гърците. Двете общества си приличали значително, говорили приблизително един и същ език, скоро започнали да се случват и смесените бракове. В последствие същият историк разказва как варварите на острова забравили стария си начин на живот и бързо се насочили към новите далеч по-цивилизовани методи за комуникация. Името на острова определено е дадено от месните, а за кратко време в Сицилия властва и крал Италус, за когото се казва, че по-късно е дал името и на страната. Сицилианците пък били изгонени от жителите в Централна Италия, които се наричали аборигени. Интересен факт е, че именно те били в страната преди римляните и според буквалния превод на думата „абориген“, това са така наречените първи хора, които обитават дадена територия. Както се случило и години по-късно в Австралия.

 
 
Коментарите са изключени