shareit

Кметът, който беше арестуван, защото не носи маска по време на пандемия

| от |

През 1918 г., когато са в грипна пандемия, калифорнийците изработват маски от марля, която може би е и пресована, за да може все пак да спре микроскопичните частици, дори след като е сгъната на шест, както съветва Червеният кръст на Оукланд. Като център за войници, които се завръщат от война, Оукланд и Сан Франциско са гнезда на грип (инфлуенца). До края на пандемията през 1920 г. около 1400 жители на града почиват от тази болест.

Кметът на града Джон Л. Дейви е във втората си година от евентуални пет на служба, когато пандемията се развихря. Този мъж – кръстоска между Супер Марио и човечето от Монополи –  вече беше преживял много вълнения, докато кара каручки по канала Ери като младеж, бяга от Големия пожар в Чикаго, става оперен певец в Сан Франциско, а също е и фермер, месар, актьор, адвокат и собственик на книжарница.

„Той води наистина колоритен живот – казва Дороти Лазард, главен библиотекар на Историческия център в Оукланд, – което вероятно допринася за арогантността му, тъй като е постигнал толкова много в живота си. Дейви е „винаги добре облечен“, казва Лазард, и обикновено носи червен карамфил на ревера си: любимото цвете на починалата му жена. Дороти отбелязва, че през 1917 г. пресата го обявява за най-красивият кмет на крайбрежието, „като че ли това е някаква важна категория“, добавя тя сухо.

За борба с грипа, който за пръв път пристигна в Оукланд в началото на октомври 1918 г., Дейви, по съвет на градския здравен служител, е готов да предприеме решителни мерки… но не твърде решителни. На 18 октомври 1918 г. той обявява, че всички училища, църкви, театри и „обществени или частни сборища“ са забранени до следващо известие. Първоначално салоните са включени в масовото затваряне, но Дейви си позволява да ги отвори като иска само да се използват хартиени чаши и всички прибори да се стерилизират. Тъй като всички други места за забавление бяха затворени, в града има рекорден брой арести за пиянство през уикенда след затварянето.

Седмица по-късно градският съвет приема задължителна наредба за маски с благословията на Дейви. Сега за всички на улицата е задължително да носят маски от марля – в противен случай ще бъдат арестувани.

Председателите на градския съвет са убедени за маските на специално заседание предишния ден от известния лекар Уудс Хътчинсън, който посочи два примера: мъжете от Форт Уилър в Мейкън, Джорджия, които слагат противогазите си при „сигнала за разпространението на грипа“ и следователно не преживяват нито един случай на грип, както и хората от държавната пенитенциарна школа – училище за превъзпитание и дом за жени с психически проблеми в Масачузетс: „Тези институции се разминават със заразата, вярвам, поради пълната им изолация от външния свят“, – каза Хътчинсън.

Градът преобразява голямата си общинска аудитория в карантинно пространство. Пана с нарисувана гръцка архитектура (използвани за театрални представления), осигуряват „стените“ между леглата на болните.

В Деня на примирието, 11 ноември 1918 г., медицински сестри се струпват от залата на улиците, все още с маски, за да отпразнуват края на войната. Oakland Tribune публикува материал със заглавието: „Хиляди болни покосени от пандемията на мира“, в който се разказва как болните стават от леглата си заради червени, бели и сини пиротехники и надуването на „всяка свирка“ в града. „Всички се усмихват под маските си – очите им го показваха – и конфети се разпръскваха навсякъде“, пише още във вестника.

Специалната болница, която приютява хиляди болни, е затворена на 15 ноември, тъй като вирусът изглежда напуска града толкова бързо, колкото и пристига. Четири дни по-късно съветът отменя и наредбата за маските. И все пак грипът не е напълно приключил; облекчението е краткотрайно – и властите в Оукланд и съседните градове се срещнат в навечерието на Нова година, загрижени за новото увеличаване на случаите на грип.

Някои градове, като Сакраменто, връщат възстановили своите наредби за маски. Кметът Дейви идва в столицата на Калифорния, за да подаде петиция към законодателната власт за пари за развитие на пристанището в Оукланд. Той се отпуска във фоайето на хотел в Сакраменто на 16 януари 1919 г., когато в хотела влязоха служители в цивилно облекло. Sacramento Bee пише, че полицията „вижда кмета на Оукланд, седнал на стол, с маската му, грациозно увиснала от едното му ухо. Когато се приближават, Дейви слага маската както трябва, вероятно забелязвайки, че мъжете имат офицерски вид.“ Трима от полицаите го увещават да я носи постоянно, но когато му обръщат гръб, според вестника, той я сваля отново и си дръпва може би нахално от пурата, която пуши.

Когато служителите хвърлят един поглед назад и виждат маската отново увиснала, те го арестуват.

Дейви е откаран в затвора, защото полицаите не могат да му върнат ресто – той дава банкнота от 20 долара, а гаранцията му е 5 долара. По пътя – дълга разходка от девет пресечки – той заплашва, че ще позвъни на полицейския комисар на столицата и избухва в псувни: езикът ‘твърде мръсен, за да се повтори в печат“, пише във вестника. Той буйства срещу хотела, който не може да защити своите гости, срещу лекарите, които са приели наредбата за маските, и заяви: „Ако член на полицията в Оукланд направи подобен трик, щях да го махна от силите“.

Кметът се поуспокоява в затвора в Сакраменто, докато не е арестуван друг мъж с достатъчно пари, за да развали 20-те долара. По случайност някои полицаи от Оукланд също бяха в Сакраменто, лобирайки за изменение на заплатата на полицията. „Когато стигнахме до кмета, той се тресеше от гняв“, каза капитанът на полицията в Оукланд Ф. Дж. Линч пред The ​​Oakland Tribune, като добави, че Дейви е допълнително разгневен, че никой от полицаите в офиса на сержанта в Сакраменто не е бил с маска. „Със сигурност им казах какво мисля за тях“, каза Дейви пред вестника.

Дейви не успя да се яви в съда на следващия ден, „и петте [му] долара бяха добавени към касата на града“. Оказва се, че той не е единственият държавен служител, който е заловен по без маска – щатският сенатор Едуин Отис от Аламеда е арестуван същата нощ като Дейви в това, което Progress нарича „маскирани нападения“. Началникът на полицията на Сакраменто Ира Конран казва за Bee, че няма да прави изключения за законодателите, дошли от други градове. Служителят, който събира най-големия брой глоби, отбеляза: „Кажете, Наредба 373 наредба за приходите ли е или здравна наредба?“

 
 
Коментарите са изключени