shareit

Каква всъщност е връзката между парите и щастието

| от |

В обрат, който няма да изненада никого, ново проучване установява, че всъщност няма ограничение, след което повече пари няма да ни направят по-щастливи. Авторите обаче предупреждават, че парите далеч не са единственият елемент, на който се дължи щастието ни. И преследването им за сметка на всичко останало всъщност може да ни направи дори по-малко щастливи.

Връзката между богатството и щастието винаги е очаровала изследователите. Едно широко известно проучване в миналото предполага, че магическото число е 75 000 долара годишно и няма да станете по-щастливи, ако изкарвате повече от тази сума. Но ако преминавате през карантината безработни или пък с адски много работа, докато гледате как другите „страдат“ щастливи и свободни в красивите си домове, не си мислете, че това е особено вярно.

Колкото повече, толкова по-весело

Матю Килингсуърт, старши научен сътрудник в Penn’s Wharton School, който изучава човешкото щастие и е водещ автор на статията, казва:

[Връзката между парите и щастието] е един от най-изучаваните въпроси в моята област​​. Много съм любопитен по тази тема. Както и други учени. Миряните също. Тази тема е нещо, за което всички мислят през цялото време.

Килингсуърт се заема да отговори на въпроса. Той кара хора да попълнят кратка анкета в удобен за тях час от деня като тези анкети служат като „моментни снимки“ на техните чувства и настроения с течение на времето и следят как те варират.

Pengar - 2019

Като цяло той събира 1,7 милиона такива „моментни снимки“ от повече от 33 000 участници на възраст между 18 и 65 години от САЩ чрез разработеното от него приложение Track Your Happiness. То му позволява да получава измервания от всеки участник по няколко пъти всеки ден. Те са измерени по скала, варираща от „много лошо“ до „много добро“ и всеки участник отговаря поне веднъж и на въпроса „Като цяло, колко сте доволни от живота си?“ (по скала от „изобщо“ до „изключително“).

Приложението ни казва какво всъщност се случва в реалния живот на хората, докато го живеят, в милиони моменти, докато работят, чатят си, ядат и гледат телевизия.

Но изследването проследява и преживяното щастие, като следи за 12 конкретни чувства. Пет от тях са положителни, а седем – отрицателни. Две други мерки за удовлетвореност от живота, също се взимат предвид.

Като цяло, констатациите показват, че няма определена сума пари, над която да спираме да ставаме по-щастливи.

Когато разгледах широкия диапазон от различни нива на доходи, установих, че всички форми на щастие продължават да се повишават с доходите. Не виждам някакво пречупване в кривата, където парите спират да имат значение. Вместо това продължават да увеличават щастието ни.

Също така, двама души, които печелят съответно 25 000 и 50 000 долара, имат същата разлика в щастието като двама души, които печелят съответно 100 000 и 200 000 долара. С други думи, пропорционалните разлики в доходите имат еднакво значение за всички.

Килингсуърт използва логаритъма на доходите на човек, а не само самият доход, за своето проучване. По същество логаритъма взима предвид колко пари човек вече има. Този подход означава, че вместо да е еднакво важен за всички, всеки долар ще има по-малка важност, колкото повече долари има човек.

Той открива, че хората с по-високи доходи са по-щастливи отчасти, защото чувстват, че имат повече контрол над живота си. Повече пари означават повече възможности, перспективи и свободи, по които да живеем живота и да прекарваме времето си. Някой, който живее от заплата до заплата, ще има по-малко автономия при избора си, отколкото някой, който е в по-добро състояние. И все пак, в очите на Килингсуърт това не означава, че трябва да гоним пари на всяка цена, за да сме щастливи.

Въпреки че парите може да са полезни за щастието, открих, че хората, които приравняват парите и успеха, са по-малко щастливи от тези, които не го правят. Също така установих, че хората, които печелят повече пари, работят по-дълго и се чувстват по-притиснати от времето.

Ако не друго, хората вероятно надценяват парите, когато виждам как върви животът им. Да, те са фактор, който може да има значение по начин, който не сме осъзнавали напълно досега, но са само един от многото, които хората могат да контролират и в крайна сметка не е този, който се притеснявам, че хората подценяват.

 
 
Коментарите са изключени