shareit

Как вулканът Кракатау директно остави своята следа върху света

| от |

През май 1883 г. капитанът на немския боен кораб – Елизабет, наблюдава огромен облак от пушек и пепел, който според неговите изчисления идва от приблизително 10-на километра. Странно е да се издигне на такава височина над изоставените планински острови по Зонданския пролив между Джава и Суматра в Индонезия.

За първи път и членовете на екипажа стават свидетели на толкова гъст облак, който може с лекота да закрие слънцето. По-късно и английското кралско общество ще започне да отбелязва една интересна мода в докладите на всички кораби – постоянно се чувало страховито ръмжене от острова, а жителите на Индонезия го наричали Кракатау.

На 27 август 1883 г. става ясно какво са наблюдавали всички и откъде е идвало страховитото бучене – вулкан. След няколко месеца в закани, Кракатау най-накрая изпуска своя гняв, разтоварвайки 2/3 от лавата си директно в морето, отделяйки тонове пепел от охлаждащата се лава. Експлозията активира неизбежните цунамита, които помитат стотици малки крайбрежни градчета и села. До днес се смята, че огненият ад е отговорен за смъртта на близо 36 000 души. Едва по-късно учените ще поставят 6-и индекс на експлозия – максималният е 8 и последно подобна експлозия се е случвала преди повече от 600 000 години.

gettyimages-613479890-594x594

А що се отнася до експлозията на Кракатау, последният подобен случай е бил преди близо 760 000 години. И защо учените се кланят тази природна изненада? Защото това е първата експлозия, в която човек разполага с достатъчно разум и свободна форма на комуникация. Телеграфите и вестниците се надпреварват да споделят за случилото се, науката има възможност да види всичко от първо лице и да се запознае с всичко случващо се. Единственият по-сериозен проблем е, че в последствие всеки ще нарече тази вулканична активност – Кинг Конг на експлозиите.

Дори през 1968 г. се създава и специален филм, проследяващ развитието на този природен катаклизъм. Въпросът е дали наистина е бил толкова мощен, колкото се представя или не? На първо четене трябва да отбележим едно сериозно постижение – вулканът успява да произведе един от най-лесните за регистрация шумове – експлозията успява да покрие около 10% от земната повърхност. На остров Мавриций, намираш се на приблизително 4600 километра, хората успяват да чуят избухването и го описват като не толкова далечен изстрел с пистолет.

Експлозията успява да повиши налягането и силата от звуковата вълна успява да обиколи няколко пъти планетата, създавайки проблеми за измервателните уреди по света. При експлозията, от ядрото се отделя и земна маса с приблизителни размери от 21 кубични километра във въздуха. Пепелта от експлозията се издига до мезосферата – приблизително 80 километра височина – и се разпростира на приблизително 776 996 квадратни километра. Според някои от изследователите, черният облак е успял да се издигне високо над тропиците и да превърне ясния ден в нощ. Ветровете поемат този облак и накрая оформят една доста гъста мъгла по света, оформяйки сериозно було около Слънцето и Луната.

gettyimages-513670959-594x594

Именно то филтрира соларната радиация и намалява температурата на земята до 0.5 градуса по Целзий за една цяла година след това. Според изследователите, съществуват вулкани, които играят ролята на магмени резервоари и при избухването имат достатъчно сила, за да се затворят и разпаднат бързо след нея. Именно тези експлозии са сравнително редки и обикновено вулканите изпускат малки количества, за да поддържат баланса си. Системата е способна да стане особено нестабилна и в последствие да доведе до много по-свирепи експлозии.

Температурата се повишава от ядрото към повърхността и щом резервоарът започне да се зарежда с гореща магма, попита и всичко останало след нея. Най-доброто описание е да си представим избухването на тенджера под налягане, която отделя капака си и съдържанието започва да напуска съда. Когато налягането се редуцира, самият вулкан се срутва и запушва. И макар мнозина да описват този инцидент като особено страшен, последвалите цунамита се оказват много по-опасни и зловещи. Южна Америка, Хавай и дори части от Тихия океан за засегнати от огромните вълни.

Индонезийският архипелаг също не остава пощаден. Вълни с размери от 41 метра се издигат и разбиват върху крайбрежните градове, помитайки всичко по пътя си. В Джакарта изчезват около 2000 китайски мигранти, които живеят особено бедно на пристанището.

Град Серанг е залят и почти цялата му популация се дави. И ако преди това никой можеше да не разбере за голямата трагедия, по това време медиите се активират, за да разказват какво наистина се случва. Дори и 43 години след експлозията, парчета скали успяват да изплуват на брега и да оформят нов остров – Анак Кракатау. 89 години по-късно същият отново избухва и този път изпраща нови вълни, които да отнемат живота на 400 души и да изпратя още 47 000 далече от родните си домове. Според учените от университета в Източен Лондон, вулканът най-вероятно ще избухне още веднъж и този път ще предизвика още по-смъртоносни цунамита.

До този момент инженерите умоляват всички граждани да започнат да строят различни съоръжения за предпазване, както и система за ранно предупреждение на активността на вулкана. Дори и да има последвала експлозия, мнозина са категорични, че няма да е със силата от 1883 г. Най-вероятно ще бъде в пъти по-слаба, след като резервоарът има доста нужда от презареждане и на кратки интервали вече е имало някои значително по-слаби експлозии. Най-важното е, че относно вулканите, нито един учен не може да даде гаранция до колко точни са системите. Нека не забравяме, че експлозията на вулкан през 1783 г. успява да активира така наречената малка „Ледникова епоха“. Благодарение на исландския вулкан Скафтафел, охлаждането на северното полукълбо води до глад и още много природни катаклизми. За разлика от Кракатау, този вулкан бавно и методично изпуска магмата си.

gettyimages-615322366-594x594

Според изчисленията, той е причината за смъртта на близо 25% от населението на острова. Една от версиите за лошата реколта е охлаждането на атмосферата, по-сериозните летни дъждове и унищожаването на посевите. Мнозина вярват, че именно тези проблеми активират Френската революция. Нека не забравяме, че в момента световната популация е няколко пъти по-висока от тази през 1783 г. и можем само да си представим какви ефекти ще има подобна експлозия в толкова критичен момент. Спрямо скалата на този вид природни аномалии, случващото става веднъж на стотици хиляди години, но щом се случи, резултатите са особено жестоки за човешката популация.

 
 
Коментарите са изключени