shareit

Как войната и размириците в една държава повлияха на горите й

| от |

Войни и граждански размирици поразяват Конго след обявяването на независимостта на африканската нация през 1960 г. Сред конфликтите са две граждански войни – през 1996-1997 и 1998-2003 г. – и дори и днес бунтовнически групи продължават да нападат части от страната. Милиони са убити, а още милиони са принудени да напуснат домовете си. Последните наброяват около 3,4 милиона в пика си през 2003 г., но приблизително 2,7 милиона все още не са се завърнали поради безспирното насилие, предимно в източната част на страната.

Известно е, че някои от тези хора се преместват да живеят в горите на Конго, за да избягат от насилието и това оказва сериозно въздействие върху дивата природа: Половината от популацията на горили в националния парк Кахузи-Биега е убито за месо. Има сведения за засилено бракониерство на бонобо и други диви животни. И много животни, включително бебета на примати, са улавяни за търговията с домашни любимци.

Apeldoorn Apenheul zoo Bonobo

Бонобо, известно още като малко шимпанзе

Степента на обезлесяване поради движението на човешкото население е неизвестна. Но някои анализи на сателитни изображения на две защитени територии в северната част на страната дават на изследователите някаква представа за мащабите на тази миграция. От 1990 г. до 2000 г. загубата на гори – вероятно от хора, които изсичат джобовете дълбоко в тях за земеделска земя – се случва с над два пъти по-голяма скорост, отколкото от 2000 до 2010 г., съобщават Джанет Накони от Университета на Мериленд Колидж Парк и нейните колеги от Biological Conservation.

Проучването изследва обезлесяването в Научния резерват Луо, създаден през 1992 г., и новосъздадения резерват Инонджи общност Бонобо (ICBR), две области, състоящи се предимно от низинна тропическа гора и блатисти местности. Около 6 500 души живеят в резервата Луо и им е позволено да ловуват животни – макар и не бонобо или други примати – с помощта на традиционни методи. Също така им е разрешено ограничено количество отглеждане на растения на точно определени ниви като те не могат да изсичат гората, за да ги разширяват. Правилата за ICBR, който е създаден през 2012 г., все още се установяват.

Накони и нейните колеги сравняват снимки, направени на двата резервата през 1990, 2000, 2005 и 2010 (от 1995 г. няма снимки без облаци). За да са видими от обектива на сателита, всяко оголване на гората трябва да е по-голямо от 30 квадратни метра. Те откриват, че общата площ загубени гори през това време не е голяма, обикновено по-малко от 1% през всеки интервал от време. Но тъй като всяка карта се сравнява с по-ранните, изследователите откриват увеличение на броя на малки, изолирани сечища.

Тези малки поляни – а не огромни участъци оголена земя – предполагат, че хората, които живеят в близост до резерватите, се местят в горите, когато е бушувал конфликта. Нещо повече, скоростта на горските загуби намалява след приключването на втората гражданска война. И тъй като хората се завръщат у дома след войните, вероятно с по-големи семейства, те започват да разчистват гори за нови земеделски ниви близо до старите си домове, което довежда до увеличаване на загубата на гори в тези райони, откриват изследователите.

Движението на хора в отговор на войната има пряко въздействие върху популацията на застрашените бонобо в региона, според Накони и нейните колеги. Изследователите изучават и проследяват тези примати от 1973 г. и забелязват, че са доста изтласкани през годините на конфликти. Това време е пагубно за бонобите – между 1991 и 2005 г. броят им намалява с повече от половината, от близо 250 до около 100, а три групи изцяло изчезват.

В началото яденето на примати е табу, но постепенно то започва да се разпада още преди първата гражданска война. Смята се, че жителите на градовете, които бягат от политическия конфликт, въвеждат практиката на лов на бонобо, когато пристигат в горските райони. По време на войната процъфтява ловът за месо. Войниците принуждават селяните да ловуват бонобо, а без достъп до пазари, местните хора трябва да разчитат повече на месото просто, за да оцелеят. И ловът им не се изчерпваше с бонобо; ловуваха се слонове, хипопотами, биволи и горили.

Opening ceremony of new PNC headquarters in Goma (6988913212)

Днес животните не са непременно в безопасност и днес – изследователи, които работят в двата резервата в Конго, съобщават за разпръснати популации от хора дълбоко в отдалечена гора. Тези хора се местят там през годините на граждански конфликт и никога не напускат, пишат Накони и колегите му.

Проследяването на нещо толкова динамично като лова на бонобо или малки населени места на хората изисква много близък контакт. Измерването на обезлесяването обаче е много по-лесно благодарение на сателитни снимки. И става още по-лесно с нов инструмент за наблюдение на горите в почти реално време и с резолюция от само 30 метра: Global Forest Watch на Института за световните ресурси позволява на всеки да картографира промяната на горите по целия свят. Така всички потребители на интернет, а не само учени, могат да наблюдават как се изчистват големи или малки петна от дървета, независимо дали става въпрос за мащабно земеделие, производство на дървен материал или оцеляване по време на война.

 
 
Коментарите са изключени