shareit

Как сме се появили и защо останалите примати не са еволюирали в хора

| от Радослав Тодоров |

Докато ние сме мигрирали по цялото земно кълбо, открили сме земеделието и сме летели до Луната, нашите най-близки оцелели родственици шимпанзетата, са останали по дърветата, хранейки се с плодове и ловувайки по-малки маймуни.

Съвременните шимпанзета са съществували значително по-дълго, близо 1 милион години, в сравнение с Хомо сапиенсите – от само ок. 300 000 години. Но ние с тях вече сме тръгнали по различни еволюционни пътища от поне 6-7 милиона години. Ако приемем, че шимпанзетата са наши далечни братовчеди, то е като нашият последен общ предтеча да е пра-пра-прабаба, която днес има само двама живи потомъка.

Но защо единият от тези двама потомци тръгва по толкова нестандартен път на еволюция и става толкова различен от другия?

Причината другите примати да не еволюират в хора е, че те и така се справят чудесно с оцеляването си и просто няма нужда от това. С други думи, те притежават оптималните физически показатели и тип поведение за просперитет в ареала, който обитават. Всички съществуващи в днешно време примати, от планинските горили в Уганда, през маймуните-ревачи в Америките, до лемурите в Мадагаскар, отдавна са доказали, че са идеално адаптирани за оцеляване в техните естествени хабитати и нямат нужда да поемат по различен път на еволюция, поне докато не настъпят необходимите за това съществени промени в заобикалящата ги среда. Оттук идва погрешното схващане у голяма част от хората, че тяхната еволюция е спряла пък нашата не и оттам често задаваният и също толкова погрешен въпрос защо това е така. Това разбира се не е вярно и еволюцията никога не спира да тече, но тя не е нещо праволинейно и въобще не е задължително да протича при другите, така както е протекла при нас.

ерект

Безвредните мутации, които могат да доведат до подобряване на качествата на организма, както и естествения подбор, няма как да спрат да се случват, а те са реалния двигател на еволюцията.

Така че приматите продължават да еволюират и в момента, само че в посока за усъвършенстване към условията в тяхната си среда, не можем да очакваме да еволюират като нас, които отдавна обитаваме коренно различна среда, където приоритетите за адаптация са съвсем други. Допреди около 7 милиона години и назад, това не е било така, тъй като техните и наши предци са живеели в достатъчно сходна среда. В някакъв момент обаче част от популациите на общите ни предци са попаднали сред по-различния саванен пейзаж на Източна Африка и са започнали постепенно да се адаптират към него.

 

В джунглите на Централна и Западна Африка, където другата част от популациите е продължила да живее, е възможно придвижването на дълги разстояния през гъстите корони на тропическите дървета практически без въобще да се стъпва на земята. Затова при тях хватателните пръсти и длани на долните крайници така и не еволюират в ходила. Докато в откритите пространства на изток, придвижването няма как да се осъществява по този начин, защото дърветата и храстите там са на големи разстояния едни от други, а на някои места дори и изцяло липсват. Това от само себе си налага за един примат или да се научи да се движи изправен, или просто да не оцелее. За щастие нашите предци са успели да се научат с времето. И ако някой търси някаква божествена, извънземна или друг вид свръхестествена намеса във възникването на човечеството, такава просто няма. Всичко се случва по напълно естествен и закономерен начин. Напред в поколенията са започнали да предават гените си само екземпляри можещи по-дълго и по-стабилно да се придвижват прави, което им е давало предимство пред останалите по-лесно да забелязват врага или плячката отдалеч, както и по-бързо да бягат от хищниците или след жертвите си. Само най-добрите в тази област са предавали гените си и постепенно качествата на вида са се подобрявали все повече и повече в тази насока.

2fhwm0k80001000

Другият и малко по-мистериозен от изправянето момент, е с безпрецедентното нарастване на черепната кутия и мозъка, както и появата на разума.

Посоката към такъв вид развитие може да се каже, че е пряко свързана с изправянето, съчетано с поредица от други важни фактори възникнали впоследствие. С изправянето горните два крайника се освобождават и прачовеците започват все повече да ги използват за боравене с различни предмети. Приматите, разбира се, също са достатъчно сръчни, за да хващат пръчки и камъни, както и да ги използват по разни предназначения, но за кратко, понеже след като се наложи да се придвижат докъдето и да било, без значение по земята или дърветата, вече ще са им необходими и четирите крайника. Съответно няма как повече да държат тези предмети и се налага веднага след употребата им те да бъдат захвърлени. Изправеният примат обаче може да отнесе със себе си някой остър камък или дълга права пръчка на неопределено дълго разстояние и за неопределено дълго време, така че да го използва постоянно.

Това вече дава сериозен тласък и преимущества на изправените ни предци, а освен всичко друго поражда у тях схващането за ценността на различните предмети и смисъла на притежанието им. От което идва следващата естествена стъпка всеки да търси достатъчно добри такива предмети за себе си, а ако не може да ги намери с помощта на постоянно свободните си горни крайници да се помъчи да ги обработи така че да му вършат достатъчно добра работа. Така постепенно се появява и труда, а в последствие и изкуството и в един момент „освободените” от постоянно държане за клоните горни крайници се оказват отново постоянно заети, само че с полезна дейност, която отделно развива много мисълта и въображението. Друг случаен фактор за умствения им напредък е това, че в саваните и откритите пространства, за разлика от джунглите, е пълно със стада от едри копитни бозайници и постоянно някъде има мърша, която се забелязва лесно от много далеч поради кръженето на лешоядите над нея.

Pan_troglodytes_(male)

 

Тя почти винаги е солидно, ако не и изцяло оглозгана от мършоядите, но дори и тези с най-мощните челюсти не успяват да строшат средата на по-твърдите кости на едрите бозайници. Така че вътре остава костния мозък, лежащ в тесен улей от който те не могат да го извадят. Сръчните прачовеци обаче могат използвайки клечки да го изгребат целия, а консумацията му е много полезна за оросяването на мозъка и стимулирането на мисловната дейност. А след като вече са налични сръчността и въображението, оттам нататък е въпрос на време острия камък да бъде закрепен на върха на пръчка, да се овладее огъня и този вид да се превърне в доминиращ супер хищник, който един ден да превземе планетата. Накрая и с откриването на земеделието вече хомо сапиенс става крайно различен от дивите си предци и заживява в един коренно различен свят от техния.

Колкото до шимпанзетата и горилите, те също са се променили доста от момента, в който нашите пътища са се разклонили. Доказателство за това е и фактът, че северните шимпанзета и шимпанзетата бонобо, разделени от голямата река Конго, вече са започнали да еволюират по различни пътища и да се отделят едни от други още преди ок. 930 000 години и вече са класифицирани като два отделни вида. Тъй че както ние, така и те малко или много, вече се различават от общите ни прародители.

gorila_cuerpo_entero

 

Но както вече споменахме, руслото по което продължава тяхното еволюционно развитие, тече съобразно средата на тропическите джунгли, сравнително близка до тази, която и ние сме обитавали преди да се изправим. Естествено това не значи, че ако сега изсечем джунглите, горилите, шимпанзетата и орангутаните тутакси ще се изправят и ще овладеят огъня и електричеството. Те ще измрат много бързо ако това се случи, тъй като организмите трудно се адаптират при толкова резки промени в околната среда. Това трябва да стане постепенно за да могат те да се адаптират и да еволюират в друга насока, вероятно подобна на нашата, но пак не е сигурно, защото всички обстоятелства няма как да са абсолютно същите. Такъв експеримент няма нужда да се прави и изсичането на горите, например, е една от най-големите грешки, които можем да направим. Докато не унищожаваме естествения хабитат на останалите примати, те със сигурност ще продължат своето успешно съществуване и адаптиране далеч в бъдещето. И именно това е, което трябва да направим – да пазим природата, да не нарушаваме естествената им среда и да оставим този виртуозен феномен еволюцията, да тече така както тя си знае.

 
 
Коментарите са изключени