shareit

Как сме се появили и защо останалите примати не са еволюирали в хора

| от Радослав Тодоров |

Докато ние сме мигрирали по цялото земно кълбо, открили сме земеделието и сме летели до Луната, нашите най-близки оцелели родственици шимпанзетата, са останали по дърветата, хранейки се с плодове и ловувайки по-малки маймуни.

Съвременните шимпанзета са съществували значително по-дълго, близо 1 милион години, в сравнение с Хомо сапиенсите – от само ок. 300 000 години. Но ние с тях вече сме тръгнали по различни еволюционни пътища от поне 6-7 милиона години. Ако приемем, че шимпанзетата са наши далечни братовчеди, то е като нашият последен общ предтеча да е пра-пра-прабаба, която днес има само двама живи потомъка.

Но защо единият от тези двама потомци тръгва по толкова нестандартен път на еволюция и става толкова различен от другия?

Причината другите примати да не еволюират в хора е, че те и така се справят чудесно с оцеляването си и просто няма нужда от това. С други думи, те притежават оптималните физически показатели и тип поведение за просперитет в ареала, който обитават. Всички съществуващи в днешно време примати, от планинските горили в Уганда, през маймуните-ревачи в Америките, до лемурите в Мадагаскар, отдавна са доказали, че са идеално адаптирани за оцеляване в техните естествени хабитати и нямат нужда да поемат по различен път на еволюция, поне докато не настъпят необходимите за това съществени промени в заобикалящата ги среда. Оттук идва погрешното схващане у голяма част от хората, че тяхната еволюция е спряла пък нашата не и оттам често задаваният и също толкова погрешен въпрос защо това е така. Това разбира се не е вярно и еволюцията никога не спира да тече, но тя не е нещо праволинейно и въобще не е задължително да протича при другите, така както е протекла при нас.

ерект

Безвредните мутации, които могат да доведат до подобряване на качествата на организма, както и естествения подбор, няма как да спрат да се случват, а те са реалния двигател на еволюцията.

Така че приматите продължават да еволюират и в момента, само че в посока за усъвършенстване към условията в тяхната си среда, не можем да очакваме да еволюират като нас, които отдавна обитаваме коренно различна среда, където приоритетите за адаптация са съвсем други. Допреди около 7 милиона години и назад, това не е било така, тъй като техните и наши предци са живеели в достатъчно сходна среда. В някакъв момент обаче част от популациите на общите ни предци са попаднали сред по-различния саванен пейзаж на Източна Африка и са започнали постепенно да се адаптират към него.

 

В джунглите на Централна и Западна Африка, където другата част от популациите е продължила да живее, е възможно придвижването на дълги разстояния през гъстите корони на тропическите дървета практически без въобще да се стъпва на земята. Затова при тях хватателните пръсти и длани на долните крайници така и не еволюират в ходила. Докато в откритите пространства на изток, придвижването няма как да се осъществява по този начин, защото дърветата и храстите там са на големи разстояния едни от други, а на някои места дори и изцяло липсват. Това от само себе си налага за един примат или да се научи да се движи изправен, или просто да не оцелее. За щастие нашите предци са успели да се научат с времето. И ако някой търси някаква божествена, извънземна или друг вид свръхестествена намеса във възникването на човечеството, такава просто няма. Всичко се случва по напълно естествен и закономерен начин. Напред в поколенията са започнали да предават гените си само екземпляри можещи по-дълго и по-стабилно да се придвижват прави, което им е давало предимство пред останалите по-лесно да забелязват врага или плячката отдалеч, както и по-бързо да бягат от хищниците или след жертвите си. Само най-добрите в тази област са предавали гените си и постепенно качествата на вида са се подобрявали все повече и повече в тази насока.

2fhwm0k80001000

Другият и малко по-мистериозен от изправянето момент, е с безпрецедентното нарастване на черепната кутия и мозъка, както и появата на разума.

Посоката към такъв вид развитие може да се каже, че е пряко свързана с изправянето, съчетано с поредица от други важни фактори възникнали впоследствие. С изправянето горните два крайника се освобождават и прачовеците започват все повече да ги използват за боравене с различни предмети. Приматите, разбира се, също са достатъчно сръчни, за да хващат пръчки и камъни, както и да ги използват по разни предназначения, но за кратко, понеже след като се наложи да се придвижат докъдето и да било, без значение по земята или дърветата, вече ще са им необходими и четирите крайника. Съответно няма как повече да държат тези предмети и се налага веднага след употребата им те да бъдат захвърлени. Изправеният примат обаче може да отнесе със себе си някой остър камък или дълга права пръчка на неопределено дълго разстояние и за неопределено дълго време, така че да го използва постоянно.

Това вече дава сериозен тласък и преимущества на изправените ни предци, а освен всичко друго поражда у тях схващането за ценността на различните предмети и смисъла на притежанието им. От което идва следващата естествена стъпка всеки да търси достатъчно добри такива предмети за себе си, а ако не може да ги намери с помощта на постоянно свободните си горни крайници да се помъчи да ги обработи така че да му вършат достатъчно добра работа. Така постепенно се появява и труда, а в последствие и изкуството и в един момент „освободените” от постоянно държане за клоните горни крайници се оказват отново постоянно заети, само че с полезна дейност, която отделно развива много мисълта и въображението. Друг случаен фактор за умствения им напредък е това, че в саваните и откритите пространства, за разлика от джунглите, е пълно със стада от едри копитни бозайници и постоянно някъде има мърша, която се забелязва лесно от много далеч поради кръженето на лешоядите над нея.

Pan_troglodytes_(male)

 

Тя почти винаги е солидно, ако не и изцяло оглозгана от мършоядите, но дори и тези с най-мощните челюсти не успяват да строшат средата на по-твърдите кости на едрите бозайници. Така че вътре остава костния мозък, лежащ в тесен улей от който те не могат да го извадят. Сръчните прачовеци обаче могат използвайки клечки да го изгребат целия, а консумацията му е много полезна за оросяването на мозъка и стимулирането на мисловната дейност. А след като вече са налични сръчността и въображението, оттам нататък е въпрос на време острия камък да бъде закрепен на върха на пръчка, да се овладее огъня и този вид да се превърне в доминиращ супер хищник, който един ден да превземе планетата. Накрая и с откриването на земеделието вече хомо сапиенс става крайно различен от дивите си предци и заживява в един коренно различен свят от техния.

Колкото до шимпанзетата и горилите, те също са се променили доста от момента, в който нашите пътища са се разклонили. Доказателство за това е и фактът, че северните шимпанзета и шимпанзетата бонобо, разделени от голямата река Конго, вече са започнали да еволюират по различни пътища и да се отделят едни от други още преди ок. 930 000 години и вече са класифицирани като два отделни вида. Тъй че както ние, така и те малко или много, вече се различават от общите ни прародители.

gorila_cuerpo_entero

 

Но както вече споменахме, руслото по което продължава тяхното еволюционно развитие, тече съобразно средата на тропическите джунгли, сравнително близка до тази, която и ние сме обитавали преди да се изправим. Естествено това не значи, че ако сега изсечем джунглите, горилите, шимпанзетата и орангутаните тутакси ще се изправят и ще овладеят огъня и електричеството. Те ще измрат много бързо ако това се случи, тъй като организмите трудно се адаптират при толкова резки промени в околната среда. Това трябва да стане постепенно за да могат те да се адаптират и да еволюират в друга насока, вероятно подобна на нашата, но пак не е сигурно, защото всички обстоятелства няма как да са абсолютно същите. Такъв експеримент няма нужда да се прави и изсичането на горите, например, е една от най-големите грешки, които можем да направим. Докато не унищожаваме естествения хабитат на останалите примати, те със сигурност ще продължат своето успешно съществуване и адаптиране далеч в бъдещето. И именно това е, което трябва да направим – да пазим природата, да не нарушаваме естествената им среда и да оставим този виртуозен феномен еволюцията, да тече така както тя си знае.

 
 
Коментарите са изключени

Кралицата, която умря заради един глупав закон

| от |

На 31 май 1880, 19-годишната Сунанда Кумариратана, кралицата на Тайланд, се намира на борда на лодка по път към двореца „Банг Па-Ин“. За нещастие обаче лодката й се преобръща и праща бременната Сунанда и едногодишната й дъщеря във водата. Около нея има изключително много зяпачи, но въпреки това никой не се притича на помощ.

Защото по това време да докоснеш царицата, дори за да й спасиш живота, се наказвало със смърт.

Bang Pa-In Royal Palace - Bang Pa-In

Дворецът „Банг Па-Ин“

Някои бързо се сещат да й хвърлят кокосови орехи, които по принцип не потъват, с надежда кралицата и малката принцеса да ги хванат и така да останат над водата. Двете обаче не могат да плуват и затова бавно потъват във водата.

Chulalongkorn LoC

 

Крал Чулалонгкорн

На другата година крал Чулалонгкорн, обзет от печал и траур, издига мраморен обелиск в двореца, за да почете съпругата си, дъщеря си и нероденото си дете.

 
 
Коментарите са изключени

Коро – епидемията, която лишава човек от полов орган и води до смърт

Сингапур е страна – пример за икономически подем. Само за няколко години, тя се превръща и в страната с най-много самоубийства, в следствие на бързите темпове на развитие. През 60-те години на миналия век, когато все още липсва този феномен , жителите са имали други проблеми и в този случай, други епидемии.

Говорим за епидемията „коро“. Ако потърсите малко повече информация за този медицински феномен, разбирате, че става въпрос за така наречената епидемия, в която половите органи се свиват до изчезване. В това конкретно вярват пострадалите, а медицината е категорична, че това е висша форма на глупост или ранна форма на шизофрения. Много лоша форма на шизофренията, бихме добавили. Глобалната истерия около свиването е покосила най-сериозна в Африка, Азия и Европа. Един интересен доклад от нощно дежурство разказва как баща води своя 16-годишен син в градската болница:
Момчето беше ужасено и бледо, не спираше да дърпа отчаяно своя пенис, за да предотврати органа от тотално изчезване и свиване в слабините.“

Подобни доклади от нощни дежурства не са били рядкост и в останалите медицински заведения. Обикновено родителите се успокояват, а страдалеца получава около 10 милиграма хлордиазепоксид, за да може да се „подобри“. Тежък проблем за всеки лекар може да е внушението. Младежът разбрал, че може да се зарази от петнисто свинско месо. Преди да стигне до болницата, той консумирал такова, но понеже не знаел какъв вид било прасето, започнал да подозира драстично свиване. Ако искате да създадете революция, използвайте внушения. Работят безпроблемно, особено ако културата в страната е се поддържа на определено ниво – ниско.

Singapore city downtown skyscrapers office buildings of modern m

Това са всички необходими фактори за епидемията „Коро“.
Болниците започват да се пълнят, паниката преминава всякакви граници, продажбите на свинско падат. Различни експерти споделят, че свинската треска (обикновено и причина за избиване на петна по свинята) и ваксината за нея са безвредни за хора, но това изобщо не помага, сякаш тази информация идва твърде късно. Сингапур прекарва цели седем дена в опити да успокои населението. Самият здравен министър е заставен да говори по всички възможни медийни канали, при това на безумна тема – свиване на половия орган. Обяснението, че „Коро“ е болест, обвързана изцяло с психологичното състояние, отново не било достатъчно добре прието.

Добрата новина е, че след тези изказвания, случаите се намалили драстично, а до края на годината са изчезнали.
Според медицинските доклади, документираните случаи са около 469, но ако попитате служител на коя да е болница в Сингапур за този период, най-вероятно ще чуете за много повече хора с лабилна психика. Основният проблем на пациентите, подозиращи изчезванетоko, чули за болестта много, преди да изпитат въпросното заболяване – да станат част от масовата психоза. Западната медицина класифицира този феномен като „панически синдром, създаден изцяло на културна индоктринация“.

От 1967-а до 2019-а година се променя нивото на културата, модернизацията отнема всички познати фолклорни заболявания и други негативи. Хомеопатията продължава да е основен източник за лекуване на редица заболявания, но къде не е? Нека не забравяме, че в същия период, Сингапур е имал и значително количество вещери, изпълняващи различни поръчки. Малко е трудно да си представите страната днес, особено след като знаете каква паника се е разбунтувала тогава.

 
 
Коментарите са изключени

Великите военни изцепки: Испанска катастрофа при Ануал (1912 г.)

| от Александър Стоянов |


Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти. Войната има и други лица.

Има една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения.

Истината е, че те са не по-малко ценни за опознаването на нашето минало. В поредица от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без съмнение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.

Краят на Първата Световна война (1914-1918г.), поставя Света на прага на най-тежката дипломатическа ситуация в дотогавашната човешка история. Антантата търси начин да се разправи веднъж за винаги с Централните сили о позицията на своята победа. Руската империя рухва, пометена от чудовищна гражданска война, която ще отнеме живота на милиони. Огромните европейски колонии биват преразпределени, а надеждите на местното население, че кръвта на техните синове ще донесе чаканата свобода не се оправдават. Остават шепа държави, които повече или по-малко са незасегнати от Голямата война. Сред тях е и Испания.

Испания е една от най-старите и горди колониални сили и люлка на европейския империализъм. Някога, иберийската държава е властвала над владения, над които Слънцето не залязвало. По-голямата част от Америките се подчинявала на кралете в Мадрид. Испански колонии имало в Африка, Индийския океан и в Пасифика. С издигането на Англия и Холандия през XVII век, славата на Испания започнала да гасне. Революциите в Латинска Америка в началото на XIX век окончателно ликвидирали имперската слава. Останали шепа колонии в Карибите, няколко малки владения в Африка и Филипините. През 1898 г., Съединените щати, улисани в своята имперска експанзия, обявили война на Испания и й отнели последните владения в Карибите (Пуерто Рико, Куба), Гуам (Тихия океан) и Филипините.

За испанците останали само обвитите в пясъчни бури и изгаряни от слънцето земи в Испанска Сахара (дн. Западна Сахара). През 1912 г., след поредица от т.нар. Марокански кризи, Франция се договаря с Испания и й предава северно Мароко (земите около Гибралтарския пролив). Така се появява т.нар. Испански протекторат в Мароко. В хода на Първата Световна война, испанците нямат възможност да затвърдят придобивките си и остават господари само на крайбрежните зони. Възползвайки се от хаоса в Европа, местните бербери, водени от Мухаммад ибн Абд ал Крим ал Хатаби (наричан просто Абд ал Крим), създават своя местна структура, която през 1921 г. обявява независимост по името „република Риф” (по името на областта Риф, която е в основата на берберските територии).

Guerra_del_Rif_1922_-_2

Снимка: By Unknown – 18 Meses de Cautiverio. De Annual a Monte Arruit. Crónica de un testigo. ISBN 978-84-936950-9-5, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=17532955

Откритото отхвърляне на испанския суверенитет вбесява крал Алфонсо XIII (1886-1931 г.). Владетелят е суетен, авторитарен и крайно консервативен човек, който вярва искрено както в цивилизаторската мисия на испанците в Африка, така и в расовото превъзходство на своят народ над арабите. Идеята властта му да бъде оспорена от група „туземни диваци” му се струва меко казано оскърбителна. Кралят упълномощава военните да организират наказателна експедиция, която да се разправи с т.нар. република и окончателно да подчини мароканските територии на испанската корона.

На първо време, испанците решават да използват наличните си сили в Мароко. Около 23 000 войници са концентрирани в района на Мелила под командването на генерал Мануел Фернандес и Силвестре. Основната част от войниците са полуграмотни наборници от най-бедните иберийски провинции. Офицерският корпус е разяждан от корупция, злоупотреби с ресурсите и оръжията и пълно неглижиране на условията, в които живеят войниците. Заплатите, които испанските войници получават са равностойни на 34 тогавашни цента (ок. 15$ днешни пари). Често се случва войници да разменят въоръжението си на местните пазари, за да си купят харна.

Снабдяването с провизии било плачевно – испанците оцелявали на големи дози кафе, малко бобени храни, месо (от време на време) и малък грамаж зеленчуци и хляб. Най-трагично било положението на граничните застави, изградени в населените от бербери планини. В тези позиции нямало дори тоалетни, а хигиенните условия били по-стряскащи дори в сравнение с редовите казарми в крайбрежните градове, за които пътешествениците разказвали плашещи неща. Въпреки това, Силвестре заявил, че има предостатъчно провизии и оръжие за да се справи без проблеми с мароканците. На бюрото му останал недочетения доклад на интендантите, в който се казвало че над 40% от пушките са непригодни за стрелба, липсват униформи, превозни средства  и припаси.

Абд ал Крим добре познавал своите възможности и решил да изчака испанците да предприемат първия ход. Общо под знамената на Риф се сражавали около 6-7 000 души. Добре мотивирани, опитни в партизанските боеве, много от тях точни стрелци и ловци. За да не рискува всичките си сили на едно място, ал Крим ги разделя и застава начело на отряд от ок. 3 000 души, които започват да следят движението на испанците.

Carga_del_rio_Igan

Снимка: By Augusto Ferrer-Dalmau – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=25238510

Силите на Силвестре навлизат навътре в планините, разтягайки и бе това неадекватните си линии за комуникация. Снабдяването се затруднява и испанското командване се вижда принудено да разпръсне силите си с идеята че отделните отряди ще се изхранват по-лесно, окупирайки по-голяма вражеска територия. Около 70% от силите на Силвестре заемат позиции в множество предни постове (блокаос) – било то вече съществуващи или новоизградени. В авангард е изпратен отряд от 5 000 души, които да настъпят към основните бази на берберите,

На 17 юли, 1921 г., испанските предни части влизат в поредица от престрелки със силите на ал Крим. Кратките сражения траят пет дни и допълнително изтощават силите на Силвестре. На 22 юли, призори, берберите, около 3 000 на брой, атакуват испанските позиции. Силвестре, който е пристигнал в лагера при Ануал само ден по-рано се паникьосва и заповядва оттегляне. Вместо да отбранява Ануал, използвайки предимството си в жива сила и артилерия, Силвестре проиграва всичките си преимущества и подкарва войниците в отстъпление. То започва в 10 сутринта, но скоро прераства в позорно бягство, причинено от пълната липса на комуникация и пълното недоверие на войниците към компрометираните им командири.

Абд ал Крим заповядва пълно настъпление и берберите засипват враговете си с куршуми, Жегата и постоянни вражески огън сриват напълно морала и дисциплината на испанците и в рамките на няколко кървави часа те са догонени и избити, като мнозина са заклани или разстреляни от упор. Един единствен кавалерийски ескадрон – „Ловците от Алкантара”, успяват да запазят формацията и си пробиват път с бой. Генерал Силвестре, виждайки пълния разгром на армията си се самоубива, а еполетите му са предадени на ал Крим, който ги носи като трофей.

Screenshot_1

Разгромът би бил достатъчен и до тук, но нещата не свършват при Ануал. В рамките на следващите две седмици, берберите атакуват всички останали разпръснати позиции на испанците и ги разгромяват напълно. До 9-ти август, 1921 г., когато спира мароканското настъпление, ок. 14-15 000 испанци са избити или заловени от берберите.  Армията, събрана от Силвестре е напълно ликвидирана, а властите в Мадрид се виждат принудени да организират цялостна кампания, която ще се проточи чак до 1927 г.

По своите мащаби, битката при Ануал и последвалия я погром са най-голямото поражение на европейска колониална армия в Африка. Отзвукът от победата на ал Крим е значителен и отеква силно и ясно и в британските и френските колонии. Мароканците се сражават успешно през следващите три години, изграждайки не само военна, но и цивилна администрация в контролираните от тях земи. През 1923 г., отчаяните испанци започват да използват химическо оръжие срещу мароканците.

Бомби със иприт са хвърляни върху берберските села посредством бомбардировачи, закупени от Великобритания и Франция. От Ваймарска Германия пристигат два екипа военни химици, които поставят основите на военно-химическата индустрия ва Испания, чийто първи образци са тествани в Мароко. Дори и тези нехуманни методи не са достатъчни и през 1925г., Франция се включва във войната на испанска страна с танкове и авиация, както и сухопътни части от Алжир и Френско Мароко. Общо над 300 000 войници застават срещу на повече от 20 000 местни войни. Едва тогава, силите на Абд ал Крим най-сетне са победени, а Рифската република е ликвидирана.

 
 
Коментарите са изключени

Били Типтън и една 50-годишна тайна

| от |

Били Типтън е джаз музикант и фронтмен на бандата си, който набира голяма популярност през 40-те и 50-те години на 20 век. Той се пенсионира, напуска музикалния бизнес и осиновява три момчета заедно със съпругата си, с която имат „брак“ (Във Великобритания и САЩ важи така нареченият „common-law marriage“, според който държавата може да приеме, че двама души са в брак, въпреки че не са го сключили официално.) През 1989, на 74-годишна възраст, Типтън почива заради усложнения от нелекувана пептична язва.

Чак след смъртта семейството му научава, че Били всъщност е биологична жена. Новината се появява ден след погребението му. 

ab039ec37fbb6adab47bffa80cf1bda9

Дороти Люсил Типтън е родена през 1914 и напуска дома си през 30-те години, за да преследва кариера в музиката. Типтън в началото започва да се облича като мъж, за да бъде приета по-лесно и да може да достигне по-високо, защото музикалният бизнес тогава е бил изключително неблагоприятен за жените. Но до 1940 тя вече живее изцяло като мъж. През годините тя има множество връзки с други жени. Истинската си идентичност успява да запази в тайна като казва на партньорите си, че гениталиите му са пострадали в сериозен автомобилен инцидент – затова трябва да превързва гърдите си.

Така успява да запази истинския си биологичен пол от света в продължение на 50 години. Кръвните му роднини не знаят за двойнствения живот на Били – всеки път когато ги посещава, той става отново Дороти.

 
 
Коментарите са изключени