shareit

Как се справят животните със социалната дистанция

| от |

Социалното дистанциране може да бъде трудно за социални животни като нас, дори когато знаем, че може да е въпрос на живот и смърт. Има безброй други кризи, разбира се, но избягването на човешки контакт също е трудно дело.

И въпреки че може да ни е неестествено да живеем по този начин, жертвите, които правим сега, имат дълбоки корени в животинското царство. Социалното дистанциране се случва не само при видовете единаци, но и при някои социални видове, когато обстоятелствата го изискват.

От мравки и пчели до мишки и маймуни, множество социални животни променят поведението си, за да намалят риска от разпространение на инфекции. Сега ще поговорим по-подробно как някои други социални видове предпазват себе си и общностите си от опасни болести. Много използват стратегии, които не биха работили за хората, но все пак илюстрират защо изолирането по време на болестно огнище не е толкова неестествено, колкото го чувстваме ние.

Army ant bivouac

МРАВКИ

Колония от мравки се счита за „суперорганизъм“, при който орди индивиди работят заедно като част от по-голямо образувание, нещо като невроните в мозъка. Като се има предвид колко са добри мравките в това да си сътрудничат при обща цел, може да не е толкова изненадващо, че те са доста добри и в социалното дистанциране и други методи за контрол на заболяванията.

Черните градински мравки (Lasius niger), например, бързо коригират нормалното си поведение, когато членовете на колонията развият гъбична инфекция. Техните колонии естествено включват както медицински сестри, така и търсачи, които или остават у дома, за да се грижат за младите мравки, или ходят да търсят храна. Последната група понякога хваща патогени, но когато това стане, сестрите и другите ловци реагират бързо.

Този отговор започва преди заразените мравки дори да се разболеят, според проучване, публикувано в списание Science, в което изследователите излагат някои търсачи в колония на спори от гъбичката Metarhizium brunneum. В рамките на един ден от излагането заразените търсачи започват да прекарват повече време извън мравуняка, отколкото обикновено, допълнително ограничавайки контакта си с други членове на колонията.

Не е ясно как мравките разбират, че са заразени, но е възможно просто да виждат спорите върху себе си, съобщава New Scientist. Въпреки това те знаят, че изолирането им толкова рано може да има ефект в спирането на огнището – възможност, която много човешки общности пропуснаха по време на пандемията от коронавирус. Всъщност, подобно на това, което сега правят безброй хора, за да избегнат короната, не само заразените мравки променят поведението си – незаразените търсачи също намаляват социалния си контакт, след като колегите им се заразяват със спорите, установяват изследователите, а мравките медицински сестри започват да преместват младите по-дълбоко в гнездото.

Tetragonula carbonaria (14521993792)

ПЧЕЛИ

Мравките са най-голямата група „еусоциални“*** насекоми, които образуват сложни общества. Почти всички видове мравки живеят по този начин, но и няколкостотин вида пчели и оси като те също трябва да бъдат бдителни, за да защитят своите гъсто населени колонии от болести.

Колониите на медоносните пчели, едни от най-известните еусоциални насекоми, могат да станат жертва на различни бактерии, вируси, гъбички и паразити. Както при мравките, гъстата популация на кошера води и до бързо откриване и съответно бързи действия за предотвратяване разпространението на заболяването.

Например, при една бактериална болест, наречена американски гнилец, възрастните пчели могат да помиришат определени химикали, излъчвани от заразените ларви, а именно смес от два феромона, което ще предизвиква специфично хигиенно поведение. Когато пчелите помиришат тази комбинация, те реагират по-последователно, отколкото като помиришат всеки от феромоните поотделно, според проучване, публикувано в списанието Scientific Reports. След като пчелите идентифицират откъде идва тази издайническа миризма, те премахват всички заразени ларви от кошера.

Anoures

ЖАБИ

До края на 90-те години няма доказателства, че нечовешки животни могат да разпознаят и съответно намалят риска от инфекция от други членове на техния вид. Това се променя след проучвания върху жаба бик, чиито попови лъжички умеят да избягват опасна гъбична инфекция. Лъжичките са в състояние да забележат инфекция с Candida humicola у други попови лъжички, установяват изследователите, и след това да използват тази информация, за да избягват проактивно други лъжички с такава инфекция.

„Нашето разбиране за хищниците и тяхната плячка се променя драстично, откакто открихме, че много видове плячки могат да променят поведението си и дори формата на тялото си, когато помиришат хищници наблизо“, казва съавтор на изследването и професор от Йейл в изявление по това време. „Реакцията на риска от заболяване може да бъде доста сходна от гледна точка на животното. И в двата случая животните изглежда могат да използват поведение, за да намалят шанса да бъдат наранени или да умрат.“

Man of the woods

ЧОВЕКОПОДОБНИТЕ МАЙМУНИ

Подобно на нас, маймуните са силно визуални същества. Дори и да не могат да подушат инфекция, както могат пчелите или поповите лъжички, те все пак могат да използват визуални сигнали, за да останат здрави.

Западните равнинни горили, например, живеят в групи, в които жените трябва да мигрират, за да се присъединят, и както изследователите съобщават в проучване от 2019 г., избягването на болести може да бъде ключов фактор, когато жените решат да напуснат или да се присъединят към група. Проучването разглежда бактериално заболяване, което причинява видими язви по лицата на заразените животни. Докато изучават близо 600 горили в продължение на десетилетие, изследователите забелязват, че жените често оставят болни мъже и групи, за да се присъединят към по-здрави, избягвайки други болни групи на всяка цена. Това предполага, че горилите са научили, че болестта е заразна, отбелязват изследователите, и че могат да разпознаят нейните симптоми.

Шимпанзетата разчитат и на визуални сигнали, като понякога предприемат мерки за ограничаване на инфекцията, които изглеждат груба за хората. Както прочутата специалистка по примати Джейн Гудол за пръв път съобщава през 60-те години на миналия век, шимпанзетата могат да изгонят член от своята група, който има полиомиелит – вирусно заболяване, което може да доведе до парализа. Известно е, че здравите шимпанзета избягват или дори атакуват тези, частично парализирани от полиомиелит, въпреки че Гудол отбелязва, че някои от тях в крайна сметка се възстановяват и се присъединяват към група.

________

*** еусоциален – който живее в кооперативна група, в която обикновено една женска и няколко мъжки са репродуктивно активни

 
 
Коментарите са изключени за Как се справят животните със социалната дистанция

Повече информация Виж всички