shareit

Как Гражданската война на САЩ промени Египет

| от |

Когато артилерията на Конфедерацията се разгърна по гарнизона на Съюза във Форт Съмър в Харбърстън Харбър на 12 април 1861 г., това постави началото на една изключително мрачна глава в историята на САЩ. През следващите четири години приблизително 700 000 американци ще бъдат убити, а милиони други ще бъдат ранени. Югът ще стане една отслабена от бой държава и вече няма да е в състояние да процъфтява с помощта на безплатната работна ръка, осигурена от робството.

Greene Co Ga1941 Delano

Но за редица новоизлюпени страни и колонии по целия свят загубата на Америка е в тяхна голяма печалба. Тъй като северните военни кораби блокират южните пристанища на САЩ, затваряйки ги за търговия, памучните плантации на Конфедерацията вече трудно изнасят „бялото си злато“. От началото на индустриалната революция, родена във Великобритания, Съединените щати и техният бивш враг и господар, заедно процъфтяват върху огромните приходи от търговията с памук – огромен отрасъл, който разчита на поробеното население на американския Юг. Сега Гражданската война обаче спря всичко за производителите от двете страни на Атлантическия океан.

Изминават само няколко седмици след избухването на военни действия в Южна Каролина, за да разберат фермерите от целия свят габаритите на богатството, което каца в скута им. Селскостопанските работници от Австралия и Индия изкореняват житни и други хранителни култури и набързо засаждат нивите си с памук. Цените се повишават с до 150%. Щом стана ясно, че Англия няма да влезе във войната като съюзници на Конфедерацията, много земеделски производители се подсигуряват и посвещават част от площта си на тази обогатяваща реколта.

Evening, Nile River, Uganda

Никой обаче не се възползва от възможността, както египтяните, които само няколко десетилетия по-рано се освобождават след почти 300 години пряко османско управление. Под амбициозното ръководство на Мохамед Али, албански войник, завзел властта през 1805 г. и считан за основател на съвременен Египет, страната вече е приела памука като ценен бизнес. Откритието 40 години преди това на един особено фин сорт от гостролиращия френски инженер – мосю Джумел – означава, че Египет също е и на път да изгради репутация на висококачествен памук, който производителите на бельо харесват и до днес ,

Но сега, когато цените продължават да се покачват заедно с изчезването на стоката от пазара в Северна Англия, когато мелниците в Манчестър изчерпват възможностите си, останали от американската реколта от 1860 г., властите в Кайро реагират с изключителна скорост и увеличават своето производство.

През 1861 г. Египет изнася само 600 000 кантара памук (традиционна мярка, равна на около 45 килограма), но до 1863 г. държавата вече е увеличила това число над два пъти – до 1,3 милиона кантара. В края на 19 век Египет добива 93% от приходите си от износ на памук, който също се превръща и в „основен източник на приходи за почти всеки собственик на земя в делтата“, пише Роджър Оуен в „Cotton and the Egyptian Economy“.

Поглеждайки назад, може да изглежда, че със сигурност е неизбежно Египет да завземе голяма част от американския пазарен дял. С излаза си на Средиземноморието, държавата е много по-близо до Ливърпул, отколкото конкурентите си, и до пристанищата в Марсилия и Триест, през които Франция и Австро-Унгарската империя пренасочваха памука на север към техните мелници. И със сигурност малко държави могат да съперничат на долината на Нил, считана някога за житницата на Римската империя, заради селскостопанската си мощ.

Но всичко това се случва най-вече заради силата на волята на Хедиви Исмаил, еднакво силно мотивираният внукът на Мохамед Али, заради които нещата наистина се развиха.

След като поема престола през 1863 г., той ръководи мащабна програма, която включва изграждането на голяма част от мрежата от напоителни канали, които стопаните използват и до днес, и продължава делото на баща си по прилагане на съвременни технологии. През 50-те години на 19 век Египет се превръща в първата държава извън Европа и Съединените щати, която има железопътна линия. И Исмаил я развива – заедно с телеграфните линии – далеч отвъд Кайро и Александрия. Толкова решен е той да задоволи нуждите на европейските търговци на платове, че дори заповядва на баржите на Нил да транспортират памука нагоре по река до морето, когато наводненията временно прекъсват железопътните линии през 1863 година.

Поне първоначално, не само земевладелците и по-предприемчивите се възползват от тази изключителна благодат. С неочакваното си ново благоденствие някои селяни успяват да платят зестра или тръгват на поклонение в Мека. „Други строят къщи; други отново закупуват коприна, бижута, сребро, тръби, мебели и роби”, пише Оуен.

Но с развитието на търговията и памукът се превръща в още повече възможност за въртене на пари, животът на селяните поема неприятен обрат към по-лошо.

 
 
Коментарите са изключени