shareit

Как един американец забогатя със „зоопарк“ от туземци

| от |

Група от племена танцува с резки движени, докато човек, бос и в много оскъдно облекло, влачи куче на въже. Кучето лае и ръмжи. След това с един ловък удар човекът прерязва гърлото на животното, след което разфасова безжизненото му тяло на парчета и го хвърли в тиган. Такива неща се случват в селото Игороте на остров Кони, а през 1905 г. те се случваха и в Америка.

Игоротите са от регион в далечния север на Филипините, наречен Бонток. Труман Хънт, бивш лекар и явно небивш приключенец, който по-късно през живота си става шоумен, му хрумва да транспортира 50 души игороти в Америка и да ги изложи на показ в изкуствено направено село (като резерват).

Banaue Philippines Ifugao-Tribesman-01

Хънт е ветеран от Испано-американската война и бивш лейтенант губернатор на Бонток, където се превръща в доверен приятел на местните. САЩ поемат контрол над Филипините от Испания като част от условията на Парижкия договор от 1898 г., който прекратява войната между двете държави. САЩ също така получават Пуерто Рико и Гуам и прекратявайки претенциите си към Куба. В следващите години обаче филипинските националисти, които не искат да стават субект на поредната колониална сила, правят тригодишна война със Съединените щати, която води до смъртта на 4200 американци, а жертви от страна на филипинците наброяват стотици хиляди – както бойци, така и цивилни.

В началото на 1905 г. Труман Хънт пътува до Бонток и отправя дръзко предложение на игоротите: ако се съгласят да оставят семействата и приятелите си за една година и да отпътуват с него към Съединените щати, за да представят родните си обичаи, той ще им плати 15 долара на месец заплата на всеки.

И така те се озовават в Кони Айлънд, където изпълняват леко изкривена версия на ритуалите си. Те пеят и танцуват, провеждат сватби и пиршества с кучета. Те са посетени от милиони обикновени американци, както и антрополози, лингвисти, известни певци и актьори и дори Алиса Рузвелт, дъщеря на президента Теодор Рузвелт. Хората от племето вдъхновяват стихове, анимационни филми, играчки, рекламни лозунги и пъзели, както и многобройни материали в медии като New York Times, Washington Post и Associated Press.

Така не след дълго игоротите вече бяха направили на Хънт цяло състояние.

PHIL2770a

Но той харчи изкараното толкова бързо, колкото го печелиха племенните му колеги. Хънт няма желание да споделя доходната си търговия с никого, но следвайки примера му, друга група игороти пристига в Америка под ръководството с Ричард Шнайдевинд, друг ветеран от същата война и бивш продавач на пури.

Двамата мъже не можеха да са по-различни един от друг. Хънт е харизматичен предприемач и гледа на хората от племената като на стока. Шнайдевинд, който е бил женен за филипинка, която почива, докато ражда първия им син, се отнася към „неговите“ хората като към семейство. Той ги кани в дома си да видят сина му и вечеря с тях.

Шнайдевинд показва групата си на изложението Люис и Кларк през 1905 г. в Портланд, Орегон, а след това в парка Чутс в Лос Анджелис, където тя става огромен хит. Хънт е бесен. Той разделq племеto си на няколко трупи, за да покрие повече земя и да увеличи печалбите си. Групата му обикаля страната като спира в десетки градове, където остава от няколко дни до няколко седмици.

Съперничеството между Хънт и Шнайдевинд е силно. През май 1906 г. и двамата се озовават в два парка в Чикаго, където правят всичко възможно, за да се подкопаят взаимно.

Хънт потъпква репутацията на Шнайдевинд пред вестниците. Шнайдевинд и неговият бизнес партньор Едмънд Фелдер пишат до ръководителя на Бюрото за вътрешни работи, правителствената агенция на САЩ, натоварена с администрирането на новопридобитите територии. В писмото им се съобщава, че селото, оперирано от Хънт и неговите сътрудници в парка в Чикаго, е в ужасно състояние. 18-те мъже и жени от групата на Хънт са натъпкани в три малки палатки в калта под влакчето на ужасите. Сведенията им, макар и мотивирани повече от бизнес съперничество, отколкото от реална загриженост, е точно.

Представител на обществеността – вероятно пратен от Шнайдевинд и Фелдер – пише сигнал до Бюрото, че игоротите живеят в мизерия. Има и слухове, че Хънт краде заплатите на племето и че двама мъже от групата загиват на пътя и че шоуменът не успява да погребе телата им.

Всъщност обаче и Хънт, и Шнайдевинд докарват групите си в Америка с разрешение от правителството на САЩ – с ясната цел  да представят хората от Филипините като примитивни. Как може едно такова общество да управлява себе си, ако е съставено от хора като игоротите? Ако е вярно, че Хънт ги е малтретирал, правителството едва ли би позволило да се разрази голям скандал, който да обърне общественото мнение още повече срещу постоянното американско присъствие във Филипините.

 
 
Коментарите са изключени