Йоркширския триъгълник с ревен – историята на едно много сладко токсично растение

В английския окръг Йоркшир има малък участък от 9 квадратни мили земя, известен с името Йоркширския триъгълник с ревен. Както подсказва името, тази област е известна с производството на почти целия ревен, който се консумира във Великобритания, и в един момент произвежда достатъчно от растението, за да задоволи почти целия свят. Колкото и да е странно, въпреки технологичния ни напредък, откакто районът става известен с отглеждането на растението, целият ревен, произведен в триъгълника, се бере на ръка, на светлината на свещи.

Изключително издръжлив, ревенът може да расте навсякъде и живее на места, където по-малки растения биха загинали, като тундрата на Сибир или Мейн. В допълнение към това, растението е особено трудно да се убие, което го прави чудесна реколта, защото по принцип не е нужно да се прави нищо, след като е засадено, за да се пази живо. Поради тази причина в някои региони се счита и за плевел. За съжаление, ревенът, отглеждан по този начин, е малко кисел, което, заедно с факта, че листата на растението са токсични, означава, че всъщност са необходими много векове, докато хората дори осъзнават, че е годен за консумация.

Съд за съхраняване на стъбла ревен

Нещата започват да се променят някъде през 17 век, когато предприемчиви британци разбират, че месестите стъбла на растението имат доста приятен вкус, когато са потопени в захар, която наскоро започна да се внася в страната в масови количества. Дори и с тези знания, обаче, ще трябва да мине още един век, докато британците започнат да отглеждат растението за масови кулинарни цели.

Защо обаче се прибира на свещи. По някое време фермерите осъзнават, че горчивината на ревена може да бъде премахната, ако растението се държи на тъмно на определен етап и че това всъщност прави стъблата на растението сладки на вкус. Така фермерите бързо разработват и впоследствие усъвършенстват процес на отглеждане на ревен на тъмно. Те научават, че ревенът може да бъде „принуден“ да расте, като още младо растение се изложи на замръзване. Сланата обикновено е смъртна присъда за много растения, но при ревена това просто, както отбелязва един експерт, „кара короната на растението да започне зимния си покой и стимулира създаването на глюкоза“.

Обикновено тази глюкоза се използва от цялото растение по време на растеж. Въпреки това, като е поставено в пълна тъмнина, на определен етап листата на растението ще изсъхнат, в резултат на което цялата тази глюкоза ще остане в стъблото на растението.

Докато е на тъмно, ревенът расте с удивителна скорост до степен, в която (твърди се) растежът му може да се чуе, особено ако е на големи групи и ако сме тихи. През това време всеки, когото трябва да наглежда растението, го прави само на светлината на свещ, тъй като дори фенерче може да попречи на ботаническото магьосничество да се случи, както трябва. Същото, разбира се, важи и за хората, които в крайна сметка трябва да събират ревена – процес, който се извършва изцяло на ръка, поради деликатния характер на задачата.

И така, как се появява Йоркширския триъгълник с ревен?

Барака в Триъгълника

Ами графството Йоркшир се оказва, че има почти идеалните условия за отглеждане на растението и местните фермери много бързо се прочуват с качеството на урожая си през 19 век. Както често се случва, успехът на няколко фермери насърчава и други да се захванат с отглеждането на ревен и скоро след това има стотици насаждения из цялата местност. В крайна сметка Йоркшир става синоним на ревена до такава степен, че се смята, че за кратък период през 20 век графството произвежда 90% от ревена в света.

Що се отнася до това защо районът се нарича Йоркширския триъгълник с ревен, това име е измислено някъде също през 20 век, когато някой забелязва, че именно там има най-голямата плътност на фермери и по-точно между градовете Брадфорд, Лийдс и Уейкфийлд, които, след като се съединят с линии на карта, образуват триъгълник. За съжаление размерът на Триъгълника оттогава значително се е свил и се състои от едва 9 квадратни мили земя днес, в сравнение с 30 квадратни мили земя по време на „разцвета на ревена“.

През последните години Триъгълникът е официално признат за „Защитено наименование за произход“, което по същество означава, че само ревен, отглеждан там, може да се рекламира като истински йоркширски ревен, подобно на случая с шампанско, отгледано от грозде само от региона Шампан във Франция.