shareit

Йохан Дипел – алхимикът, който вдъхнови раждането на Франкенщайн

| от |

Йохан Конрад Дипел е човек, за когото мнозина казват, че е истинският наследник на Франкенщайн. Има причина за всичко това, той проплаква в двореца със същото име в Дармстадт, Германия. Роден е на 10 август 1673 г. и като много други е запленен от медицината, а тя в този период може да се разглежда повече като алхимия, отколкото като наука, която би могла да помогне за лечение на  дадено заболяване. Интересите му го водят до университета в Гисен, където учи богословие, философия и алхимия. Завършва през 1693 г. и започва да публикува най-различни трудове относно религията. В началото на XVIII век насочва вниманието си към херметичните изследвания и алхимия.

За разлика от своите колеги, Йохан не се опитва да открие начин да превърне медта в злато – един особено интересен опит, който не завършва с успех. До този момент липсва човек, който е успял да промени атомната структура на едно вещество, превръщайки я в ценния метал, но това вече е друга история. Йохан има една друга интересна идея, той се опитва да намери еликсира за безсмъртие. Около 2 години води съдебни спорове със сър Конрад Броске, с когото двамата обсъждат времето, в което ще се поднови християнския свят и алхимикът е голям противник на скептицизма в душата на Броске. Общият враг продължава да бъде протестантството, но либералното поведение на Европа започва да дразни немския учен. Дипел се хвали като противоречив богослов и често печели съюзници и врагове – някои го смятат за величие, други го отричат.

800px-PPN663959063_Christianus_Democritus

Един от учениците му успява да се запознае по-подробно с дейността му и накрая го нарича „най-подлия дявол, с влечение км нечестиви неща.“. Емануел Сведенборг е един от големите почитатели на Дипел, описва го като личност с будно и активно перо, което може не само да разгърне опитите на църквата към по-лична и свещена вяра, но и да помогне за отхвърлянето на твърдението, че Библията е единственото Божие слово. Междувременно Дипел влиза често в противоречия, но само когато се отразяват на приходите му. Той продължава да продава своите есета, алхимични елементи и други мехлеми за всякакви човешки беди – нито едно от изброените не помага. Славата му го превръща в напаст за църквата,  но най-накрая се издава присъда за ерес, която го заточва на 7 години затвор. В последната битка на църквата, когато контролът над масата се пропуква, никой не иска да е противник на тази институция. Йохан разбира това по трудния начин и въпреки активната му служба и познания, не успява да се спаси.

Неговото време в изгнание преминава сравнително смирено, но именно там насочва вниманието си към създаването на серума на живота. Нарича своя продукт „Маслото на Дипел“, което трябва да го направи безсмъртен. След изтичането на присъдата е готов със своята секретна формула и се опитва да я продаде за двореца Франкенщайн. Собствениците му отказват, но не го гонят. Алхимиците са уважавани, а след като този гост партнирал с Бог и науката, нищо не можело да го спре. Неговото основно занимание е да експериментира с най-различни химикали, като в един момент дори работи с нитроглицерин. Експериментът не е много успешен и има слухове, че е успял да взриви лабораторията си една от кулите на замъка Франкенщайн. До днес не е потвърдено такова събитие, историята на сградата се пази в големи подробности.

Aurora_consurgens_zurich_044_f-21v-44_dragon-pot

Учените твърдят, че нитроглицеринът е открит много по-късно. Нека обаче не забравяме, че е варял кости и не е трудно да изпусне някой запалим газ в пространството, който да доведе до експлозия – таблицата на химичните елементи отдавна ни показва,  че имаме доста сериозно разнообразие. Алхимикът имал и една друга идея. Мистиката за отвъдния свят го мотивирала да прави най-различни експерименти с трупове и точно това довежда до неготово прогонване. Атаката на гробищата са честа практика. В малките часове на нощта, Йохан често успявал да довлече някое друго прясно тяло от гробищата. В двореца се опитвал да прехвърли душата на един починал  в тялото на друг. Това е честа практика сред алхимиците, но не е единствена. Слуховете твърдят, че е бил изгонен от града, когато най-накрая разбрали къде се намират останките на покойниците.

Забранено да посещава Русия и Швеция, след като църквата го забелязва като интересен кадър с харизматични господство над своята аудитория. Най-накрая бяга в Гисен, защото има неблагоразумието да влезе в дуел и да убие човек. Остава в историята като един от най-запалените почитатели на дисекцията. Пише научен труд с името „Болести и лекарства от живота на плътта“ и продължава да твърди, че е открил съвършената рецепта за дълголетие, но към нея добавя и необходими средства за прогонване на демони чрез най-различни възможни отвари. Как ги е добил? Преварява животински кости и плът, а след това описва много подробно рецептата.

Има дори написано есе, в което посочва, че душата може да премине от едно тяло в друго с помощта на фуния. Сред скромния запазен архив се откриват и записки, че е наблюдавал човешката душа. В края на живота си е вече обезверен и смята църквата за ограничаващото зло, което не му позволява да стигне до отвъдното и да направи връзката между ада и рая. Гонен е толкова често, че накрая решава да се скрие от хорските погледи и никога повече не говори за религия. Скрива се близо до Витгенщайн и създава малка лаборатория, която днес работи като кръчма. Какво точно е правил там, никой не е сигурен, но кметството отново побеснява, защото Йохан продължава да обикаля гробищата за материал. Обвиняват го в една много ревностно почитане на дявола.

Въпреки опитите на алхимикът да запази работата си, жителите често се интересували от неговите занимания, ароматът на мърша се носил много далече и след любопитствата, повечето вече били сигурни, че ще се опитат да намерят по-сериозна практика за успех. Тръгват и слухове, че е продал душата си на дявола и Дипел най-накрая е щастлив – никой не желаел да говори с него. В последствие умира на 25 април 1734 г. Години по-късно се откриват записки за вълшебния еликсир, който щял да му позволи живот до поне 135 години. Йохан често експериментирал и върху себе си и се подозира, че е станал жертва на собствения си труд, но нека обърнем внимание на самото масло и какво точно е приложението му в последствие.

Jabir_ibn_Hayyan

Днес учените смятат, че Дипеловото масло или още костно масло е азотен страничен продукт от разрушителната дестилация на костите. Самият серум на дълголетието е с тъмен цвят, прилича на катран и отблъсква с невероятно жестока миризма – същата е и причина да го гонят много често от всяка една окупирана локация. Въпреки негативните качества, Йохан не успява да види какво приложение има неговото откритие. В миналото се е използвало за отблъскване на животни и насекоми, както и на хора. В последствие по време на Първата и Втората Световна война, немската армия го използва като химичен агент за отблъскване на противника. Немската армия намира приложение и за тровенето на водоеми. Намира изключително високо приложение в Африка, където водата е по-ценна и от злато. В нито един момент няма доказана употреба и полза за здравето. Дипеловото масло не е отровно и точно това позволява употребата му, без да бъде в разрез с Женевската конвенция за защита правата на човека.

 
 
Коментарите са изключени