shareit

Издателят на Дарвин, който мразеше теорията за еволюцията

| от |

Идеите на Чарлз Дарвин за еволюцията разтърсват викторианците във Великобритания след пускането на „Произход на видовете“, бестселърът от 1859 г., който прави Дарвин известен и променя хода на научната история. Далеч по-малко известен обаче е издателят му, Джон Мъри III. Въпреки че въвежда ученият и неговата теория за естествения подбор в публичната сфера, Мъри е по-консервативен човек, който е дълбоко загрижен за последиците от теориите на Дарвин и зад кулисите дори се бори срещу тях.

Според историка Силвия Никерсън: „Религиозните последици от „Произход на видовете“ водят до противоречие между Дарвин и Мъри“. И докато Мъри се съгласява да публикува книгата, той го прави „въпреки възраженията на съвестта си“.

Джон Мъри III

Книжният бизнес е в кръвта на Мъри. Неговият дядо (също Джон Мъри) основава компанията, а под ръководството на Джон Мъри II тя се превръща в една от най-влиятелните издателства в страната, издавайки произведения на Джейн Остин, сър Уолтър Скот, Уошингтън Ървинг и лорд Байрон. Когато компанията преминава в ръцете на Джон Мъри III, той приема семейния бизнес с ентусиазъм, но има по-консервативен подход от предшествениците си, казва Никерсън. Освен това той публикува и Quarterly Review, консервативно периодично издание, създадено от баща му.

Издатели като Мъри притежават значителна власт като „морални филтри“, защото решават кои идеи са „годни“ за обществена консумация, казва Никерсън. Те контролират кой да получи думата – и колко думи да получи. „Има определени възгледи, които бяха приемливи във викторианското общество и други, които не бяха“, казва Никерсън. „И част от работата на Мъри като издател беше да преценява кои идеи са приемливи за аудиторията му.“

Въпреки репутацията си, че генерира противоречия, „Произходът“ не е нито откровено политически, нито антагонистичен към религията. По-голямата част от текста на Дарвин е естествена история, като две от неговите четиринадесет глави разглеждат географското разпространение на видовете, а други две – геологията. И все пак, описвайки еволюцията на живота без позоваване на Бог, книгата се струва на някои читатели радикална и обезпокоителна. Никерсън пише, че Мъри, макар да се е съгласява да я публикува, „таи съмнение към ролята си в популяризирането на безбожен поглед към природата“.

„Мъри не беше най-често посещаващият църквата човек“, казва Никерсън. „Той по-скоро беше заклет консерватор, който се тревожи за въздействието на Дарвин върху английското общество. Той беше човекът, който се чувстваше добре с управлението на торите и с англиканството. И искаше тези градивни елементи на английското общество да се запазят.“

Мъри уважава Дарвин и рядко влиза в спор директно с него. Но дори и да контролира издаването на книгите на Дарвин, той поръчва отрицателни отзиви за същите тези произведения и дори публикува свой анонимен антиеволюционен трактат. А понякога тревогите му изплуват на повърхността – след като прочита ръкописа на „Произход на човека и половия отбор“ – книга, която се занимава по-пряко с човешката еволюция, отколкото Произходът – той предупреждава Дарвин, че книгата му ще накара читателите да „повдигнат вежди“. Той също така изразява загриженост, че дискусията за размножаването при животните, вероятно прекалена за някои читатели, трябва да бъде „омекотена“.

Въпреки че Произходът не се занимава пряко с въпроса за човешката еволюция, описанието му на природата – в която растенията и животните се развиват според естествените закони, без божествени напътствия – кара някои читатели да се чувстват неудобно. (В книгата не се говори за Бог, с изключение на еднократното споменаване  на „Създател“, добавено във второто издание.)

Колкото и напрегнати да са били отношенията им, Мъри публикува общо 11 от книгите на Дарвин в 150 издания. Каквито и да са възраженията на Мъри срещу идеите на Дарвин, той със сигурност се интересува и от бизнес страната на нещата. Читателите се редят на опашка, за да закупят книгите на Дарвин. И авторът, и издателят „откриват, че името на Дарвин на заглавната страница ще продава книги“, пише Никерсън.

Един друг фактор също може да поддържа партньорството на Мъри-Дарвин живо въпреки дискомфорта на Мъри: социална класа. Дарвин е „джентълмен“ с университетско образование, типичен член на висшата класа на Англия с вила в провинцията и наследство от баща си. С други думи, той представлява точно хората, които Мъри се стреми да публикува.

„Мъри нямаше да публикува книгите на Дарвин, ако той беше някакъв радикал от работническата класа“, казва Никерсън. „Дарвин м оже да е бил радикален, но беше и джентълмен, а Мъри се грижеше за джентълмените.“

 
 
Коментарите са изключени