shareit

Историята на свещената проституция – една добра практика, която християнството прекъсва

| от |

Древногръцкият историк Херодот, смятан от архивите за бащата на историята, имал възможността не само да запази голяма част от историята на света, но и да наблюдава някои много специални процеси и развитието на цивилизации, които днес са изгубени, но подозираме, че голяма част от читателите ще установят с носталгия, че настъпилите промени не са били най-доброто решение. Херодот имал възможността да се запознае и да сравнява Древна Гърция с Вавилонската империя. Животът там му се сторил особено вълнуващ и точно по тази причина решил да запише всичко, на което става свидетел.

Неговият труд „Историите“ ще позволи да се запознаем с отношенията между мъжа и жена – в това число и интимно, но също така ще открием, че хабитатът е бил малко по-различен. Историкът започва да обръща внимание на жените и да разглежда как точно те са прекарвали своето време в миналото. Херодот посочва с изненада, че някои райони жените и мъжете имат равни права. В други матриархатът е на много висока почит. В определени зони на Персия има жени-войни, които трябва да убият противник в битка, за да получат правото да се омъжат, но не са и малко онези местности, където нежният пол се продава като стока. Разкритията биха могли да изненадат и някои от най-заклетите феминистки, особено частта с равните права, но писателят ни запознава и с още една много странна практика. За целта се прехвърляме в Древен Вавилон и така наречената „свещена проституция“.

800px-Toulouse-Lautrec_Prostitutes_DMA

Самата фраза може да се смята за абсолютен оксиморон днес, както и в миналото, но вавилонците не са се интересували от този факт. Все пак проституцията е вид услуга и форма на размяна на средства за секс, като в това отношение самият секс така или иначе не може да се смята за свещен, поне по каноните на религията, особено ако не става с благословията на църквата. Следователно какво точно е свещеното? Оказва се, че това е една много интересна традиция в Близкия изток и за изненада на редица противници, специалното място за проституция е именно храмът. Според някои архиви точно там може да се открият дамите – повелителки на най-древната професия. За някои историци това е бил начинът да се премахне стигмата от идеята. Какво разказва Херодот в този случай? Според законите на Вавилон, всяка една жена е задължена да бъде поне веднъж в живота си близо до храма на Афродита и да прави секс непознат.

Законът го изисква, поне веднъж в живота, но по-важното е, че повторният акт не се смята за престъпление, даже напротив, действа окуражаващо. Легендата разказва, че веднъж след като жената влезе в храма, няма право да се прибира у дома при семейството си – точно така, повечето са били вече обвързани семейно. Трябва да изчака пристигането на непознат мъж, който задължително ще предложи пари, като ги постави в полите ѝ. Сумата не е от никакво значение, защото тя не трябва да отказва. Половият контакт се случва извън храма. Очевидно в него не е разрешено да се консумират отношенията, както и да се финализира самата сделка.

Griechen31

Щом клиентът приключи своето свещено дело, той може да си тръгва, а за жената се смята, че е изпълнила своя дълг към богинята и е свободна да се прибира, но трябва да знаем, че това е минималното, което трябва да се направи в името на богинята, а както се досещаме, Афродита е повелителката на красотата, следователно има жени, които се отдават много на идеята. Практиката не се среща само във Вавилон. Херодот разказва, че обикновено тези храмове били претъпкани и след като Вавилон е мегаполис, много често струпванията на хора се случвали именно там, а консумирането на сделките можело да бъде дори пред погледа на случайни минувачи. Критиците знаели, че всичко се случва в името на богинята, следователно нямали право да се обаждат и месят в по-висшите идеи.

Историците успяват да проследят подобни движения около 6000 г. пр. Хр. Това най-вероятно дава и отговор защо тази професия се смята за най-древната. Финикийските знаци все още не са били в употреба, но по-забавното е, че когато те са липсвали, богините и божествата са изисквали точно този вид почитане – с полов контакт. Вярването, че жената в миналото е била само стока, категорично не може да се смята за истина. Нежният пол е бил обект на уважение и в много зони е стоял точно след богините в митологията. Макар и този факт да се пропуска в някои случаи, Херадот подчертава, че в различни области жената е била символ на сила и уважение, на извор на живот, както и на абсолютна неприкосновеност. Някои историци днес смятат, че терминът „Свещена проституция“ се използва в случаите, когато жената не взима стоки, за да продаде тялото си, очевидно във Вавилон имаме изключения. Подобни практики в началото могат да се забележат и в Кипър. Други полови оксиморони ще открием в Еврейската свещена книга, където присъстват две думи за проституция.

Едната е зонах – която маркира леката жена, а другата – кедешах посочва свещената и отдадена (проститутка), която изпълнява малко по-различна роля. В същите записки се споменава за нея около 93 пъти. Точно това кара и някои историци да вярват, че дори в религията има свещени и специални служителки на въпросната професия. Макар и сексуалната революция да идва значително по-късно,  трябва да маркираме присъствието и на мъже, заемащи тази професия и използващи същите ивритски термини. Присъствието и на двата пола в този бизнес ще се открие в легендата за Содом и Гомор. Сексът се разглежда и като обект на власт, все пак знаем, че в Римската империя войниците често насилвали тези от долните рангове, за да установят своята власт и контрол.

В Индия такава практика се наричани басави. Индийците използвали възможността да изпращат юноши в пубертетна възраст от селата в храмовете, където се извършва ритуален брак с дадено божество – приемете го като форма на първо причастие, но с тази разлика, че младежите (повечето са били мъже), започват да обслужват сексуално по-висшите духовни водачи. Тези лидери имали правото да консумират сексуална връзка с всеки, когото си изберат, като това не ги обвързва по никакъв начин със сключването на брак. За мнозина това е опит за ходатайстване и носене на подкупи, но също така и начин за изграждането на едно религиозно начало. В такива моменти човек може да се замисли какво наистина се практикува в Католическата църква например.

Pompeii-wall_painting

Фреска от бардак в Помпей

Практиката продължава поне до времето, в което британците не пристигат и не започват да критикуват традицията. Още едно място, където западното влияние получава сурово рамо е Япония. Техните свещени дами се наричат мико и според легендата – японците боготворели въпросните красавици и винаги ги уважавали за всичко, което вършат за мъжката аудитория – не ги бъркайте с гейшите. В случай, че се чудите, в близкото минало японските жени официално бяха заявили, че ще протестират и няма да правят секс със съпрузите си, ако подкрепят един конкретен министър-председател. По-лошото е, че модерните последователки на мико последваха техния пример. Япония се оказва страна, която може да се регулира само и единствено от сексуалния нагон на поданиците, а както се досещаме, подобни санкции винаги имат успех.

До днес има спорове дали свещената нотка е била използвана, за да се повиши позитивната нагласа към дамите, както и да служи като форма на протекция или просто мъжката аудитория се е радвала, че не трябва да заплаща нищо. Мнозина посочват Мария-Магдалена за първата жена, която получава опрощение от християнската религия, но в последствие легендите и разискванията на темата ще ни докажат, че тя никога не е била реално проститутка, защото в първите записки и архиви не се посочва изобщо нейната професия. За нея знаем само, че има грехове и нищо повече, а по-късно католическата и православната църква ще изберат да използват образа ѝ за дисциплиниране  на жената в дома.

Suzuki_Haronubu_oiran_ukiyo-e

Според някои феминистки това е форма на божествената форма на полови отношения, както и разкриването на по-добрата страна на женската сексуалност. С други думи не е било трудно на жените да получат мъжкото внимание, впрочем не се е налагало и да търсят, самият акт изисквал мъжът първи да дойде и да се поклони, при това в свещено място, следователно и самата проституция в този вид се смята за свещена. Ако се чудите къде се прерязва практиката за Европа – отговорът е отново с помощта на религията. Извън стария континент, можем да забележим, че на места като Йемен, където сексуалната култура върви в отрицателни точки, може да открием още такива модели на свещената професия, но не забравяйте, че преди всичко ще трябва да подкрепите някоя определена богиня.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени