Хората, които не могат да „вижда“ лица

Състоянието е известно като „прозопагнозия“ или „лицева агнозия“. („Прозопагнозия“ всъщност буквално означава: „лицево невежество“ – от „prosopon“ = „лице“ и „agnosia“ = „не знам“ или „невежество“).

В един момент то е смятано за изключително рядко срещано с около само 100 документирани случая. Така е поне до последните 20 години – днес се смята, че около 1 на всеки 50 души страда от това състояние, макар че на повечето хора просто им е трудно да разпознават околните по лицата им. Например, в едно проучване, на човек с това състояние е показана снимка на Елвис Пресли, когото той разпознава като Брук Шийлдс.

Брук Шийлдс

При някои хора обаче състоянието е толкова тежко, че те дори не могат да разпознаят собственото си лице, камо ли нечие друго. Има и случаи на хора с прозопагнозия, които не могат да кажат дали това, което гледат, изобщо е лице или някаква снимка например на скала с странна форма или просто някакъв случаен предмет.

Трябва да поясним, че лицевата слепота не е проблем на зрението на хората, нито пък на тяхната памет. Те просто или не могат, или имат проблеми с разпознаването на лица. По-конкретно, когато повечето хора видят лице, техният мозък го обработва като цяло, а не отделните му части една по една. Хората с прозопагнозия виждат отделните части, но не са способни да възприемат лицето като едно цяло, което съответно прави невероятно трудно да разпознаят някого.

Анимация, показваща нарушените области на мозъка при прозопагнозия

Оказва се, че има специална част от мозък ни, чиято цел е да „вижда“ лица и да ги разпознава. Това не трябва да е твърде изненадващо, тъй като повечето хора знаят от опит, че можем да видим човешко лице в облаците или в локва, или въобще на места, на които всъщност такова няма (затова и смайлито за нас е лице, а не просто жълто кръгче с две точки и ченгел в него). Затова и, когато за първи път видим хората от друга раса, те могат да ни се сторят до голяма степен еднакви, но ако обаче прекараме малко време около тях, бързо ще започнем да правим разлика между тях.

Частта на мозъка, за която се смята, че не функционира правилно в случаите на прозопагнозия, е известна като оципито-темпорален лоб. Той отговаря за визуалното разпознаване на думи, обработката на цветове и разпознаване на лица и тела, както и за други неща. Тази система на мозъка позволява на хората да разпознават и съответно различават по-лесно едно лице от друго лице, отколкото други предмети като например една скала от друга скала или други подобни.

Хората с прозопагнозия разчитат повече на възможностите на мозъка за разпознаване на обекти, което изисква много по-дълго обучение за разграничаване на един подобно изглеждащ обект от друг. Чрез тази по-обща система за разпознаване на обекти арбористите, например, успяват доста бързо да разберат от какво дърво е дадено листо, дори ако то е изключително подобно на друго листо от различен тип дърво. Но за да постигнат това, трябва да минат през значително обучение. За повечето хора, ние просто научаваме лица бързо и лесно, без съзнателна мисъл, използвайки специалния ни механизъм за тази цел.

Доскоро се смяташе, че повечето хора с това заболяване са си го докарали чрез някакво външно увреждане на мозъка (инциденти, тумори, тежки наранявания на главата или по някакъв друг начин). Но в последно време стана ясно, че това изобщо не е така и много повече хора страдат от прозпаногнозия по рождение. При голяма част от тях то е достатъчно слабо изразено, че да могат да компенсират успешно като например обръщат особено внимание на прическата на отсрещния човек, формата на тялото, стойка, глас и т.н.

Друг трик, често използван от хората с прозопагнозия, за да компенсира за заболяването си, е да развият навика да гледат надолу, докато ходят, така че ако се разминат с познат човек, който няма да могат да разпознаят, той да не се обиди, че не са го поздравили, защото просто не са го видели. Ако пък срещнат някого, за когото не знаят приятел ли им е или не, просто се държат една идея по-приятелски с него, в случай че човекът им се окаже близък. В хода на разговора те също така ще се опитат да определят дали това е някой, когото всъщност познават или не и ако да, кой е. Тези хватки и техники може да са причината лицевата слепота да е останала незабелязана толкова дълго, според д-р Томас Грютер от Института по човешка генетика.

Както човек с тази болест, Сесилия Бърман каза: „Хората остават с впечатление, че се държа като снобарка… Това ме прави наистина много тъжна и често губя нови приятели, защото смятат, че не бих си направила труда да ги поздравя“. Бърман е доста дълбоко в спектъра, тъй като има проблеми с разпознаването дори на собствената си майка и също така изпитва затруднения да разпознае лицето си на снимки или в огледалото.

Проблемът обаче не е само в това да кажат „здравей“ на правилния човек. Не е изненадващо, че хората с лицева слепота също са склонни да имат проблеми и с тълкуването на изражението на лицето. Това може да затрудни, разбира се, правилното преценяване на настроението на човек или пък да изтълкуват неправилно това, което някой казва, което допълнително да представи болния в негативна светлина.

Скенер на човек с прозопагнозия

Можете да направите няколко прости онлайн теста, които да ви помогнат да прецените дали имате болестта.

Един от признаците на прозопагнозията е, ако човек изпитва затруднения да следва сюжета на сериал или филм, защото не може да следи кой герой кой е. Поради това децата с прозопагнозия често силно предпочитат анимационни филми, където героите почти винаги носят едни и същи дрехи и често звучат много отчетливо различно, когато говорят.

Все още няма известен лек за прозпаногнозия и досега възможностите за лечение са се оказавали доста неефективни. Основният подход за третирането на състоянието е просто страдащите да се научат да обръщат внимание на неща като прическа и тен, тип на тялото и т.н., за да помогнат за разпознаването на хората. Тъй като повечето родени с това състояние вече правят това по интуитивен начин, няма и много стимул за намиране на лечение.