shareit

Хлебарките всъщност няма да оцелеят след ядрена бомба

| от |

Вие вероятно сте чували, че „единствените същества, които ще преживели ядрена война, са хлебарки (и Лили Иванова, Шер, има много варианти)“. Това в скобите може да е вярно, но първата част определено не е така. Преди се е предполагало, че хлебарките могат да преживеят количеството радиация, дори ако ядрената експлозия стане върху главите им, макар че, разбира се, няма да оцелеят самата експлозия, ако стане точно върху тях.

По-скорошни изследвания обаче показват, че макар хлебарките да издържат на около 10 пъти по-високи нива на йонизираща радиация, отколкото хората, това всъщност не е много и далеч не е достатъчно, за да преживеят атомна бомба. Всъщност са необходими само от около 1000 рада, за да се наруши значително способността на хлебарките да се възпроизвеждат, което очевидно би било и края им, ако всички са изложени на такава радиация. А такива нива се забелязват на около 25 километра от Хирошима, непосредствено след падането на бомбата. Трябва да отбележим, че тя е с мощност от 15 килотона, което не е нищо в сравнение с ядрените бомби в повечето арсенали днес, които стигат до мегатон.

Освен това, при нива от около 6400 рада, около 94% от малките хлебарки ще умрат, а при около 10 000 рада и повечето възрастни хлебарки няма да оцелеят. Въпреки че това е много по-впечатляващо от възможностите на човека (ние можем да оцелеем само около 400-1000 рада преди да умрем), определено не е впечатляващо спрямо стандартите на насекомите. Повечето насекоми могат да преживеят много по-високи количества от хлебарките, според Научния комитет на ООН за въздействието на атомната радиация.

Drosophila melanogaster Proboscis

Плодова муха (drosophila melanogaster)

И така, кои са живите същества, които действително биха наследили Земята след една световна ядрена война? Доказано е, че плодовите мухи могат да понесат около 64 000 рада преди да умрат. По-впечатляващ от тях обаче е брашният бръмбар, който може да издържи до около 100 000 рада и чак след това да умре. Има и още по-издръжливи гадинки – осата Habrobracon, например, може да оцелее до 180 000 рада! Всички те обаче са надминати и то с пъти от микроба Deinococcus radiodurans. Тази бактерия може да преживее нивата на радиация до 1,5 милиона рада при стайна температура и близо 3 милиона рада при замръзване, например, ако след взрива настъпи ядрена зима.

Не е напълно ясно откъде е започнал митът, че хлебарките са устойчиви на йонизационно лъчение, но изглежда до голяма степен e популяризиран от антиядрените активисти през 60-те години на миналия век, които често използват хлебарки в своите лозунги и кампании. Например, в реклама в New York Times, спонсорирана от Националния комитет за ядрена политика: „Ядрена война, ако настъпи, няма да бъде спечелена от американците… руснаците… китайците. Победителят в Третата световна война ще бъде хлебарката.“

Основната причина хлебарките и толкова много видове насекоми да са толкова устойчиви на йонизиращо лъчение е, че клетките им не се разделят толкова много. Клетките са най-податливи на увреждане от лъчението, когато се делят. Като се има предвид, че една типична хлебарка си сменя обвивката само веднъж седмично и клетките й се разделят само за период от 48 часа през тази седмица, около 3/4 от изложените хлебарки не биха претърпели увреждане от радиацията.

Както може да се заключи от това, ако радиацията върху тези хлебарки, е продължи за дълъг период от време, те ще бъдат значително по-податливи на проблеми, отколкото казвахме по-горе. Числа, които цитирахме, използват изследвания, в които излагането на радиация е за кратък период. Като се има предвид, че във всеки един момент около 75% от хлебарките не делят клетки, около 75% от тях ще бъдат много по-малко податливи на увреждания, което пък драстично изкривява броя на оцелелите ако говорим за глобална ядрена война. Ще трябва да се направят по-точни изследвания, за да се види какви нива на радиация убиват или по друг начин вредят по-значително на хлебарите, които в този момента делят клетки. Освен това йонизиращото лъчение е кумулативно, което също би трябвало да се вземе предвид.

Повишената чувствителност на клетките към увреждане от йонизираща радиация по време на деление е причината хората и други бозайници да са толкова податливи на радиация – клетките ни се деля през цялото време. Това е и причината радиацията да е ефективна в толкова ниски дози при убиване на ракови клетки. Те се делят много по-бързо от повечето други клетки в човешкото тяло – затова и можеm да убиеm раковите клетки по-бързо от здравите клетки.

 
 
Коментарите са изключени