shareit

Големият смог в Донора от 1948 и забравените изводи от него

| от |

Жълтата мъгла се появява пет дни преди Хелоуин през 1948 г., повивайки град Донора, Пенсилвания, и близкото село Уебстър в почти непроницаемо платно. Граждани на парада за Хелоуин в града присвиват очи по улиците към призрачните фигури, направени почти невидими от дима.

Смогът от Донора от 1948 г. е най-тежката катастрофа със замърсяването на въздуха в историята на САЩ. Той ускорява създаването и развитието на секторите околна среда и обществено здраве, обръща внимание на необходимостта от регулиране na промишлеността и започна национален разговор за ефектите от замърсяването. Но по този начин той също така насочва индустрията срещу здравето на хората и тяхната среда. Тази битка продължава през 20 век и до 21, с краткосрочни икономически интереси, които често надделяват над дългосрочните последици. Донора преподава на американците мощен урок за непредсказуемата цена на индустриалните процеси. Въпросът сега е дали урокът е научен.

Carnegie-Illinois Steel furnaces

Преди компанията Carnegie Steel да се установи в Донора, градът е съставен от фермери. Разположена на река Мононгаела на около 50 километра южно от Питсбърг, Донора е сгушен в тясна долина, със скални стени, издигащи се над 120 метра от двете му страни. Междувременно Уебстър се намира наблизо, през Мононгахела. Към 1902 г. Carnegie Steel създава свое съоръжение в непосредствена близост до него, с повече от дузина пещи; към 1908 г. Донора има най-големия трафик oт товарни влакове в региона; до 1915 г. цинковият завод започва производство; и до 1918 г. American Steel & Wire Company изплаща първата си глоба за увреждане на здравето след замърсяване на въздуха.

„В началото на 20-те години на миналия век собствениците на земя в Уебстър съдят за щети, причинени от отпадъчни води от топенето в пещите – загуба на реколта, овощни градини, добитък и почвен слой и разрушаване на огради и къщи“, пише историкът Лин Пейдж Снайдер. „В разгара на Голямата депресия десетки семейства от селото се обединяват в правни действия срещу цинковите заводи, твърдейки, че замърсяването на въздуха вреди на здравето им. Но American Steel ги оплита в продължителни съдебни производства и плановете за модернизиране на пещите на цинковия завод, за да произвеждат по-малко дим, са преустановени през септември 1948 г. като икономически неосъществими.

Въпреки загрижеността на жителите към дима, който излиза от заводите и навлиза в долината, мнозина не могат да си позволят да изкажат това притеснение твърде гласно, защото по-голямата част от тези 14 000 жители са наети от самата компания. Така че, когато се случва инцидентът със смъртоносния смог, шефове и служители се опитват да намерят друг виновник за инцидента (въпреки че Цинковият завод е затворен за една седмица).

„Първите разследващи са изгонени от града от хора с пистолети“, казва Девра Дейвис, основателка на Environmental Health Trust и авторката на „When Smoke Run Like Water“. „По-голямата част от градския съвет работи за компанията, а някои от тях имат и изпълнителни длъжности като надзорници. Всяко предположение, че може да има някакъв проблем със самия цех, който ги подпомага финансово, е просто нещо, което няма икономически стимул дори да му се обърне внимание.“

Каквато и да е тяхната професия, всички – от градските ръководители до собствениците на фабрики – се съгласяват, че се нуждаят от отговори и начин да се предотврати повторение на подобна катастрофа. В седмиците след мъглата съветът на Донора, синдиката United Steelworkers, American Steel & Wire и дори Общността на Пенсилвания призовават федералното правителство да започне разследване, водено от зараждащата по това време служба за обществено здраве на САЩ.

„В продължение на десетилетия се създава замърсяване от много мощни индустрии, докато държавните разследвания са много приятелски настроени към тях“, казва Лейф Фредриксън, историк от Университета на Вирджиния и член на Инициативата за екологични данни и управление. „Така че хората на Донора с основание са загрижени за проблема си и искат федералното правителство да се включи.“

Федералната агенция изпраща 25 следователи в Донора и Уебстър, където те вземат проучвания от жителите, инспектират посевите и добитъка, измерват различни източници на замърсяване на въздуха и наблюдават скоростта на вятъра и метеорологичните условия. В резултат откриват, че повече от 5000 от 14 000 местни жители имат симптоми, вариращи от умерени до тежки и че завода за стомана и тел и цинковите заводи в Донора отделят комбинация от отровни газове, тежки метали и фини прахови частици.

AerialViewPhotochemicalSmogMexicoCity 2

След смъртоносния смог президентът Труман свиква първата национална конференция за замърсяването на въздуха през 1950 г. Конгресът приема първия си Закон за чистия въздух до 1963 г., но напредъкът продължава стабилно и след това – като президентът Никсън създава Агенцията за опазване на околната среда през 1970 г. година, когато Конгресът приема по-всеобхватния Закон за чистия въздух. Но работата по опазване на околната среда никога не е напълно завършена, тъй като новите индустрии и технологии заменят мястото на предишните.

„Хората все още умират в Съединените щати от замърсяване и това обикновено са хора, които нямат достъп до по-добро жилище и подобни неща“, казва Елизабет Джейкъбс, професор по обществено здраве, която пише за Донора в American Journal of Public Health. „Но сега не е толкова страшно, а е по-скоро заради дългосрочно, хронично излагане.“

Това е потвърдено и от лекарите, които пишат в New England Journal of Medicine, и цитират нови проучвания, които доказват опасността от фини прахови частици, независимо колко малко е количеството в атмосферата. „Въпреки убедителните данни, държавната администрацията върви стремително в обратна посока“, пишат авторите. „Увеличеното замърсяване на въздуха, което би се получило в резултат от разхлабването на настоящите ограничения, би имало опустошителни последици за общественото здраве.“

 
 
Коментарите са изключени за Големият смог в Донора от 1948 и забравените изводи от него

Повече информация Виж всички