shareit

Големият морав нос на Дж. П. Морган

| от chronicle.bg |

Името на Джон Пирпонт Морган е символ на бизнеса. Той е човек, толкова влиятелен и уважаван в сферата на финансите, че образа на човечето от Монополи, Богатия Чичо Пенибагс, се смята, че е базиран на него. Но днес няма да говорим за това как печели богатството си или как през 1893 спасява САЩ от банкрут, или как през 1907 спира т. нар. Паника от 1907 на Уол Стрийт, която като нищо може да събори цялата държавата, или когато финансира Томас Едисън за създаването на електрическата крушка. Не, днес ще говорим за носа му.

Нека обясним защо това заслужава внимание. Носът на Морган не е само голям. Той страда от розацея – състояние, което разширява и разкъсва кръвоносните съдове на лицето. Също така има и ринофима (чест страничен ефект на розацеята), което пък причинява израстъци по носа. Ето и интересната част – въпреки известността му, никой в Америка не е знаел това. Причината освен силната му предпазливост е и, че Морган е изключително страшен.

Той е висок 187 сантиметра (по това време средната височина на мъжете в САЩ е 170 см, а в Европа – 165 см.). Заедно с широките му рамене и пронизващ поглед, бизнесменът изглежда недостъпен и никой не смее да се доближи до него, особено с фотоапарат, от страх, че може просто да ги набие. И не преувеличаваме – Джон е бил известен с агресивното си поведение към всеки, които се опита да го снима без изрично разрешение. Дори на една от малкото неофициални негови снимки можем да видим как размахва бастуна си в протест.

morgan

Докато прави бизнес, Морган е значително по-малко агресивен, но хората все още се страхуват от него, защото е изключително избухлив. Той мрази дългите съвещания и често взима рязко решения за бизнеса и хората като понякога изхвърля последните от офиса си едва секунди след като ги среща.

Всъщност преди срещата екипът на Морган щателно проучва хората, които ще идват. Така че когато дойде време за визитата, той вече знаел всичко за тях и исканията им и просто искал да ги види лично преди да си стиснат ръцете или да ги изхвърли. Предполага се, че Джон започва тази практика след като прави малко сенчеста сделка по време на Гражданската война в Америка – той купува над 5000 пушки за $3,50 всяка и ги продава на правителството за $22. И като споменахме Гражданската война – Джон никога не участва в нея, а вместо това плаща на човек да отиде на негово място срещу $9000 днешни пари, което е и близо до цената, която плаща за една поръчка от пурите му, от които пушел десетки всеки ден.

385px-Fedor_Encke_-_Portrait_of_John_Pierpont_Morgan_1903

Портрет на Джон Пирпонт Морган, Федор Енке, 1903

Обратно към фасона му. Морган избягва да се снима не само заради носа си, който изрично иска да се ретушира на снимки или портрети, но и защото не обича да седи на едно място без да прави нищо. Затова повечето художници, които го рисуват, използват снимка, която той предварително е одобрил.

През 1903 художник на име Федор Енке наема младия фотограф Едуард Стейкен да снима Джон, за да довърши портрета му. Едуард прекарва часове в нареждане на осветлението за снимката като използва чистач с подобна на бизнесмена осанка, защото самият Джон се съгласява да отдели на фотосесията едва 5 минути. В крайна сметка тя продължава само 3 минути.

Според Стейкен, Морган пристигнал и без да казва нищо седнал в стола за снимката. Фотографът снима и след това попитал нещо, което определя бъдещето на кариерата му: „Бихте ли си мръднали главата?“ На това Морган отговорил със сух поглед, които Стейкен успял да улови във втора снимка. Това било всичко – Джон се изправил, платил $500 на Едуард (около $13000 днес) и след няколко разменени думи си тръгнал.

Стейкен ретуширал и двете снимки и ги показал на бизнесмена, който много харесал първата и я дал на Енке като модел за портрета. Втората обаче го представяла като типичния безпардонен финансов барон. На нея изглежда буквално все едно ще наръга някого с нож, защото осен агресивното му изражение, лека игра на светлината прави облегалката за ръката, която държал, да изглежда като малка кама.

JP-Morgan-dagger

Морган не харесва втората снимка и я разкъсал моментално след което предлага $130 000 на Стейкен за оригинала, но той не я продава, за да му върне за лошото държане. По-късно Морган ще му поиска копия на тази снимка и Енке се съгласява, но му ги дава чак след цели 3 години: „Това беше малко детският ми начин да му го върна, че скъса първото копие.“

В крайна сметка Морган умира без почти никой извън семейството и най-близките му бизнес партньори да знаят как изглежда в действителност. Минават години преди негови действителни снимки да се появят в публичното пространство – толкова строго Джон контролира образа си.

Освен това, от грижата за личното си пространство Морган изгаря хиляди писма между него и баща му (30 години комуникация), в които двамата обсъждат бизнеса и политиката в САЩ – записи, които иначе биха били безценен поглед във вътрешните работи на държавата от погледа на един от най-добрите бизнесмени в историята.

 
 
Коментарите са изключени