shareit

Джейн Гудол промени науката и не се нуждаеше от университетска диплома

| от |

Първото нещо, което човек най-често чува, когато прекрачи прага на един университет, е да забрави всичко, което някога е научил. Практиката се прилага доста често и след това, защото понякога знанията могат да причинят повече щети, отколкото сме подозирали. Не случайно самият Оруел е написал в своята книга „1984“, че невежеството е свобода и нищо друго. Джейн Гудол е използвала точно този метод, когато се озовава в Танзания през 1960 г.

26-годишната секретарка няма никакъв опит с екологията и зоологията, но сърцето и е заредено с огромна любов и към двете, а особено място там намирали и шимпанзетата. За разлика от своите колеги, тя никога не е имала каквато и да е академична подготовка, но за сметка на това успява да демонстрира невероятни открития за тези животни, макар и в началото всички да я отричат и смятат за абсолютен самозванец. Впрочем тя не си губила времето в доказване, а просто правила това, в което е най-добра.

Липсата на образование е забавна, Джейн нямала пари да отиде в университет и вместо това се посветила на обучението за секретарки. Родена е в Лондон и от малка се захласвала по красотата на Африка, дивият живот, красивите пейзажи и всичко, което този континент може да предложи. Любопитен факт е, че песента на Toto – Africa е написана, без нито един член на групата някога да е виждал този континет. Вдъхновението дошло от всички истории, снимки и филми, които са били излъчвани и гледани.

gettyimages-89865207-594x594

Когато Джейн попаднала на книгите за д-р Дулитъл, бързо осъзнала, че иска да прекара живота си като ветеринарен лекар. На 10-годишна възраст споделя мечтата си с най-близките и получава онзи добре познат смях. В този момент светът е разкъсан от водещата се Втора Световна война. И докато мечтата е само красива представа, целта започва да се материализира с малко повече работа. Може би трябва и много вяра, за да се случи всичко, особено след като целодневно се занимава с писане и подреждане на библиотеки и документи.

Един ден Джейн получава покана от приятел, който ще лети за Найроби, където семейството му има ферма. Понеже заплатата не стига, секретарката бързо си намерила и работа като сервитьорка, за да може да плати за самолетното пътуване. Веднъж щом се озовава в Африка, 23-годишната девойка получава и оферта за работа при легендарния тогава палеонтолог Луис Лейкли в националния исторически музей. Ученият се спрял на нея, защото за разлика от всички други подготвени кадри, момичето имало нещо повече – любов към животинския свят.

И въпреки липсата на диплома, кандидатката разпознала всяко едно животно, докато правили обиколка за опознаване в дивото. Друг забавен тест е този с тестето карти. Ученият често ги нареждал по масата и карал своя събеседник да познае кои са черни и кои са червени. Тайната се криела във факта, че червените имали леко огънат ъгъл и само по-наблюдателен човек можел да ги познае. Въпреки всичките ѝ качества, никой не искал да инвестира и финансира изследвания, при това на една самозванка. След близо 6 месеца в чакане, един бизнесмен от Илинойс е готов да плати за нейната първа експедиция, защото имал особен интерес към човешката еволюция и искал да разбере произхода на човека.

Понеже британските власти не можели да пуснат младо момиче в африканския див свят, тя решила да вземе и майка си със себе си. През 60-те години на миналия век, тя открила и толкова любимите ѝ шимпанзета. На повечето дала и имена. Уникалният ѝ подход бил впечатляващ, тя не стояла на разстояние а винаги се стремяла да се доближи максимално близо, идеята ѝ била да се превърне в съсед, който само минава. По този начин изследвала сложния социален свят на шимпанзетата. Това ѝ дава сериозно предимство и позволява да ги изучава не само като видове, но и като индивидуалност, роля в колонията, дълготрайни отношения и всички останали социални роли, които имат.

gettyimages-739792-594x594

Нейните открития са използвани и до днес в редица изследвания, а най-забавното е, че само две години по-късно получава правото да получи докторска степен в университета в Кеймбридж. Ако е имало по-неприятно място за нея, това е било със сигурност такова. Но по препоръка на нейния работодател преминава курса. За разлика от своите колеги, тя има практика, за която другите могат само да си мечтаят.

И когато практиката заговори и се отдалечава значително от учебниците, започват добрите стари подигравки. Много често се шегуват с нея и ѝ препоръчват да започне да дава инструменти на шимпанзетата, за да се провери дали същите ще започнат строителни работи и ще изпреварят еволюцията. 4 години по-късно получава дипломата си и осъзнава, че никога не е била необходима, нейните изследвания били отричани през цялото време от професорите, подигравките били дежурно занимание, но фактите си остават факти.

През следващите 20 години нейният труд ще се превърне в библия за зоолозите, а когато някой в университета имал нужда от съвет или решавал да пише за този вид, професорите изпращали студента именно при Джейн – никой друг не знаел повече от нея. Днес може да откриете създаден институт и продължава да се занимава с любимите си животни. Водеща фигура е в изследването на приматологията. Изводът от нейната житейска история е, че никой не се нуждае от диплома, за да направи това, което обича, тя винаги идва в последствие.

 
 
Коментарите са изключени