shareit

Домашните любимци на известните исторически личности

| от |

Ние от 21 век сме всеотдайни любители на домашните любимци, но не бива да мислим, че практиката да си гледаш животинки за удоволствие, а не за храна, е от скоро. От римските аристократи до кралица Виктория много известни исторически личности са си гледали животни – включително кучета, змиорки и омари. Нека научим повече за някои от тях.

 

Андрю Джаксън и неговият циничен папагал 

Президентът Андрю Джаксън е корав военен герой, известен с това, че участва в много смъртоносни дуели и веднъж дори, когато не може да застреля опонента си, го бие с тояга. Но до смъртта си през 1845 г., Джаксън става тих и дълбоко религиозен човек, поради което опечалените на погребението му са силно изненадани, когато неговият домашен любимец, сивият папагал Пол, започва да говори обидни псувни. Ясно е, че птицата е взела част от соления език на Джаксън, когато е в по-ранния си период, но все пак – колко невъзпитано.

 

Алигаторът на Джон Куинси Адамс

Маркиз дьо Лафайет не е приятел само с Джордж Вашингтон. През 1825 г., след изчерпателна обиколка из Щатите, той пристига в Белия дом, носейки различни подаръци, дарени му от благодарната нация. Най-странният от тях е жив алигатор, който аристократичният французин веднага преотстъпва на настоящия президент Джон Куинси Адамс. Не сме сигурни как г-жа Адамс реагира на тази новина, но президентът очевидно се радва да задържи алигатора във ваната в Белия дом, където го използва, за да се шегува с някои от гостите си.

 

Джордж Вашингтон и кучетата му

Подобно на много джентълмени от 18 век, Джордж Вашингтон е страстен любител на кучетата и гледа много ловни кучета в имението си в Маунт Върнън, включително шпаньоли, овчарски кучета, териери, нюфаундленди и далматинци. Привързаността му към домашните му любимци се вижда от очарователните имена, които им дава – Сладки устни, Любов, Типси, Пияницата и Мадам Мус. Но той не е просто някакъв стар глупак с добро сърце, Джордж всъщност е очарован от животновъдството. Когато маркиз дьо Лафайет – френският герой на Американската война за независимост – му изпраща няколко френски фоксхаунда, Вашингтон бързо осъзнава, че може да ги кръстоса с английски фоксхаунд, за да произведе американска порода: „превъзходно куче, което има бързина, усет и мозък.“

 

Кралица Виктория и Лути

Кралица Виктория е отдаден любител на животните, чието покровителство добавя „Кралски“ към английската Асоциация за защита на животните през 1840 г. Тя притежава много кучета, но най-известното вероятно е Лути – пекинез, подарен й от капитан Харт Дън от 99-ия полк по време на Втората опиумна война . Пекинезите са свещените кучета на китайския императорски двор – древна порода с 2000-годишна история. И наистина Лути е взет от Летния дворец в Пекин, след като британски и френски сили нахлуват в комплекса през 1860 г. като отмъщение за смъртта на редица дипломати. Дворецът е предварително евакуиран, но възрастната леля на императора избира да се самоубие като оставя след себе си пет кучета, от които Виктория получава едно.

 

Ан Болейн и нейното куче

Когато става съпруга на Хенри VIII, Ан Болейн получава малко куче от лейди Лийл, съпруга на губернатора на Кале, коeто тя нарича Поркой, „Защо?“ на средновековен френски, поради неговото учудено изражение. За съжаление то умира, падайки от голяма височина, и всички приятели и близки на Ан са толкова уплашени да й съобщят скръбната вест, че трябва да го направи крал Хенри.

Около 150 години по-късно крал Чарлз II трябва да се справи с различен проблем. Неговите известни шпаньоли не умират, но ги отвличат, и раздразненият крал публикува съобщения във вестниците, в които настоява домашните любимци да му бъдат върнати.

 

Луций Лициний Крас и змиорката му

Странното е, че римските аристократи не само се радват на котките и кучетата си, но и изглежда гледат домашни електрически змиорки в градинските езера. И за Квинт Хортензий, и за Луций Лициний Крас се говори, че плачат при смъртта на своите водни приятели, като Крас явно украсява любимата си змиорка с огърлица и обеци „точно като някаква напета мома“.

 

Жерар дьо Нервал и неговия омар

Френският поет-романтик Жерар дьо Нервал има омар за домашен любимец, наречен Тибо, който не е затворен в аквариум, а си се разхожда из обществените градини на Париж, воден на синя копринена каишка. Омарите могат да оцелеят без вода няколко дни, така че тези редовни разходки не са проблем. За ексцентричния поет ракообразното е перфектният домашен любимец, защото „омарите са миролюбиви, сериозни същества, които знаят тайните на морето и не лаят“.

 
 
Коментарите са изключени