shareit

Да се снимаш с мъртвите – един последен спомен

| от Ивелина Беркова |

Смъртта на близък човек е съкрушаващо събитие, което за жалост е неизбежно. Рано или късно ще трябва да се сбогуваме с най – ближните си. През викторианската епоха се заражда един необичаен вид фотография, запазваща завинаги последният миг на един човек, преди да бъде заровен в земята.

            През 19 век медицината се развивала, но естествено не била на модерното ниво, което всички познаваме. На времето методите за лекуване били по – нестандартни и по – късно някои ще научат, дори смъртоносни. Продължителността на живота сред викторианците не била особено висока. Средно статистически се смятало, че човек от работната класа би бил особено щастлив да преживее 45-годишна възраст. Тогава, ако това е била старческата възраст, то за нас това сега е средната. Също така много млади семейства се сблъсквали с черната статистика на времето. За жалост не било необичайно малките дечица да не доживеят петият си рожден ден. Всички тези факти допринесли за популярните по това време снимки с покойните си роднини.

Дагеротипията бил най – достъпният и евтин метод за запазване на спомени във викторианската епоха. Представен на публиката през 1839 година, той давал шансът на скърбящите семейства да заснемат последната си среща с покойникът. Но да подчертаем, че не говорим за последната снимка на сега покойният, докато е бил жив, а точно обратното – когато вече е починал. В много от случаите на пръв поглед снимките не изглеждат различно от всяка друга за времето си.

При по – задълбочен поглед може да се забележи, че член на семейството, присъстващ на снимката има сякаш празен поглед. Устата е леко отворена и тялото сякаш се обляга като кукла с плюшен пълнеж. В този момент осъзнаваш, че този човек вече не е сред живите. Това би звучало налудничаво и зловещо сега – да облечеш, нека да кажем, четиригодишното си наскоро починало дете в най – прекрасните му дрешки и да го подпреш седнало на стол до теб или дори да го държиш в скута си, сякаш още е живо. Но това не било правено с цел да шокира, а напротив да успокои тъжащите семейства.

За нас снимките са станали нещо съвсем обикновено. Имаме на разположение преносима електроника с размера на ръката ни, която е станала предпочитаният метод за снимане сега. Свързваме снимките с най – щастливите моменти от живота си и често се връщаме към тези моменти, докато разлистваме любимите си албуми.

Викторианската епоха била изпълнена с траурни традиции, заради големият брой смърти случаи. За да утешат мъката си семействата правели всичко възможно, за да запазят поне един спомен, с който да запомнят покойните си роднини. В тези снимки нарочно покойникът е облечен и позиран по начин, по който да изглежда все още жив. Така семейството запечатва последният си спомен с изгубеният близък. Това бил единственият начин, освен рисуването на портрет, визуално да се запазят чертите на човека. Особено ако говорим за малко детенце, което е починало внезапно от някоя болест, то това може би е била и единствената му и последна снимка на този свят.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени за Да се снимаш с мъртвите – един последен спомен

Повече информация Виж всички