shareit

Да се оперираш сам на Антарктида или да умреш – историята на Леонид Рагазов

| от |

Антарктида не е място за всеки. Суровият климат поставя и най-големите авантюристи на жестоки изпитания. Ледената пустиня е погребала много мераклии през годините, което предполага, че в определен момент опитът е трябвало да подготви следващите авантюристи. В този ред на мисли трябва да попитаме: знаете ли защо винаги пилотите в самолета са двама, понякога трима?

В редките случаи, когато един от авиаторите има медицински проблеми (случва се), другият поема контрол над полета. Все още е мистерия защо Съветският съюз е направил експедиция до станция Новолазаревска, използвайки само един хирург. Смяна от 13 души поема контрола на базата от март месец. Сред 12-те човека персонал е и Леонид Рогозов – единственият лекар в станцията.

Camping during winter hiking in Carpathian mountains

На 29 април Леонид се събужда с гадене, виене на свят и треска, а по-късно започнал да усеща и сериозна болка в долната част на корема. Класическите симптоми имали един добър отговор – апандисит. Единственият начин за оцеляване е операция. В началото на дългата полярна нощ (обикновено трае повече от 24 часа мрак, полярният ден е точно обратното) и транспортирането е невъзможно. Снежните бури не позволяват на транспорт чрез самолет. Лекарят пише в дневника си:

„Очевидно имам апандисит. Пазя всичко в тайна, усмихвам се. Не трябва да плаша приятелите си. Няма кой да ми помогне. Полярните срещи с медицината достигат до зъболекарския стол, нищо повече от това.“

Леонид се опитва да тушира болката с антибиотици, охлаждане и други познати практики, но ситуацията бавно и сигурно се влошава. Температурата на тялото се повишава, а с нея започва и повръщането – то не може да се скрие от погледите на изплашените колеги.

„Не съм спал снощи. Изпитвам адски болки! Снежната буря пробива душата ми и вие като хиляди чакали. Все още нямам всички необходими симптоми, за да кажа, че операцията е неизбежна, но усещам натиска от тази нужда. Вече знам какъв е единственият изход: трябва да се оперирам сам. Пред възможността да сгъна ръце и да чакам да умра, това е по-доброто решение.“

The single most badass photo ever. Dr. Leonid Rogozov performing his own appendectomy

На 1 май, лекарят вече няма друго решение, освен да започне собствената си операция. Неговите приятели били до него, за да подават инструментите, докато друг стоял пред пациента/лекар, за да държи огледало и да показва какво се случва. Необходимо е да си представите цялата картина, за да добиете пълна представа на геройството на Рогозов. Адските болки не позволяват употребата на упойка, а сега предстоят допълнителни усилия. Следващата подробност е, че всяко движение е обърнато наобратно в следствие на огледалото и всяка грешка коства още повече страдание. Опериращият трябва да е в полуседнала позиция, за да може да вижда какво и къде реже. След 30-40 минути се налагали кратки паузи, защото не можел да се концентрира в следствие на болката и виенето на свят. Операция от този вид във всяко спешно отделение не би отнела повече от половин час, но в този случай продължила около час и четиридесет и пет минути. В хода на операцията някои от колегите направили снимки. Ето какво пише по-късно в дневника:

„Работех без ръкавици. Трудно беше да виждам. Огледалото помагаше, но много често ме объркваше – все пак показва всичко наобратно. Правех всичко с опипване. Кървях сериозно, но трябваше да изтърпя всичко, за да извърша прецизно операцията. Успях да нараня сляпото си черво при отварянето и ми трябваше време да го зашия. С опипване разбрах, че има много повече проблеми, отколкото съм подозирал. На всеки 4-5 минути правех почивка от 30 секунди. Напипах проклетия апандисит! По тъмните петна разбрах, че нямаше да имам повече от ден, ако не бях оперирал. При последният разрез ми стана лошо, сърцето ми се забави значително, ръцете ми се превърнаха в гума. Подозирах, че краят не е много далече. След като проклетото парче беше в тавата, осъзнах, че съм прескочил трапа.“

След 5 дена на легло, температурата на лекаря започнала да се нормализира. Седем дена по-късно и отново собственоръчно, Рогозов сваля и шевовете си. След две седмици започнал да работи отново. Историята се разпространява бързо по света и на следващата година Леонид получава медал за постижението си. Преписването на геройства обаче не допадало до последно на лекаря, той продължавал да твърди, че това е просто още една операция за спасяването на още един живот – неговият. През 1962 г. Леонид приключва с Антарктида и работи в болници в Русия, но в много по-топлите ѝ точки. През 2000 г. умира от рак на белия дроб. Неговият подвиг и до днес се представя като пример на човешката воля за живот.

 
 
Коментарите са изключени