shareit

Да работиш за бира и фъстъци – историята на Джак

| от |

Да кажеш за една работа, че може и маймуна да я върши, може да е малко обидно. Един мъж на име Джеймс Уайд се намира в кофти позицията в това отношение, защото в продължение на 9 години службата му на железопътен сигнализатор в Южна Африка се изпълнява от Джак – мечи павиан.

Новото работно място се освобождава за Джак след нелеп инцидент през 1877, в който бъдещият му собственик Уайд губи и двата си крака. Преди инцидента, докато работи за Правителствените железници в Кейп като пазач, той много обичал да скача между и на движещи се влакове… След инцидента, Джеймс си направил сам дървени протези, а работодателите му му дали нова длъжност, която изисква само местене на ръчки, с които да сигнализира на персонала от влака различни неща. Той си прави и количка, с която да ходи до работното си място, но дори с нея му е трудно. Но както пише в броя от юли 1890 на списание Nature, Уайд не забелязва павиан да дърпа количка с продукти към местния пазар. След кратък разговор със собственика му, той разбрал, че животинката се казва Джак и може да изпълнява елементарни команди, както и да носи. След известно преговаряне, сделката е постигната, но преди всеки да поеме по пътя си бившият вече собственик предупреждава, че на животинката всяка вечер трябва да се дава бренди, за да иска да работи на другия ден.

Chacma Baboon, male

Мечи павиан

С малко тренировки Уайд научава Джак да бута количката му по релсите до офиса, както и редица други необходими действия. Не след дълго обаче стопанинът забелязва, че павианът е доста по-умен, отколкото предполага – например, Уайд трябва да вземе ключа за въглищата от една заключена кутия и да го даде на машиниста, когато той му свирне 4 пъти със свирка. Само за няколко дни Джак сам забелязва какво се случва и при звука на четирите свирка взима ключа преди Уайд. Затова по-късно Джак е научен да управлява и ръчките – те не са особено сложни и някои твърдят, че дори куче може да се научи да ги управлява. Павианът обаче има едно солидно предимство пред кучетата – притежава ръце.

Джак скоро става съвсем познат за машинисти и персонал по влаковете и никой не се учудва на гледката на човек с две протези и примат в кабинката при ръчките да работят в тандем. Както обаче можете да си представите, някои от пътниците не са особено дори никак ентусиазирани от идеята животите им буквално да са в ръцете на един павиан. След като един по-деен гражданин улавя с поглед гореописаната гледка в кабинката, той подава жалба, в следствие на която двойката е безцеремонно уволнена.

Уайд протестира решението на компанията и моли решението да бъде преразгледано с аргумента, че Джак всъщност знае какво прави. След като още няколко работника се застъпват за него като свидетелстват, че от техния опит животното върши доста добра работа преди да го уволнят, компанията с известна неохота решава да даде на павиана тест.

За да се види колко е добър Джак в работата си, тестът е върху възможно най-сложната ситуация, която може да му се случи. Това означава, че ще бъдат изсвирени няколко комбинации от свирки много бързо, за да се види с каква скорост и акуратност Джак ще може да премести ръчките според тези сигнали. Павианът минава теста без нито една грешка и двамата с Уайд получават обратно работата си.

И понеже Джак вече официално е служител на компанията, а не просто домашен любимец, който Уайд води на работа, Nature пише, че той вече получава заплата от 20 цента на ден или около $5 днешни пари, плюс храна, а през съботите и по една бира. 

Наемането на павиана се оказва умно решение за компанията, защото не само че е страхотна атракция, заради която мнозина хващат влака, само за да видят, но и безстрашен и лоялен пазач, който гони всички, които се опитват да злосторят на кабинката. Освен тези две неща, компанията официално дава на Джак отговорностите да почиства работното си място, да поддържа градината и официално е отговорник за ключовете от мястото с въглища.

За нещастие обаче, Джак среща края си преждевременно, през 1890, когато заболява и умира от туберкулоза. Към която, колкото и да е чудно, примати като него – от Стария свят – са много податливи, за разлика от приматите от Новия свят. Общо Джак работи за железопътната компания около 9 години.

 
 
Коментарите са изключени