Човекът, който (най-вероятно…) стъпва първи на Арктика

| от |

Мнозина претендират, че са първият човек, стъпил в Арктика. Но малцина от тях имат толкова силни претенции към титлата, колкото Матю Хенсън – сирак и потомък на роби със силна жажда за приключения. Хенсън и белият изследовател Робърт Е. Пири се опитват да достигнат Северния полярен кръг седем пъти, преди да успеят през 1909 г., а Хенсън твърди, че той е първият от екипажа им, който е положил крак на заветната точка. И все пак невероятното му постижение е пренебрегнато до голяма степен в продължение на десетилетия поради цвета на кожата му.

The negro who reached the Pole

Матю Хенсън в арктическите си кожи

Матю Хенсън води забележително авантюристичен живот още преди да стане един от първите хора, достигнали Северния полюс. Той е роден в Мериленд на 8 август 1866 г., година след края на Гражданската война в САЩ. Потомък на роби, родителите му са работили на полето в годините след Гражданската война, но по-късно почиват, докато той е още дете. Премества се във Вашингтон, окръг Колумбия, за да живее с чичо си и на 12 години, примамен от очарованието на историите на местни моряци, Хенсън си намира работа на търговския кораб Кейти Хайнс. През следващите 6 години Хенсън живее като моряк, обикаляйки непознати води. Той се научава как да чете и пише, докато е в открито море и усвоява ценни морски умения за навигация.

Robert Peary self-portrait, 1909

Робърт Пири в арктическите си кожи

До този момент Пири е извършил няколко успешни експедиции по целия свят. След като научава за морския опит на Хенсън, Пири го наема за камериер за предстоящото му пътуване. Това ще бъде първата от много експедиции, които двамата правят заедно.

Пири разполага с достатъчно ресурси за финансиране на своите международни експедиции от група богати спонсори, известни като Арктическия клуб Пири. Тези мъже плащат за пътуванията му в замяна на това, че имената им са поставени на картите му. Пири е сред последните от „империалистичните изследователи“ от по-ранната епоха, които са бледолики изследователи, които откриват света за пари и слава, без особено внимание към местните хора и култури, които срещат.

Междувременно Матю Хенсън е ценен актив за пътуванията на Пири. Според собствените мемоари на Хенсън от 1912 г. той лесно се интегрира в местната инуитска култура в Арктика. Умее да кара шейни като местен и дори говореше родния им език. „Обичам тези хора“, пише Хенсън. „Те са мои приятели и ме смятат за техен човек.“ На последната страница на мемоарите си Хенсън записва всичките 218 имена на инуитите на канадския остров Елсмиър.

Матю придружава Пири в седем арктически експедиции от 1891 до 1909.

Най-известното пътуване на двамата е експедицията им през 1909 г. до Арктика, която завършва с достигането им до Северния полюс – подвиг, който стотици изследователи преди тях не бяха успели да направят в продължение на три века. Някои дори умират при опитите си.

В книгата си „A Negro Explorer“ Матю Хенсън разказва нагледно пътуването си заедно с Пири и 50-членен екипаж, включващ четири водача на инуитите: Сийглу, Ота, Егингуа и Укуи, към Северния полюс.

Според разказа на Хенсън, когато групата е на около 200 километра от полюса, Пири, Хенсън и четиримата водачи се откъсват от останалата част от екипажа и продължават сами. Това е стратегия, която Пири предпочита, тъй като държи хората и провизии му, разпръснати по терена. Той нарича този подход „Системата Пири“

Няколко дни по-късно, на 6 април 1909 г., Хенсън има „чувството“, че групата е стигнала до крайната си цел. По-късно той казва, че изказва усещането си на Пири като го попита: „Сега сме на полюса, нали?“ На което Пири отговори: „Не мисля, че можем да се закълнем, че сме точно на полюса.“ Въпреки това мъжете празнуват. Пири забожда американското знаме върху иглу, построено от инуитските водачи. След това те преспиват, а на другия ден се връщат в базовия си лагер в село Аноаток.

Новината за достигането на Матю Хенсън и Пири на Северния полюс е обявена на първа страница на „The New York Times“ на 7 септември същата година под заглавието: „Пири открива Северния полюс след осем опита за 23 години“.

Поради така наречената Системата Пири, Хенсън тръгва напред пред групата и по тази причина твърди, че е първият, стъпил на Северния полюс.

Дали обаче Хенсън и Пири наистина са стигнали чак до полюса е трудно да се провери. За разлика от Южния полюс, Северният е доста плаващо парче лед. Навигациите им щяха да сочат на юг и в огромната ледена пустош е невъзможно да се определи точното местоположение на Северния полюс. Навигационните инструменти и техники все още не са достатъчно сложни, за да се противопоставят на този проблем.

 
 
Коментарите са изключени за Човекът, който (най-вероятно…) стъпва първи на Арктика

Повече информация Виж всички