shareit

Черните наблюдатели – легенда на 3 века тормози жителите на Калифорния

| от |

Повече от 300 години някои американци в Калифорния вярват, че съществуват така наречените тъмни наблюдатели. Те били огромни духове, които можели да накарат човекът да изчезне само с един поглед. Можем да ги открием в планините на Санта Лусия, както повечето туристи разказват, че са ги срещали. Самите планини са изключително красиви и се издигат много високо над Калифорнийското небе, природата им е красива и свършва рязко в безкрайния хоризонт на океана.

Точно там се говори за така наречените странни сенчести фигури. Обикновено повечето жители избират някакви фантастични истории, за да привлекат повече туристи. Най-вероятно ще обидим хората, които вярват в чудовището от Лохнес, но след близо 100 години няма нито една снимка с високо качество, за да може поне да се докаже прословутата легенда.

Тук всичко започва някъде през XVIII век с появата на испанските заселници, те са и първите, които кръщават странните създания. Описват ги като същества, които приличат на вещици и ходят с големи шапки и пръчки в ръка. Легендите за тях се предават от уста на уста и винаги децата, а и някои от по-активните скитници са предупреждавани, че не трябва да ги доближават, ако ги срещнат в гората, защото само едно докосване може да ги изпепели. Около 3 века никой дори не желае да търси обяснение, приема се на доверие, че има подобни създания. Статистиката посочва, че никой не е изчезнал безследно в планините, следователно феноменът бавно и сигурно започва да губи своето влияние.

Науката има едно интересно обяснение и то е свързано с халюцинациите – като учените дават едно много елементарно обяснение за този феномен. Една кратка проверка показва, че легендата е прикачена на чумасите – местно племе, което е било открито при заселването. Испанците били убедени много дълго време, че се извършват някакви черни магии, с които се опитвали да ги прогонят. Има само една малка подробност, местните никога не са имали каквато и да било форма на спектрални форми. В архивите е записано още през XVII век, че масивните същества високи над 3 метра и често са облечени в черни пелерини, огромни шапки и ако имат нещо като очи, те светят в мрака.

Тяхната мисия била да следят хората, които се заселват в подножието и високо от планината, особено при пълнолуние, могат да се забележат огромни фигури, които понякога стоят на поляните и наблюдават хората. Повечето планинари винаги съветвали пътниците да се обръщат с гръб към тях, за да не бъдат погълнати. С всяка една легенда се откриват и мераклии, които искат да разберат какво точно е това създание, подобно на Голямата стъпка. В един момент дори автори като Джон Стайнбек пишат истории за този мит. Като много други жители на Калифорния, Джон също е чувал тази легенда – неговата майка е разказвала с най-големи подробности, как един път се опитала да им занесе храна, но когато стигнала до мястото, където създанията били, имало само цветя.

Поетът Робинсън Джефърс също украсява историята за черните наблюдатели, той пише за тях, че единствената човешка черта са очите, но точно те изобщо не принадлежат на хората. Идвали в здрач и тихо пълнолуние, а след това се стопявали в сенките. Всичко звучи плашещо и романтично, но какво наистина са тези създания? До този момент няма никакви доказателства, че това не е нещо повече от визуална аномалия, като някои хора са успели да направят интригуващи снимки на феномените.

От същите, някои учени започват по-обстойно изследване, за да разберат какво точно са наблюдавали хората. Повечето снимки са направени през нощта и не се вижда нищо друго по-различно от петна. Една от основните теории за Черните наблюдатели е ефектът на психочното явление – парейдолия. Оказва се, че в някои моменти, когато мозъкът не успее да разпознае даден обект, той е склонен да го обрисува по най-добрия възможен начин, за да ни даде отговор. Въпросното явление засяга най-често желанието за лицево разпознаване. В Германия ще открием, че жителите на планините Харц също наблюдават така наречените Брокенови спектри, като името им идва от връх Брокен. Там обаче германците наблюдават така наречените магнитни сенки, които се плъзват по небето и често се движат много бързо. Местните жители разказват, че изчезването им винаги идва с гъста мъгла. Каква е причината на две места да се наблюдават такива феномени, като преди това са липсвали? Отговорът е много логичен и не трябва да ви изненадва.

Нека се замислим къде точно се появяват тези явления? Високо в планините. Връх Брокен се намира на над 1000 метра надморска височина, калифорнийските планини са със средна височина от 3000 метра на надморската височина. Феноменът може да възникне в онези моменти, когато количеството кислород е изключително ниско и не достатъчно за оросяването на мозъка. В този момент е ясно, че не само не работим правилно, но и спокойно можем да наблюдаваме най-различните халюцинации.

Точно това е и научната гледна точка, а освен това не трябва да забравяме и още нещо, в повечето случаи спокойно можем да наблюдаваме сенките на дърветата на някаква светлина и да се опитваме да разберем какво точно са. Ако тази версия не ви допада, тогава нека просто приемем, че черните наблюдатели са срамежливи създания, които не желаят да бъдат преследвани и да контактуват с нас. Между другото е редно да помислим и за всички останали мистични създания, които някои хора наблюдават и си мислят, че виждат, а реално никога не са съществували.

 
 
Коментарите са изключени