Брус Гордън оцелява ледената прегръдка на Исландия с полярна мечка за компания
Човек може да се изправи срещу ограниченията, които сам поставя пред себе си. Осъзнае ли, че всички те съществуват единствено и само в неговото съзнание, тогава е способен на абсолютно всичко. До този катарзис се стига трудно, а някои хора често остават без това осъзнаване. Светът е пълен с такива истории, но за жалост не всички се радват на необходимата популярност, а често точно добрите истории еволюират в добър пример и легендарен статус. Подвигът на Брус Гордън е именно такъв.
Неговото приключение започва през 1757 г. с приемането на нова работа на китоловния кораб Anne Forbes за сериозни курсове на север по Атлантическия океан. По това време ледовете около Исландия и Гренландия са безмилостни за всеки капитан. Вечната зима отказва да пусне територията от своята ледена прегръдка, а най-опитните мореплаватели често отказват да преминават по този маршрут, особено с толкова много подводни изненади. Практиката показва, че само няколко часа са необходими за потапянето на всеки кораб – корабоплаването в този момент не е в най-върховата си форма. Ако корабът не потъне, той може да се обездвижи във водата и да остане статичен за доста дълго време, обричайки всички на бавна и мъчителна смърт.
Дори смелите и опитни екипажи не намират миг покой, когато плават в толкова опасни води. Капитанът на Anne Forbes не е опитен, нито подготвен за безмилостния климат, но за сметка на това е добре почерпен. Неговият най-добър съветник винаги е бутилката с уиски. Емет Хюс често се възползвал от чашката на дълго плаване и се оправдавал, че така или иначе няма какво да прави. Подчинените му го умолявали да намали пиенето и да започне да изпълнява задълженията си, но уви, Емет предпочитал да плава с други шотландски благородници в бутилка. Ранните и успешни улови го накарали да се възгордее и да продължи да отваря глътка, нареждайки на екипажа да се движи все по-бързо, без да подозира за предстоящите опасности. Безотговорното плаване води до най-тежкото възможно последствие – корабът се озовал в мъртвата хватка на ледниците.
За капак на всичко се спуска и мъгла, която да елиминира шансовете за бягство. Ледниците, носещи се по течението, бавно и сигурно започват да притискат кораба. В този момент Брус се намирал на една от горните палуби и след като подът под краката се пропуква, той пада извън борда. Падането върху огромен леден къс го спасява, а докато се свести, останките от Anne Forbes вече плуват по повърхността на водата. В този момент Гордън има само дрехите на гърба си и джобна библия, която държи във вътрешния си джоб. Единствената му надежда е да чака провизиите на кораба да изплуват и евентуално да оцелява с тях, докато не се появи друг кораб. Не е ясно колко точно е чакал, но преобърнатият плавателен съд наистина изплува, превърнат в ледена висулка. Достъпът по вода е самоубийство и морякът започва да търси други варианти.
С помощта на някои от дървените останки започва много бавно да се движи по водата и да колекционира специални артефакти като харпун. Именно с негова помощ успява да стигне до Anne Forbes. Проверява първо каютата на капитана, където открива солени бисквити и цял кашон с уиски. Осъзнавайки преживяното, решава да отвори една бутилка и да се налива, докато не изпада в безсъзнание. Очевидно напрежението е било доста силно. Събуждат го странни звуци и понеже погледът му е доста замъглен, започва да си мисли, че чува човешки викове. За жалост се оказва, че все още е сам. Хора липсват, но корабът е обграден от бели полярни мечки, които най-вероятно са надуши аромата на кръвта от уловените китове.
Някои вече гуляели с телата на приятелите му. По-големият кошмар е, че морякът можел да разпознае с кого се хранили хищниците в този момент. В опита си да изгони мечките с различни викове, Брус не осъзнава, че привлича мечките към себе си, а те изобщо не се притесняват от ледените води. Осъзнавайки, че скоро ще го вземат на абордаж, решава да залости една от вратите, като я пробива с всички остри предмети, за да изпълнява функцията на щит. За първи път от много време се наложило да изтрезнее и да осъзнае в каква ситуация се намира. Покрай главата му минала и още една тъжна и черна мисъл „Защо не се удавих с останалите?“.
Първите няколко вечери прекарва в алкохолната прегръдка на самосъжалението. Уискито свършило, но запасите от ром били обещаващи. Накрая решава да направи по-сериозен план за действие. Идеята на Брус е да стигне до отделението с въглища и да се справи поне с отрицателните температури. Според изчисленията му се намира някъде около Гренландия. Следващите дни се прекарват в колекционирането на храна от кораба, въглища, барут, един стар мускет за защита, много ром и бренди, както и много топли дрехи. Създава нещо като печка и с помощта на импровизиран комин успява да изведе пушека от водата. Една вечер се събужда от шумолене и мляскане, някой унищожавал запасите му от бисквити.
Въоръжен с ножа си и парче горящо дърво, морякът се изправя срещу непознатото животно и успява да го наръга многократно, докато накрая не осъзнава, че противникът е отдавна елиминиран. Оказва се, че по време на една от всичките бури е приютил и полярна мечка на кораба. Докато разчленява мечката и отделя месото, забелязва, че същата е женска и скоро е раждала. С приключването на дисекциятаи ляга и се опитва да заспи, чува ново тропане на вратата. На прага намира малко изгладняло женско мече, което най-вероятно се е ориентирало по миризмата на майка си. Осъзнавайки какво е извършил, решава да го прибере и да го гледа, захранвайки го с китово месо.
Прекарва няколко часа с новия си партньор и решава да го кръсти Нанси. Малкото мече започва да следва новия си приятел навсякъде, имитира го доста успешно и дори разпознава името си. Когато животното става достатъчно голямо, Гордън го учи да лови риба, като по този начин успява да осигури завидно количество и за самия себе си. Нанси се оказва и защитницата на кораба и често ръмжи срещу другите любопитни хищници. Полярната мечка ревностно пази своя нов господар и в един момент рискува собствения си живот, за да го защити. Междувременно морякът осъзнавал и следващият голям проблем. Той плавал в ледовете, но нямал представа къде се намира.
Нямал много опит с навигацията, а и Нанси не помагала особено. Няколко пъти странната двойка среща местни китоловни ловци, но те пък отказвали да приближат кораба, когато чували мечката. В повечето случаи се приемали, че корабът е изоставен – никой не дружал с полярна мечка, никой жив по-скоро. След доста премеждия, течението най-накрая отвежда кораба до бреговете на Гренландия. Шотландецът слиза на брега и се запознава с малко племе от местните жители. Повечето били жени. Цялото племе се състояло от 31 дами и 10 мъже, останалите отишли да ловуват. Гордън предложил на местните целият кораб, а в замяна поискал подслон.
Една нощ Нанси просто изчезнала и нейният стопанин никога не я намира. Прекарвайки известно време с племето, Гордън започнал да осъзнава, че ще остане завинаги на този проклет ледник. Един ден забелязал в далечината кораб. Грабва едно от канутата, покрито с кожата на тюлени и започнал да гребе яростно. Напрежението било толкова сериозно, а желанието още по-силно, че при пристигането до кораба едва не припаднал. Оказало се, че този момент минава амстердамският кораб Briel.
Моряците го качват на борда и не могат да повярват какво точно виждат. Брадясал странник със слънчеви изгаряния по лицето, облечен в тюленски кожи, тонове сълзи от очите и широка усмивка. Радостта му приключила много бързо, когато капитанът споделя датата. Брус Гордън отплавал от Шотландия преди повече от седем години. Когато стигнал до родния си дом, мнозина не повярвали на историята му и често се подигравали. Изведнъж споделял съдбата на Марко Поло, който разказвал на своите приятели за постиженията си, но срещал само подигравки.
Брус бил странник за собствената си държава. Започнал да изучава по-сериозно топография и история на полярните води, за да може с детайли да разкаже къде и какво е правил. В последствие и всички останали започнали да се съгласяват, особено след като науката потвърждавала думите му. Това отнело време, но донесло заслуженото уважение. Брус Гордън никога повече не се връща на второ такова пътешествие, но и никога не забравя преживяното. За съжаление няма снимки на този авантюрист, но и до днес е със статуса на шотландска легенда, а историите му продължават да се разказват от поколение на поколение.
