shareit

Британският музей съществува благодарение на роби

| от |

Обществените музеи ни предлагат поглед към чудесата и странностите на света и природата. Те са места, където всеки може да научи за гигантския каменен календар на ацтеките, за мистериозната смърт на известен изследовател, за лекарствената употреба на млечния шоколад… Те популяризират науката и изкуствата, стимулират разговорите по трудни теми като расизъм и дават на хората усещане за споделено наследство.

Много обществени музеи по света обаче също така крият истината за произхода си. Лесно е на една плака да се напише какво представлява даден обект и дори как той се вписва в по-широкия контекст на историята или науката. Много по-трудно е да се разкрие подробно откъде идва този обект и кой може да е пострадал при неговото създаване и придобиване.

Sir Hans Sloane. Mezzotint by J. Faber, junior, 1729, after Wellcome V0005466

Ханс Слоун

Ханс Слоун е роден в Олстър през 1660 г. в семейство от работническа класа в католическата част на Ирландия, току-що колонизирана от протестантите от Великобритания. Той си проправя път по социалната стълбица, ставайки лекар, и заради работата си пътува до Ямайка. През целия си живот Слоун събра различни предмети (десетки хиляди), които стават основа на Британския музей. Но по пътя той участва в търговията с роби през Атлантическия океан – това е част от произхода на историческото наследство на Британския музей, което мнозина продължават да пренебрегват.

Rosetta Stone International Congress of Orientalists ILN 1874

Розетският камък в музея през 1874 г.

Той създава първия наистина обществен музей в света. Когато умира през 1753 г., в завещанието си иска от британския парламент да купи колекцията му от предмети за 20 000 британски лири и да създаде публичен музей, който всеки, независимо дали е британец или чужденец, може да посети и да разгледа безплатно.

Това, което се има предвид тогава под „посетители“, е главно благородници и учени от различни части на Европа. В продължение на няколко десетилетия доста от кураторите на музея не са никак доволни от идеята, че всеки може да разгледа колекциите и да я изучи. Те не смятат, че по-низшите обществени слоеве трябва да имат такъв достъп, защото според тях ученето е привилегия на благовъзпитаната аристокрация. Отнема много време през 19 и дори 20 век, за да паднат тези задръжки.

Ханс Слоун прави колекции от най-различни предмети: вкаменелости, минерали, риби, птици и една категория, която нарича „различни предмети“, които не смята за подходяща в другите колекции – неща, които днес бихме нарекли етнографски артефакти. Колекцията му може да изглежда много модерна или напълно остаряла. В Природонаучния музей в Лондон все още има масивен хербарий от Слоун, хиляди растения, събрани от много хора, и тази ботаническа колекция все още се използва. Но той събира и неща като корал във формата на човешка ръка, обувка, изработена от човешка кожа, ухо от Китай – всякакви странни, интересни, екзотични куриози предмети, които днес биха били част от колекция по антропология.

Public domain

Монтагю Хаус – първият дом на Британския музей

Но няма съмнение, че робството играе основополагаща роля в живота на Слоун и в кариерата му, довела до създаването на Британския музей. Това не е широко известно, но е много добре документирано. Той отива в Ямайка и прекара почти година и половина там като лекар по плантациите, така че е част от робството, един вид поддържайки системата му. Неговата книга „A Natural History of Jamaica“ е възможна изцяло заради робството.

Когато се прибира у дома, той се жени за богата ямайка, така че в семейните каси влизат пари от робските плантации в продължение на много години. Той има много връзки из Карибите и Западна Африка, търговците на роби му изпращат различни предмети: дрехи, носени от роби, бесилки и камшици, използвани за наказание и екзекутиране на избягали роби, както и части от кожа и образци на черепи.

Едно от нещата, които Слоун събира директно от робите в Ямайка, са струнните инструменти, на които свирят африканците на острова. И не само ги събира, но и записва и музиката, която се свири с тях.

Той посещава и местата, където робите отглеждат собствената си храна – царевица, сорго, бамя и ориз – и носи мостри от някои от тези растения обратно в Лондон. За него това поробено население е живата връзка с по-дълбоката природна и ботаническа история на острова.

Слоун не е просто много богат лекар, а публична личност. Той не само лекува кралското семейство, но с него се консултират от Уестминстър по въпросите на националното здраве – относно това дали трябва да има карантина срещу чумата на корабите или дали трябва да се предприеме ваксиниране за болести като едра шарка.

 
 
Коментарите са изключени