shareit

Бил Айоет и една сериозна битка с полярна мечка

| от |

Всеки от нас е чувал за изчезването на толкова популярния и необходим мъжки пол. От време на време се появяват обвинение за смъртта на кавалерството, за липсата на джентълменството, за изгубените основни качества. От друга страна можем да забележим, че винаги, когато трагедията удари, изчезналите излизат на преден план, а когато дойде време да носят титли като „герои“, бързат да изчезнат от сцената. Такава е историята и на Бил Айоет.

Познават като джентълмен, изключително спокоен възрастен мъж, който предпочита да прекарва последните години от живота си в спокойствие, редене на пъзели, четене на книги и от време на време – каране на мотори. Бил живее в Чърчил, разположен в далечните северни покрайнини на Канада, където туристите са особена рядкост – никой не може да приеме особено добре ледените прегръдки. В ранната сутрин на Хелоуин през 2013 г.

Бил прави един от най-големите подвизи, на които е способен – рискува своя собствен живот, получава редица тежки рани, за да спаси непозната жена от побесняла полярна мечка. Във въпросната сутрин, Бил е на 69 години и като много други пенсионери, се събужда особено рано и включва телевизора си в 5 часа сутринта. Докато обаче се настанява пред екрана, чува зловещи писъци навън, отваря входната си врата и вижда изключително грозна картина на другия тротоар.

Полярна мечка, която е захапала за главата своята жертва и се опитва да я удуши колкото се може по-бързо. Редно е да напомним, че мъжките екземпляри обикновено достигат тегло между 350 до 700 килограма, а на височина между 2.4 до 3 метра. Захапката на този вид хищник може да бъде не просто заплашителна за човек, а напълно смъртоносна. Имайки предвид отдалечената локация на Чърчил, както и климата, жителите често са принуждавани да се оглеждат за мечките, които стават особено агресивни през зимата.

Polar Bear (Sow), Near Kaktovik, Barter Island, Alaska

Снимка: By Alan Wilson – www.naturespicsonline.com:[1], CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11400244

Айот знаел, че трябва да действа, но въпреки постоянните съвети на общината да се закупи оръжие за всеки случай, канадецът така и не приемал нуждата от подобна. Единственият вариант бил да се обади в полицията. Проблемът тук обаче бил друг, докато дойдат униформените, за да се разправят с мечката, нейната жертва може да не е сред живите. Единственото оръжие, с което старецът разполага е лопатата за сняг, която стои послушно на верандата.

Много по-късно мъжът ще заяви, че дори той се е изненадал от решението да използва точно това срещу мечката. Единствената мисъл, която се прокрадва в този момент е: какво може да направи с една лопата срещу мечката? Междувременно жертвата Ерън Грийн вече вярвала, че това ще бъдат последните ѝ глътки въздух, тя не подозирала, че някой може да я спаси толкова рано сутринта. По-късно дамата ще сподели, че ако мечката е имала още около минута, най-вероятно вечерните новини биха били съвсем различни.

Старецът прекосил бързо улицата със своето хладно оръжие, облечен единствено в пижамата си. Единственият му шанс за победа е с точен удар между очите на хищника. Полярната мечка забелязала нещо много бързо тичащо към нея и бързо насочила вниманието си към новия нападател, докато обаче се обърне, лопатата поразила целта. Веднъж свободна, жената тича към къщата, а Бил решава да я последва, но мечокът не е на същото мнение. Лапите му бързо забиват в нокти в крака на пенсионера.

Сега е ред на него да усети зловещата сила на хищника. В тежката борба, която предстои, старецът ще си спомни, че е чул как стоварващата се лапа върху него е разкъсала  дясното му ухо. Следващият въпрос, който се прокрадва в съзнанието е „Къде ще ме ухапе това копеленце сега?“. Една от причините мъжът да оцелее е фактът, че лежи по корем, докато огромната мечка се стоварва върху него, ребрата му могат да го предпазят, а и няма да бъдат разкъсани някои от най-важните органи. Битката продължава, но виковете карат и околните да излязат от домовете си, някои започват да стрелят със сигнални пистолети, други хвърлят бомби, за да изплашат животното, но никой няма огнестрелно оръжие.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Снимка: By (WT-en) Hey renee at English Wikivoyage – Own work, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=23844486

Накрая един от съседите се качва в камиона си и тръгва срещу мечката, натискайки клаксона с надеждата, че ще го подплаши. Резултат има и мечокът наистина бяга. Бил разказва по-късно, че в последните моменти от битката се чувствал съсипан и изключително премръзнал. Макар и да не можел да говори след срещата, искал да каже само, че не желае да умре на улицата като животно. Последната му мисъл е, че искал да посрещне смъртта си изправен. Докато го товарят в колата, за да го закарат към болницата, той е още в съзнание.

Има време да попита дали е успял да спаси жената. Това е последното, което иска да знае, преди да умре. Отговорът идва малко по-късно с линейка и пострадалата дама. След оказване на първа помощ, пациентите са изпратени по спешност в друга болница с хеликоптер. Бил признава, че когато се събужда в леглото, не може да повярва, че е жив, дори е изненадан. Продължава да мисли за другата жертва на полярната мечка, но сестрата му казва, че пациентката се намира в съседната стая. Към 7-8 часа вечерта, дамата пристига в стаята му, за да благодари, че е спасил живота ѝ.

По-късно Грийн ще допълни, че героите обикновено нямат точно определена визия. Що се отнася до щетите, черепът на дамата е разкъсан на места и се налагат около 28 шева, за да го затворят, тя също е изгубила част от ухото си. Има наранявания по ръцете и краката, а в следствие на неприятната среща е изгубила и много кръв. Срещата с мечката станала напълно случайно, докато момичето се прибирало от парти вечерта, когато забелязала хищника. Опитала се да избяга, но за нещастие не успяла да избяга достатъчно бързо.

Бил получава сериозни наранявания по тялото, ръцете и краката, а пластичен хирург успява да зашие ухото му обратно. След кратко възстановяване, старецът се прибира обратно у дома си – столицата на полярните мечки, както е известна за мнозина. Активността на хищниците се забелязва през зимата, когато повечето очакван бреговете да замръзнат, за да започнат да ловят тюлени. В града винаги има патрули, но срещу значително по-добрата версия на мечките, можем да бъдем сигурни, че повечето успяват да се слеят с обстановката.

Churchill,_Manitoba_(2010)

Снимка: By Travel Manitoba – https://www.flickr.com/photos/travelmanitoba/48081242192/, CC BY 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=88425086

Малко по-късно кметството награждава смелия старец със звезда за кураж. Говори, че обикновено е учен да направи това, което може, когато някой е в беда, но в случаи като този, самият герой не вярвал какво може да свърши, за да помогне. Същата мечка по-късно е убита при опит да нападне друга жертва. Макар и лопатата му да продължава да стои на верандата, приятел му подарява и ловна пушка.

Що се отнася до канадците, те определено обичат да награждават своите герои. Можем да видим, че в ледената пустош присъстват три вида награди. Въвеждат се от кралицата през  1972 г. и се дават за различна демонстрация на смелост, кураж и благородство. Имайки предвид сериозният ефект на природата, можем да бъдем сигурни, че има достатъчно причини да се запознаем с големите предизвикателства.

 
 
Коментарите са изключени