shareit

Автобусът от „Into The Wild“ окончателно преместен след серия спасителни операции

| от |

През 1992 г. двама ловци на лосове попадат на изоставен автобус в дивата пустощ на Аляска. В ръждясалото и вече погълнатото от природата возило лежи и тялото на 24-годишният Крис МакКендълс. Той става известен като човекът, който иска да излезе от системата и да се наслади на спокоен и нормален живот, но най-вече предпочита да бъде див. Филмът „Into The Wild“ показва една различна и много интересна гледна точка на истинската личност, мотивирала създаването на този филм. Крис не искал да живее като всички останали и вярвал, че има нужда да бъде част от природата, вместо част от индустрията.

След като през април същата година напуска дома си във Вирджиния и тръгва на своето пътешествие, дарявайки всичките си 24 000 долара за благотворителност, зарежда малка раница с провизии и започва своето най-голямо и за съжаление – единствено приключение. Планът му е да живее така поне две години в САЩ. Първата фаза е изпълнена и той успява да стигне до Аляска. Един местен електротехник му обещава да го остави близо до пътеката Стампейд на 28 април, за да може да започне своя поход през парк Денали. Джим признава, че имал много жестоки съмнение в успеха на непознатия младеж. Крис вече изглеждал много болнав и неподготвен за суровите условия на Аляска.

Единствените ботуши били подарени от електротехника, Крис нямал никакви други. Друг проблем била и липсата на всякакви познания относно дивата природа. Пътешественикът давал вид на човек, който няма представа в какво се забърква и до някаква степен е напълно нормално, но на пук на всички предсказания, Крис решава да се отклони от маршрута и да се приюти в стар автобус в средата на нищото. Не е ясно как точно автобусът стигнал до там, но бил прекрасно убежище. В следващите дни всичко се документира в дневник. Хранителните запаси са 9-килограма ориз, взети от самото начало на пътешествието.

За протеин Крис използвал оръжието си за лов, като най-често успявал да удари катерици и други малки бозайници. Легендата разказва, че е изкарал около 3 месеца в средата на нищото, преживявайки пълното мълчание и тишина, самотникът решава да напусне лагера и да продължи напред. Липсата на информация относно летните климатични промени крие неподозирани опасности. Реката Текланика е твърде пълноводна и не позволява на никого да премине свободно, поне не на този етап. Единственото решение е завръщането обратно в лагера и престой от още 132 дена в средата на нищото. На 6 септември 1992 г. двама ловджии откриват гниещото му тяло, заедно с останалите принадлежности. Прави се разследване за установяване причината за фаталния край.

Малко след разкриването на историята, журналистът Джон Кракаюр разказва за младия авантюрист, който търсил тишаната и уюта на природата. През 1996 г. публикува и книгата „Into The Wild“. Историята на Крис се превръща в официална конкуренция на „Спасителя в ръжта“, мнозина се запалват по идеята просто да се изключат от модерното общество и тоновете техника.

През 2007 г. Шон Пен прави филм и превръща младежа в истинска легенда, всичко е съвършено, включително и музиката във филма – Еди Ведър прави фурор на сцената и до днес един от най-гледаните клипове в социалната мрежа е в изпълнение на песента „Society“ с присъствието на Джони Деп за втора китара. Героят оставя и много артефакти, включително и последната си снимка пред автобуса.

Крис се превръща в икона, мнозина започват да следват стъпките му, други все по-често пътуват в различни посоки в опит да опознаят и открият магическите преживявания. За съжаление всяка година стотици тръгват на поход, следвайки същия маршрут с надеждата, че ще стигнат до мистичния автобус в средата на нищото. И всяка година точно толкова души се губят в парка Денали.,

Into_the_Wild_(2007_film_poster)

Снимка: By Source, Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=59040893

Мнозина тръгват, за да открият отговор в този малък ръждясващ олтар. Един такъв пример е мъж, който туко-що се е сдобил с дете, но мечтата му била да стане дърводелец – далеч по-малко престижна професия от тази на рекламен консултат. С промяната на социалния си статус, мъжът решил да посети автобуса и да намери отговор за себе си. Не е ясно дали е успял да открие някакво просветление, но поне е стигнал жив и здрав, за разлика от много други.

За съжаление Шон Пен не успява да покаже точно какво представлява лутането в дивото и каква цена плаща един организъм. Мнозина се губят, контузват и голяма част от тях са убити, докато пътуват на стоп. Други остават завинаги в дивата прегръдка на природата. През 2010 г. 24-годишната Клеър Акерман се дави в опит да премине реката и да стигне до автобуса – това е същата река, която не позволява на Крис да се върне обратно в цивилизацията.

Макар и нейният спътник да заявява, че автобусът никога не е бил заветна цел, властите били сигурни, че точно той ще създава най-много проблеми. През 2013 г. спасителните служби правят мащабно претърсване на резервата в търсенето на следващите подирили зова на дивото. През 2019 година трима германски туриста се губят, месец след това още трима са издирвани с военен хеликоптер. Един от фаталните случаи е записан през юли 2019 г. с 24-годишната Верамика Майкамава.

Тя била отнесена от реката, докато съпругът ѝ се опитвал да намери по-безопасно място за пресичане. Щатските полицаи накрая забелязали, че всички изгубени са в района на популярния автобус – той бил генератор на около 75% от изчезналите. Полицията не вижда нищо романтично в следването на човек, който умира в природата напълно неподготвен само с мечти и надежди. Много скоро започват и обвинения по адрес на провъзгласения гуру. Мнозина съветват аудиторията да спре да превръща Крис МакКандлес в мъченик или романтична изгубена душа. Ако последната е изгубена, със сигурност не се намира в парка. Сблъсъкът между двете фракции – на скитници и власти – започва да генерира напрежение.

Първите искат да се построят мостове, с които по-безопасно да се преминава реката, а вторите смятат да преместят автобуса в друга зона, която да е абсолютно недостъпна и добре пазена в тайна. На 18 юни 2020 г. полицията най-накрая решава, че е време да приключи със смъртните случаи. Автобусът е вдигнат с хеликоптер на националната гвардия от локацията си и е преместен на другаде, за да се спре цялото безумие. В тази мисия участва гвардията, някои от горските служители, както и военни ветерани. След няколко десетелития в търсенето на толкова ценният паметник, последният символ на Крис е премахнат и може би за добро.

За някои това е гаранция за повече сигурност, но за други остава горчивия вкус за премахването на истинска история. Нещо повече, персоналът се е постарал да запази някои от ценните предмети, които някога са били притежавани от Крис. Гвардията напомня на всички, че могат спокойно да се наслаждават на дивата природа, но по-важното е да не забравят, че безопасността им е абсолютно всичко. До този момент статистиката показва, че са стартиране около 15 спасителни мисии.

Следващият належащ въпрос е какво наистина ще се случи със самия автобус. Най-адекватното предложение е да бъде изложен на по-достъпно място и по този начин да се приключи цялата паника и мания. Все още се очаква решение по въпроса, но по-добрата новина е, че спасителните акции ще намалеят драстично.

Заглавна снимка: By Source, Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=9191848

 
 
Коментарите са изключени