shareit

Авокадото трябваше да е изчезнало

| от |

Авокадото е плод от друго време. Растението достигна своя еволюционен разцвет в началото на Неозойската ера, когато мегафауна – мамути, коне, гомфотери и гигантски наземни ленивци (някои от тях тежащи повече от камион) бродят из цяла Северна Америка. Плодът привлича тези много големи животни, които го ядат цял, след това ходят на далечни разстояния и отделят костилките му, оставяйки ги да растат на ново място. Това всъщност е целта на всички растения – да си разпръснат семките по един или друг начин.

Но големите бозайници изчезват завинаги преди около 13 000 години в Западното полукълбо. По това време Северна Америка губи 68% от разнообразието си на мегафауна от Неозойската ера, а Южна Америка губи 80%, казва Кони Барлоу, автор на „The Ghosts of Evolution: Nonsensical Fruit, Missing Partners, And Other Ecological Anachronisms“. Но след тази голяма промяна в популацията на сухоземните бозайници, дивото авокадо все още има нужда от същия метод за да си разпръсква семената.

„След 13 000 години авокадото все още няма представа, че големите бозайници са изчезнали“, обяснява Барлоу. „Без тях, семената на авокадото или ще изгният там, където са паднали, или трябва да се конкурират с родителското дърво за светлина, за да растат.“

Плод с по-малки семена, може да се консумира цял и да се разпръсне от по-малки бозайници, което увеличава шансовете за нови растения на ново място.

2015-08-08 09.11.34 unusual avocado (the fertility testicle fruit) variety from Cebu Philippines 2

След като гигантските бозайници измират, ако авокадото има късмет, ягуар може да намери плода му и да го хареса. Стомахът на котката е предназначен за смилане на големи парчета месо, което означава, че е напълно възможно да погълне цялото авокадо, но няма доказателства в подкрепа на тази идея. Гризачи като катерици и мишки също може да са допринесли за оцеляването му, тъй като те също пътуват много и заравят семената, които намерят, в земята, вместо да ги оставят да гният на повърхността. Дивото авокадо е привлекателнo за по-големите животни, защото има достатъчно вкусна плът, за да ги примами и може да се яде на една хапка. Плодът има по-голяма костилка и по-малко месо от днешното авокадо, но наистина служи като бърза закуска за големи животни като мамута. Барлоу пише в „Haunting the Wild Avocado“:

Сменя се кой разпръсква семената на всеки няколко милиона години, но от гледна точка на авокадо, голямата уста си е голяма уста, а удобните черва са удобни черва. Изминаването на дребните 13 000 години е твърде скоро, за да изчерпи търпението на авокадото. Гените, които го правят идеално за мегафауна, пазят мощен спомен за тази връзка.

Как авокадото все още съществува в дивата природа, как оцелява еволюционните си провали, остава загадка. Но след като Homo sapiens еволюира до такава степен, че може да го култивира, те имат шанс да процъфти наново. Навремето, когато гигантски зверове обикаляха земята, авокадото е просто голямо семе с малък месест слой около него – по-малко привлекателно за по-малки бозайници като нас. Чрез култивиране хората манипулират растението така, че да има повече месце и по-малка костилка.

Авокадото е част от основното меню в Мексико, както и в Централна и Южна Америка още от 500 г. пр. н. е. Испанските конквистадори откриват плодовете при ацтеките през 16 век. Ахуаката, ацтекската дума за „авокадо“, не се отглежда в търговската мрежа в Съединените щати до началото на 20 век. До 1914 г. екзотичните плодове се появяват на територията на Калифорния. Днес приблизително 90% от авокадото се отглеждат в Калифорния. Но Барлоу бърза да посочи разликата между култивираното авокадо и тези, е естествената им среда.

Дивите сортове авокадо, които все още растат, имат много тънка месеста площ около семето и едва ли бихме казали, че са годни за консумация. Когато отидем в магазина и видим авокадо, винаги се питаме дали ще има мъничко семе или ще заема 5/6 от плода?

Екологът Дан Янзен провежда новаторски изследвания върху тези и други плодове и установява, че авокадото не е само в тази съдба. Неговите изследвания в края на 70-те години на територия, която включва както Америка, така и цялата южноамериканска умерена зона, предизвикват промяна в екологичното мислене по отношение на тези еволюционно закърнели плодове. Други примери включват: папая, черимоя, сапоте и безброй други месести плодове. Всички тези плодове днес не се считат за годни за консумация по повечето стандарти на бозайниците по света. Барлоу казва:

Нямаме черния дроб или ензимите, които да детоксикират телата ни от нещо като семената на авокадото. Но в същото време носорогът, който съществува от векове, може да яде всякакви неща, които са токсични за всички останали.

 
 
Коментарите са изключени