shareit

Ахроматопсия – и светът стана черно-бял

| от |

Повечето хора са способни да различават близо 1 000 000 различни цветове. Към тях можеб да добавим и малцината, които имат тетрахроматично зрение и могат да видят до 100 000 000 цвята. За сравнение, HDMI 1.3 поддържа 30 бита (1 милиард), 36 бита (68 милиарда) и 48 бита (281 трилиона) цвят.

Някои хора, които виждат и различават цветове се

Иронично за оцветяването на картини е, че точно когато станем добри и вече сме прекалено големи за това занимание. Тази тенденция обаче запада сред хората, които виждат цвят. През последните години все повече възрастни се връщат към оцветяването и днес дори се издават специални книги за оцветяване за възрастни.

Ishihara-12

Независимо дали е причинена от тумор, удар, падане на глава или просто хората са родени с нея, ахроматопсия ограничава способността да виждат цвят. Или изцяло я премахва. Всяка от възможните физически причини за състоянието, като тумор или мозъчен кръвоизлив, уврежда или таламуса, или мозъчната кора, така че неврологичните пътища за разпознаване на цветове са трайно неактивни.

От друга страна, наследствената ахроматопсия е резултат от една от четирите генетични мутации, всяка от които пречи на окото да реагира правилно на светлина и цвят.

В ретината в задната част на окото пръчиците и конусите (2 вида фоторецептори) работят заедно като пръчиците са около 120 милиона, а конусите – 6 милиона. Пръчките като цяло са еднакви, тъй като са просто тяхната работа е да са чувствителни към отсъствието или присъствието на светлина. Заради своята характерна чувствителност и голям брой пръчиците дават възможност на хората да виждат дори на слаба светлина; те обаче са напълно безполезни, когато става въпрос за виждане на цветове.

Точно тук, досещате се, идват конусите. Разделени на три групи, всяка от които възприема съответно зелено, синьо и червено, конусите различават цвят и са по-добри в усещането на детайли.

Независимо дали става въпрос за пръчица или конус, фоторецепторните клетки имат заряд. Мястото около клетката има по-високи нива на положително заредени натриеви йони от вътрешността на клетките. Когато е тъмно, мембраната на клетката е пропусклива и, в стремеж към равновесие, йоните се придвижват във фоторецепторите, което кара клетката да стане по-положително заредена, отколкото би по принцип. Когато светлината удари клетката, пропускливостта на клетъчната мембрана намалява, намалявайки навлизането на Na+ в нея и така позволява на клетката да стане по-отрицателна или хиперполяризирана и по този начин да се активира.

Конусите при хора с вродена ахроматопсия не са в състояние правилно да се хиперполяризират и следователно сигналите, които иначе биха предали цвят, не се предават. Има четири хромозоми, които са идентифицирани като възможни причини за състоянието: хромозоми 14, 8q21-q22, 2q11 и 10q24.

Освен че са далтонисти, хората с наследствена ахроматопсия също така имат общо намалено зрение. Единствените фоторецепторни клетки във фовеята, централната област на ретината, откъдето идва най-ясния образ, когато конусите не функционират правилно, ахроматопите също страдат от намалена острота на зрението, особено при дневна светлина.

И обратното – ахроматопите често са прекалено чувствителни към светлина.

Наследствената ахроматопсия засяга около един на 40 000 души. Установено е обаче, че генетичната версия на болестта я има в по-големи пропорции в общества, които одобряват браковете между роднини. Например, на остров Пингелап в Микронезия, след като тайфун и глад намалява населението до едва 20 оцелели през 1775 г., единият от които имал ахроматопсия, понеже населението се самовъзстановява, много членове на общността наследяват болестта от въпросния човек и съответно продължават да го предават и до днес, няколко поколения по-късно.

Въпреки че няма лечение за тази болест, съществува начин за смекчаване на симптомите, който изисква очила за коригиране на далекогледство, както и астигматизъм, очила с червени лещи за намаляване на светлочувствителността и очила с „капаци“ за намаляване на светлината.

Червено-зелената цветна слепота се различава от ахроматопсията по това, че при първата обикновено само един вид конусна клетка е неактивна, докато другите две вида функционират добре. Някои болести също могат да причинят цветна слепота, например макулна дегенерация, глаукома, катаракта и диабетна ретинопатия.

Цветната слепота засяга предимно мъже и се смята, че до 8% от белите, 5% от азиатските и 4% от африканските мъже имат червено-зелена слепота. Синята слепота е най-редкият тип и само 5% от хората, които са цветно слепи, страдат от нея. Тя обаче засяга еднакво мъжете и жените, тъй като се носи в неполова хромозома.

Процентът на жените, които страдат от цветна слепота, е под 1% от населението. За една жена да е цветно сляпа, тя трябва да има както цветно сляп баща, така и майка, която е носителка на гена.

 
 
Коментарите са изключени