shareit

Лошите момичета на историята: Хариет Тъдман – Афро-американският Моисей

| от Десислава Михайлова | |

 От древността образът на жената се свързва с този на живота, защото именно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред жената е била поставяна в определени граници, които да я държат далеч от властта и бойното поле, което не е място за „крехки“ създания.
И повечето от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, но не всички. Историята познава не една и две жени, решили да докажат, че притежават войнски качества наравно с мъжете, било то в овладяването на бойни техники или в прилагането на стратегии в битки.
В поредица от текстове ще ви представим едни от най-интересните жени, които са обръщали гръб на огнището или балните зали, за да се включат във военните действия. Ще се уверите, че буквално през цялата история има примери за дами, предпочели бойното поле и станали истински bad ass машини.

В един мразовит февруарски ден на 1958 г. в Ню Йорк един голям музикант и изпълнител, заедно с оркестъра на Си Оливър записва един стар госпел. По това време изпълнителят вече се е превърнал в жива музикална икона и макар новото джаз поколение да намира стилът му за леко остарял и водевилен, той все още задава тона и гласът му кара публиката да настръхва. Името му е Луис Армстронг, а песента е „Слез, Моисей“ (Go Down Moses). На пръв поглед библейският текст разказва за извеждането на евреите от Египет по времето на древния пророк. Някой би си помислил, че е безобиден спиричуъл, който по случайност е избран от Армстронг. Това съвсем не е така. В разгара на битката срещу расовата сегрегация в американското общество Армстронг изпълнява песен, която поставя дълбок отпечатък в историята на афроамериканците и чийто корени датират от началото на XIX в. Музиката всъщност прикрито разказва за едно друго пътуване – от Юга към Севера. Тази песен е използвана като парола в мрежата от тайни агенти на т.нар. Подземна железница, която помага за бягството на афроамериканците към свободата.

Tubman,_Harriet_Ross_(c._1821-1913)

Снимка: By Public Domain – http://www.blackpast.org/aah/tubman-harriet-ross-c-1821-1913, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=62063766

През 50-те години на ХХ в. Армстронг я пее, за да накара хората да си спомнят тези събития, а през 70-те години на XIX в. една смела жена я припява тихо из Мериленд, спасявайки своите хора, въпреки обявената награда за главата й. Хариет Тъбман е герой на аболиционисткото движение. Дребна на ръст, с влошено здравословно състояние, тази жена е не само един от най-умелите водачи на избягали роби от Юга към Севера, но и шпионин от времето на Гражданската война (1861-1865) и активен член на суфражизма (движение за предоставяне на избирателни права на жените).

САЩ е една от най-големите многонационални държави в света, чийто девиз гласи „Pluribus unum“ – „От многото – единствен“. Пътят към това единство не е постлан с розови листа, а е плод на заселници, изграден е върху останките на местното население, издялан е от робски труд и е шлифован с т.нар „Американска мечта“. Когато в края на ХVІІ в. икономиката на САЩ се задъхва от недостиг на работна ръка, все по-често корабите прекосяват Атлантика, за да задоволят тази нужда. Официално нито в Декларацията за независимост (1776), нито в Конституцията на САЩ (1787) не се споменава думата „робство“. Въпросът е оставен отворен и почива на максимата – щом не се забранява, значи се позволява. Неофициално белите плантатори от Юга до голяма степен дължат своето замогване на евтината робска работна ръка, но дори тя не ги спасява от последиците от Индустриалната революция и смяната на ветровете в икономическите отношения между двата полюса на САЩ.

The Underground Railroad Freedom Center Opens In Cincinnati

Цитат на Хариет Тъбман

Снимка: Getty Images

В началото на XIX в. напрежението между Севера и Юга е осезаемо, а аболиционисткото движение набира по-голяма популярност. Част от робите в южните щати биват освобождавани от своите собственици или откупвани от роднини, но без права животът им в тези територии не се различава много от предходното им положение. В тази атмосфера на всевластие на господарите и липса на свобода на чернокожите израства Хариет. Точната дата на раждането й не е известна, но се предполага, че е в периода 1820-1825 г. Родното й място е Мериленд, територия, която е точно на границата Мейсън-Диксън, която е разделител на земите между Севера и Юга.

Майка й Хариет „Рит“ Грийн и баща й Бен Рос са били роби на различни господари, които впоследствие се женят и обединяват имуществото и работната си ръка. Хариет е едно от 9-те им деца и рожденото й име всъщност е Араминта, като на галено всички са й казвали „Минти“ (букв. „Ментолка“). Майка й е готвачка в „голямата къща“, а баща й – дърводелец. Г-жа Рос е искала да държи семейството си единно и цяло, но във времето, в което живее и при правилата, които се диктуват от други – това е невъзможно. Три от дъщерите й са продадени на други господар и майката губи завинаги следите им. Когато собственикът й г-н Брод идва за най-малкото й дете, синът й Моисей – Рит го крие в продължение на седмици, а накрая застава между него и господарите и казва, че ще разсече главата на първия мъж посегнал да вземе детето й. Това е един от редките моменти, когато белите господари отстъпват и се оказва важен за все още невръстната Минти, която за първи път вижда как смелостта и силата могат да надвият ежедневния гнет. Примерът на майка й е толкова важен за Араминта, че няколко години по-късно тя приема нейното име – Хариет, с което остава и в историята.

Детството на Хариет е далеч от радостно. Тя сменя различни длъжности и господари. Години по-късно в своята биография тя отбелязва, че по-ужасна от работата в домакинството на къщата не е имало и че хиляди пъти е предпочитала трудът на полето пред нея. Когато е на 6 години, тя става детегледачка на господарите и всеки път, когато бебето се разплаквало тя е налагана с камшик. За един от дните тя си спомня, че това се е случило цели 5 пъти само до обяд. От малка Хариет е по-болнава, като едва оцелява от дребна шарка. Вече тийнейджър тя получава най-голямата си травма, която бележи животът й завинаги. Хариет застава между роб, който се опитва да избяга и надзирател и главата й отнася двукилограмова тежест.

В продължение на два дни тя лежи неподвижно с разбит череп преди да й се окаже лекарска помощ. След този инцидент Хариет страда до края на живота си от нарколепсия, изпадайки внезапно в безсъзнание и често получава халюцинации, които поради своята набожност, отдава на знамения от Бога.
Около 1844 г. тя се омъжва за освободения роб – Джон Тъбман, но и бракът й не е от щастливите. Въпреки че тя му остава вярна до смъртта му, той е груб и жесток с нея, като дори я заплашва, че ще я продаде в дълбокия Юг. Водеща нещастно съжителство, осакатена от тежка травма, която я превръща в бракувана стока за господарите, Хариет осъзнава, че не й остава нищо друго, освен да избяга. Както обяснява по-късно: „Имах право само на две неща: свобода или смърт и след като не можех да имам едното, аз избрах другото“.

Harriet Tubman Photo Auction

Снимка: By Benjamin F. Powelson – Swann Galleries, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=59307101

Така тя се отправя на път с двама от братята си, които след като обявяват награда за главите им се отказват и се връщат. Хариет обаче продължава напред и изминава над 140 км., за да достигне до така желаната свобода.
Ако историята й свършваше до тук, нямаше и да знаем името й, но това е едва началото. В продължение на една година тя се хваща на всякаква работа, за да събере колкото е възможно повече пари. Когато през 1850 г. излиза Законът за избягали роби, съгласно който, тези хора се връщат на собствениците, където и да се намират, Хариет осъзнава, че е време да действа. За разлика от други активисти на аболюционизма, тя работи сама като един от „кондукторите“ на Подземната железница. В периода 1850-1860 г. тя прави над 18 пътувания между Юга и Севера, измъквайки хора и превеждайки ги дори до Канада, където законът за връщане няма сила.

Така тя спасява над 300 души, между които и голяма част от роднините си, включително майка си и баща си. Съпругът й отказва да напусне южните територии, защото вече е създал ново семейство. Тактиката й по време на тези тайни походи, включва вестник, който винаги държи под ръка и който се прави, че чете, въпреки че е неграмотна. Понякога се дегизира като възрастна жена или води със себе си две кокошки, които в случай на нужда щяла да хвърли срещу неприятеля и да отвлече вниманието му. Според разказите на съвременници, веднъж когато превеждала хора получава възпаление на зъб и за да не попречи това на пътя й избива с револвера си всичките си горни зъби и продължава напред.

Безкомпромисна във всяко едно отношение, Хариет не се спира дотук, а става доброволец, когато избухва Гражданската война. Първоначално работи като готвачка, миячка и медицинска сестра. През 1863 г., когато редиците на армията се отварят и за чернокожи наборници, тя се издига до поста шпионин. Същата година Хариет повежда една военна група в нощно нападение по река Комбахи. Тази мисия е опасна, тъй като в реката има множество подводни мини, а по бреговете й са разположени елитни части от армията на Конфедерацията.

Harriet_Tubman_plaque_Auburn,_NY

Снимка: By Not stated – Brawley, Benjamin Griffith (1919) Women of Achievement, Chicago: Woman’s American Baptist Home Mission Society, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=66138305

Благодарение на местни роби, Хариет картографира областта и локализира тежките терени, след което извършва внезапно нападение. Резултатът е опожарени плантации, множество присвоени продоволствия и около 750 освободени роби, без нито една жертва от нейна страна. Вестниците веднага гръмват и започват да величаят нейният „патриотизъм, интелигентност, енергия и способности“. Усилената й шпионска дейност продължава до края на войната. На правителството му трябват повече от 3 десетилетия, за да признае нейният принос във военните кампании и въпреки това тя така и не получава военна пенсия.
Това отношение не успява да пречупи Хариет. Тя се установява в Албърн, Ню Йорк, където създава второ семейство с друг ветеран от Гражданската война – бившият роб Нелсън Дейвис, с когото осиновяват дъщеря Гертия.

Макар да живее в бедност, често подпомагана от близки и приятели, Хариет се отдава на филантропска дейност, грижейки се за тези, които са в по-голяма нужда от нея самата. Включва се и в движението на суфражетките, като работи съвместно с изтъкнатата американска активистка за правата на жените – Сюзан Б. Антъни. Тя е говорител при откриването на Федерацията на афро-американските жени и създава Дом за възрастни и социално слаби цветнокожи. Пресата е влюбена в нея и я възхвалява в множество материали.

Въпреки силата на духа й, тялото й я предава и през 1913 г. Хариет издъхва, заобиколена от близките си. Личността и делото на Тъдман са възпети в песни, разказани в романи и представени във филми, като един дори предстои да излезе до края на годината. Някои не са особено ласкави като книгата на Марси Хейдиш, която я представя като алкохолизирана и сексуално разкрепостена жена, от чиято уста най-често излизат ругатни. Тези крайни оценки за Хариет обаче не намират много привърженици и името й остава неопетнено.

През 2016 г. Министерството на финансите на САЩ обяви, че възнамерява да промени облика на банкнотата от 20 долара и да постави на мястото на американския президент, мастит плантатор и притежател на над 300 роби Андрю Джаксън – Хариет Тъдман. Това би било прецедент, но към момента превръщането му от думи в дело се отлага във времето. Въпреки това Хариет Тъдман остава една от иконите на борбата за равни права, както на чернокожите, така и на жените, а името й е увековечено в Женската национална зала на славата, която съхранява спомена за делата на дамите от американската история.

 
 
Коментарите са изключени

Програмата на ЦРУ за промиване на съзнанието – MK-Ultra

| от |

Всяка страна извършва поне едно престъпление срещу човечеството в хода на цивилизацията. Малко са онези, които не са се възползвали от своята власт. В периода на Студената война, отделните враждуващи сили се опитват да създадат невъзможното оръжие за поразяване на врага. След като тайната за атомната бомба вече е споделена и между САЩ и СССР ще започне търсенето на нов още по-безумен начин  за  масово изтребление. И през 50-те години на миналия век се ражда идеята за създаването на психотропно оръжие за контрол на човека. Легендарната програма MK Ultra, тествана много дълго време върху мирното население на САЩ е не само неетична, но и незаконна.

И въпреки това САЩ ще продължи да води експерименти с хора около 20 години. Обект на интерес не са само скитниците в страната, които между другото започнали да изчезват бързо от улиците на градовете. ЦРУ имали за цел да използват и някои от по-интелигентните си мозъци, за да проверят дали биха успели да промият тях и да ги превърнат в марионетките, които били необходими за изпълнение на ред мисии. При евентуален успех, всеки заловен съветски шпионин ще може да бъде върнат обратно като двоен агент, при това без никой да го заподозре. Ако си спомняте холивудският филм „Манджурският кандидат“, трябва да знаете, че вдъхновението не е случайно.

Sinatra_and_Harvey_in_Manchurian_Candidate_NYWTS

Снимка: By New York World-Telegram and the Sun staff photographer: „Stanziola, Phil, photographer.“ – This image is available from the United States Library of Congress’s Prints and Photographs divisionunder the digital ID cph.3c29059.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1307083

И докато MK Ultra работи на високи обороти, при това без особени резултати върху чуждите шпиони, дава един алтернативен резултат. Хора като Тед Качински излизат на сцената, младият гений преподава в най-ранна възраст в Харвард, но също е обект на изследване на тази програма. Успява да се побърка и започва да изпраща бомби по пощата. Друга жертва може да се окаже великият математик Кевин Наш – той се разболява от шизофрения, макар и във фамилията му да няма други душевноболни. През 1973 г. започва да се разчува за експерименталната програма, но преди това директорът на ЦРУ Ричард Хелмс нарежда всички документи да бъдат унищожени. В някои от декласифицираните документи се появяват показания на лекар, който можел да контролира 6 кучета с дистанционно и да ги кара да извършват определени елементарни команди.

DeclassifiedMKULTRA

Снимка: By Central Intelligence Agency – http://www.michael-robinett.com/declass/c001.htm Declassified, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=20224857

Това е резултатът от 20-годишни опити в САЩ. Канада продължава проучванията още известно време, получавайки финансиране от ЦРУ. Похарчени са близо 10 милиона долара и според днешната инфлация се доближават по-скоро до 100 милиона долара. Откъде започва всичко?
Мястото е Форт Детрик. Отдалечено достатъчно от Вашингтон и близо до Мериленд – там ще се роди една от най-напредналите лаборатории за провеждане на химически и био тестове за военни цели. Днес същата продължава да работи, но се занимава с търсене на ваксини за най-различни заболявания от чума до Ебола.

Мотивацията за провеждането на такива експерименти идва от Япония. Още през 1942 г. се говори, че японската армия използва био оръжие в Китай.
На сцената излиза Айра Болдуин и трябва бързо да намери място за създаването на лаборатория. Вниманието му е насочено върху полето в Детрик и една изоставена военна база. На следващата година правителството изкупува и околните ферми, за да осигури повече пространство на учените. В края на Втората Световна война ще има драстично забавяне.

САЩ вече разполага с атомно оръжие и разработването на биологично остава на заден план. Студената война носи захлаждане в оръжейната индустрия, а и мнозина осъзнават, че атомът може да бъде само крайна мярка в надигащ се военен конфликт. И докато Айра почивал в лабораторията и очаквал нови нареждания, скандалът с главата на католическата църква в Унгария – Йозеф Миндсенти се разгаря сериозно.

Като противник на комунизма, Йозеф отрича методите на властта и бързо си навлича гнева и вниманието им. След зверски мъчения е готов да си признае всяко преписано и съчинено престъпление. Корейската война води до още повече изненади, пленени американски войници подписват декларации, критикуващи американското правителство и намесата в чужди политики. Всеки нормален човек би помислил за зверствата, които се извършват върху пленниците, но тук ЦРУ блесва с нова идея – СССР разполага с оръжие за мозъчен контрол. ЦРУ нямали представа какво се случва с войниците, но заключението е, че някъде там се крие наркотик или техника за заличаване на човешката памет, водеща до сляпо подчинение. 5-ят директор на ЦРУ Алън Дълес ще влезе смело в поста и бързо ще потърси още един химик в за създаването на оръжие за мозъчен контрол. Сидни Готлиб ще започне експериментът с хора, предписвайки им най-различни наркотици, както и други видове химикали.

Mkultra-lsd-doc

Снимка: By Dr. Sidney Gottlieb’s approval of an w:en:MKULTRA subproject on LSD. – Transwiki approved by: w:en:User:Dmcdevit, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2699307

Основната мисия на 33-годишният мъж е да успее да заличи човешкото съзнание и да го замести с друго по-изгодно за него. И ако наркотиците не помагали, електрошокът можел да изтрие съзнанието на всеки, спомените за контрол на двигателната и нервната система и да добави други странични ефекти. Практически половината работа била завършена, а сега следва добавянето на  ново съзнание в главата на жертвата.

Експеримент от този ранг изисквал сериозно количество опитни зайчета, следователно ЦРУ започва да ги доставя от затвори, лудници и някои болници – бездомниците предпочитали да се крият или да бягат от съмнителните черни бусове, които вечер обикаляли гетата. В Европа и Азия на помощ идват задържаните шпиони и военнопленници. Готлийб разполагал със специално разработена вила за такива експерименти в Кронбер, Германия. Мъчениците са много, но не е известен ефективен резултат. Както припомнихме в горните редове, ЦРУ бързо унищожава документите и така и не става ясно дали са успели да разработят подобна технология, но мъченията са сигурни, жертвите – не. Един от неприятните моменти за седем затворника от Кентъки е постоянното тъпкане с LSD за цели 77 дена. Заловен севернокореец прекарва доста време на антидепресанти, после получава стимуланти като виагра, а миксът от всичко това се доукрасява с електрошок – съдбата му остава неизвестна.

Разумът все пак карал някои от участниците в тази игра да се замислят или откажат от делата си. Такъв човек е Франк Олсън. Провежданите експерименти не само не били етични, но го карали да сънува кошмари. В един слънчев ден заявил, че желае да напусне ЦРУ и никога повече да не влиза в лаборатория. Колегите му усетили, че е готов да наруши тайната, а самият Готлийб предложил да направят същия експеримент върху него. Франк прекарва доста дни в изтезания и накрая скача от прозореца на хотелската си стая, позиционирана на десетия етаж. ЦРУ дълго време ще твърдят, че случилото се е самоубийство, а после и инцидент. След прекратяването на MK-Ultra, Сидни Готлийб продължава да твори разруха за ЦРУ. В неговият боен арсенал присъстват химични елементи, които да отключват болести като дребна шарка, туберколоза, антракс и още много други.

Готлийб разработва различни варианти за премахването и на Фидел Кастро, както и на конгоанският лидер Патрис Лумба. В началото на 70-те години идва и нареждането всичко да бъде унищожено. Готлийб се опитва да скрие част от химикалите си, но евентуално и поне по думите на ЦРУ всичко е унищожено. Самият зъл гений ще живее до 1999 г. и ще почине в собствения си дом. Медицинският му картон ще потвърди наличието на редица сърдечно съдови проблеми, но жена му така и не дава истинската причина за неговата смърт. И до днес няма информация колко наистина за загиналите по време на този експеримент. ЦРУ все още не е поискало прошка за воденето на толкова безумна програма.

 
 
Коментарите са изключени

Илия Кожухаров – диригент на габровската индустриална революция

| от |

Габрово със сигурност един от градовете с вълнуваща история, впечатляващи постижения и не на последно място – хапещ хумор. Първото известно име на селището идва от далечната 1477-а година – Габрува. Близо до града ще откриете крепостта „Градище“ а там пък са открити сериозно количество златни и медни монети от времето на римски императори като Константин I Велики и Юстин II. Според археолозите Градище може да се смята за късноантична крепост. Легендата за Габрово разказва мистичната история на Рачо Ковача. Странстващият майстор ковач се установил под едно габърово дърво. Историите за възникването на този град са достатъчно и биха забавлявали любопитните с години. Не трябва да забравяме и поколенията българи, които са имали малкото джобно издание „Габровски шеги“. С толкова сериозна история сме убедени, че от Габрово излизат доста големи имена, помогнали не само за облагородяването на града си, но и за цялата страна.

В поредицата до тук видяхте историята на най-дълго управлявалия кмет на София – Иван Иванов, както и тази на Георги Ефремов – спасителят на 3000 евреи. Време е да обърнем внимание на габровският кмет, давал всичко за просперитета на Габрово. Илия Кожухаров е кметът, за когото вестници като „Северна поща“ пишат:
„Това безспорно е младият и енергичен, уважаван от всички габровци кмет на града Габрово г-н Илия Кожухаров, подпомаган навсякъде от своите помощници г-да Хр Хесапчиев и Дим. Балканджиев“.
Статията е по повод първата габровска мострена изложба. Преди нея, Кожухаров трябва да извърви малко по-дълъг път, но за щастие го върви заедно с родния си град в сърцето, което позволява по-късно и неговото успешно завръщане.

Роден на 13 ноември 1893-а г. в Габрово, Илия Кожухаров проплаква в къщата на Иван Кожухаров (свещеник и учител). През 1912-а г. завършва Априловската гимназия. Будният младеж решава да следва право в Екс-ан-Прованс във Франция. И докато прекарва годините си в изучаването на закона, вестите за Балканската война го карат да остави науките и да се върне обратно в родината си – тя се нуждае най-много от него. Сражава се в 23-ти пехотен Шипченски полк и батареята на Шуменския крепостен батальон.

BASA-1735K-1-344-11-Gabrovo

Снимка: By Неизвестен – Този файл от българската Държавна агенция „Архиви“ е качен в Общомедия като част от проект за сътрудничество. Държавна агенция „Архиви“ предоставя изображения, които са в сферата на общественото достояние. Цитирането на източника Държавна агенция „Архиви“ става с посочване на съответните идентифициращи документа номера на фонда, описа, архивната единица и листа., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=34936169

След междусъюзническата война, младият Илия решава да остане в България и да завърши право и държавни науки в Софийския университет. През първата световна война може да бъде открит отново като войник в Шуменския батальон. До 1918 г. Кожухаров е вече офицерски кандидат при флота във Варна. Преживял 3 войни, Илия започва 1919 – 1920 г. като съдебен кандидат в Търновския окръжен съд. Следващата година е мирови съдия в Габрово. След още една година е съдия в Берковица, Велико Търново и Габрово, но остава член на Търновския окръжен съд.
Родното Габрово го избира за кмет от 1923 до 1932 г. прекарва следващите две години след кметския пост като адвокат в Габрово, а след това пак е кмет за още една година до 1935 г.
Политическата кариера на този виден габровец не може да се забрави толкова лесно.

За годините си на власт, Илия Кожухаров се стреми да направи живота на своите граждани малко по-лек и след като вижда достатъчно разруха ще предпочете да гради. Освен благоустройството на града, кметът бързо осъзнава, че силата на Габрово се корени в стопанското и културно развитие. Подобрява многократно хигиената в града, работи за по-добро здравеопазване и се грижи за бедните. Той е и причината за поставянето на статуята на Райчо Ковача в река Янтра на центъра на града. По негово време се построява покрит пазар, градска баня, Халите и още много други. Паметникът на свободата на връх Шипка е също негово дело. Към тях трябва да добавим втора прогимназия „Неофит Рилски“, земеделско училище, водноелектрическа централа „Грамадата“, общинска аптека, назначава се общински лекар и се обзавежда амбулатория. Кожухаров организира всички тържества и юбилейни дати от живота на Васил Априлов. По случай 50-годишнината на Априловската гимназия, Илия Кожухаров обявява решението на Общинския съвет и прави Райчо Каролев почетен гражданин на Габрово. Райчо Каролев е причината да има паметник на Васил Априлов в същата гимназия. Кожухаров не може да забрави историята и също така смята, че опълченците от I, II, III, IV, V VI, IX и X дружина трябва да станат почетени граждани на Габрово през 1922 г.

BASA-GB-453-4-23-4-Gabrovo_(cropped)_01

Снимка: By Този файл от българската Държавна агенция „Архиви“ е качен в Общомедия като част от проект за сътрудничество. Държавна агенция „Архиви“ предоставя изображения, които са в сферата на общественото достояние. Цитирането на източника Държавна агенция „Архиви“ става с посочване на съответните идентифициращи документа номера на фонда, описа, архивната единица и листа., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=78920253

След 5 години ще се проведе и Първата габровска мострена изложба. Вестниците ще възхваляват неговото име и ще представят Габрово като „Първи български индустриален център“. Кожухаров иска да привлече максимален брой хора и затова в различни издания напомня, че всеки посетител ще пътува с 50% намаление към града. Повече от 205 родни фирми, разделени в 35 бранша ще покажат своя труд. През 1927 г. в града работят 124 предприятия, мощността на машините е равна на 5 474 конски сили. Габрово се превръща не просто в локална индустриална революция, а в Българска такава. Сумите вложени в сгради са повече от 194 милиона лева, а в машини са инвестирани 267, 5 милиона лева. Инвестицията се оправдава – производствената стойност е близо 608 855 000 лева. Всичко това се случва, докато кметът на Габрово е само на 34 години.

Успехите не приключват до тук. Неговият талант и родолюбие са забелязани и в следващите години ще заема постове на главен секретар на Министерството на вътрешните работи и народното здраве, след това ще бъде министър на правосъдието (привлечен като независим експерт в областта), министър на търговията, промишлеността и труда. През 1941 г. е назначен за първи областен управител на възвърнатата в границите на България Беломорска област. До 1948 г. Кожухаров ще работи като адвокат в София. Превратът на 9 септември го репресира и изпраща в за 2 години в град Левски до 1951 г. и след това лежи в Белене до 1954 година.

Кожухаров губи доживотно правото да практикува професията си на адвокат. От 1956 до 1965 г., когато се пенсионира, управлява почивната станция на Синода „Момин проход“. Обявен е приживе за Почетен гражданин на Габрово през 1993 година. Умира на 12 юни, следващата година на възраст от  100 години. Илия Кожухаров е погребан с почести в родния си град Габрово. Освен всички индустриални заслуги, този човек е отговорен и за водоснабдяването на града. Отговорността на поста му позволява да напише книга „Водоснабдяването на Габрово“, която ще излезе през 1929 г. и ще описва всички етапи на бъдещия проект, разходите му и времето за изпълнение. Илия Кожухаров ще остане в историята не само на родния си град, но и на страната – има за какво. 

 
 
Коментарите са изключени

Да влезеш в спалнята на кралицата

През лятото на 1982, 33-годишен безработен фен на кралското семейство два пъти преминава 14-метрова стена, покрита с бодлива тел и въртящи се шипове, покачва се по водосточна тръба, влиза в Бъкингамския дворец през един отключен прозорец, сяда на трона на кралицата и дори се наслаждава на кратък tête-à-tête разговор с Нейно Величество.

Майкъл Фаган е роден на 8 август 1948 в Лондон. Жени се през 1972, а когато влиза в Двореца, Майкъл вече има четири деца на възраст между 3 и 10 годинки. В миналото мъжът работи като декоратор и художник, но когато започва да крои плановете си за взлома е безработен.

В месеците преди влизането той прави 12 огледа на Бъкингамския дворец като казва на майка си, че отива да се види с неговата приятелка Елизабет Реджина. За първото си влизане – през юни 1983 – той твърди, че захожда откъм прозорец на стая за камериерки. Когато камериерката вика охранители, но Майкъл не е намерен, те автоматично предполагат, че жената си въобразява.

Фаган разказва, че след това просто се разхожда из дома на кралицата като намира стаите на принц Чарлз и на принцеса Даяна. Той също така казва, че понеже не намира тоалетна, се облекчава в паничката на коргитата. Разказва и че пие някакво вино, което намира в стаята на принц Чарлз. Чувствайки се, по негови думи, като Златокоска, Фаган сяда и на няколко трона.

Той твърди, че му е било по-лесно да влезе, отколкото да излезе, но въпреки това по път за навън просто минава през задните градини и прескача още веднъж стената.

В деня след първия му взлом, Фаган прави опит да открадне кола и е вкаран в затвора за 3 седмици преди да излезе под гаранция. Той влиза в Двореца за втори път на следващия ден. 

Всичко започва в 7:00 сутринта – Фаган отново прескача стената и се изкачва по водосточна тръба този път до покрива, където оставя сандалите и чорапите си (защото такъв човек, разбира се, че носи сандали с чорапи). След като влиза през друг отворен прозорец, той „следвах картините“, за да определи кои стаи са на кралицата. В този процес Майкъл задейства поне една аларма, която обаче е пренебрегната: по-късно ще се окаже, че няколко аларми са инсталирани не както трябва. Към 7:15 часа той успява да счупи стъклен пепелник и взима едно от парчетата му със себе си в спалнята на кралицата, където възнамерява да пререже вените си пред Нейно Величество…

След като отваря завесите близо до леглото й, Елизабет натиска алармата, но по стечение на обстоятелствата никой не отговаря – нощната охрана вече си е тръгнала, а прислугата, която би могла да я чуе, точно в този момент чисти други стаи или разхожда коргитата.

Фаган казва, че кралицата била облечена в нощница с щампа на Статуята на свободата и при вида му извикала „Какво правиш тук?“ След това се опитала да телефонира за помощ, някъде към 7:18, но асистентите й закъснявали за работа и затова заедно с една от прислужничките успяват да вкарат Майкъл в един килер като го убеждават, че там ще намери цигари.

В крайна сметка кралицата и прислужницата намират лакей и го оставят да надзирава Фаган – оказва се, че той не само му дава цигари, но и му сипва чаша от популярното уиски на Елизабет Famous Grouse, което намира в стаята й. Според официалния доклад, кралицата също присъства в сцената, но е прекалено загрижена да пази кучетата си от похитителя, който става все по-емоционален.

По-късно Фаган казва, че краткия му набез на Бъкингамския дворец е в резултат на приемане прекалено много халюциногенни гъби, от които все още е друсан. Срещу него не са повдигнати обвинения за влизате с взлом, но прекарва известно време в психиатрична клиника през 1982, за да се изясни състоянието му.

След като цялата работа преминава, Фаган продължава да се замесва в неприятности с властите, в това число нападение на полицай и пласиране на херои. През 1987 човекът е съден за непристойно държане, което той ще се опита да оправдае с историята, че просто се е съблякъл преди да влезе във водата, за да прибере риболовните си такъми (той е на риба, където пуши трева заедно с приятели). В съда обаче един от очевидците на случилото се, жена, казва как обвиняемият е имал „огромна ерекция“. Фаган отговаря на това с думите, че „съпругът й би трябвало да е ей такъв“, показвайки малко разстояние с палец и показалец.

 
 
Коментарите са изключени

Къде ли щяхме да сме, ако не бяха спрели Dymaxion от производство

| от |

Представете си кола, която побира 11 човека, завива много рязко, има прекрасен разход на горива и вози спокойно с 200 км/ч. Човек на име Ричард Бъкминстър „Бъки“ Фулър измисля именно такава кола през 1933 и дори успява да създаде няколко напълно работещи прототипа. Този елегантен, аеродинамичен автомобил е наречен Dymaxion.

Хенри Форд дава на Бъки няколко от по-ранните си V8 двигатели, с които да експериментира и които в комбинация с капковидната и лека каросерия на автомобила са причината за високата скорост. Разходът на колата е 12 километра на литър, което за времето си е забележително. Колата е с предно предаване и е дълга 6 метра, но въпреки това може да маневрира изключително рязко, защото всъщност отпред има две статични колела, но отзад има едно колело, с което завива. Тази конфигурация обаче ще направи колата и доста проблемна за управление, особено при компенсиране на страничен вятър. Тя ще е причината и за затриването на целия проект.

BuckminsterFuller1

 

Ричард Бъкминстър „Бъки“ Фулър

Бъки има големи планове за Dymaxion – основният от които е да й сложи крила и да я направи летяща, когато се разработят подходящи материали и двигатели, но това никога няма се случи.

През 1933 един от прототипите може да бъде забелязан да обикаля на показ из Чикаго. Именно там автомобилът ще участва във фатален инцидент, който първоначално се смята, че се дължи на задната му гума и заради който инвеститорите ще си вземат парите и ще се оттеглят от целия проект. Впоследствие Dymaxion е оневинен, когато разследване разкрива, че другият водач е виновен, но щетите от черния пиар вече са нанесени и няма връщане назад.

Dynamaxion 1933

Копие на Dymaxion от 2010 

По-късно, в книгата „The Age of Heretics“, авторът Арт Клайнър ще напише, че истинската причина колата да бъде зарязана е банкерите, които заплашват Chrysler, че ще спрат заемите, ако не зазими проекта, защото смятат, че колата ще превземе пазара и ще навреди на продажбите на другите коли, които вече са по магазините. Дали това е така и дали са били прави, никога няма да узнаем.

Наистина впечатляваща машина за времето си. От трите оригинални прототипа само един е запазен и се намира в Националния автомобилен музей в Рено, Невада.

 
 
Коментарите са изключени