Животът на Микеланджело накратко и набързо
Не само неговият на пръв поглед безграничен гений прави Микеланджело истински майстор на ренесансовото изкуство, равен може би само на Леонардо да Винчи и Рафаело. Той също така си проправя път в света на богатите и могъщи прослойки на Италия. С тях като покровители Микеланджело ди Лудовико Буонароти Симони си създаде завидна репутация – той ще бъде първият западен художник с биография, публикувана докато е още жив (той всъщност има две) – и кариера, която го отведе до самите висоти на църква.
Микеланджело има щастието да живее в края на 15 век във Флоренция, люлката на Ренесанса, където талантът му може да бъде възпитаван. На 13 години той става чирак на известния художник Доменико Гирландайо, което бързо го насочва към вниманието на Лоренцо де Медичи, владетел на Флорентинската република и страстен покровител на изкуството. Докато живее в двореца, Микеланджело може да изучава колекцията от изкуство на фамилията Медичи, включително древни творби, което му помага да открие любовта си към скулптурата.
След падането на Медичи във Флоренция през 90-те години на 15 век, Микеланджело си намира работа в Болоня и Рим. Младият скулптор впечатлява кардиналите в Рим със своите умения, след една измама – той прави фигура на Купидон и обработва мрамора така, че да изглежда древен. Това му спечелва поръчка за голяма статуя на Бакхус, римския бог на виното. След това друг кардинал му иска Пиета (Дева Мария, която държи тялото на Исус). Това е единственото парче, което Микеланджело подписва, добавяйки името си на гърдите на Мария, защото се страхува друг художник да не получи заслугата.
През 1501 г. 26-годишният Микеланджело получава най-предизвикателната си поръчка до момента – проект във Флоренция, който се влачи вече близо 40 години и е изоставен от други скулптори: огромна статуя на библейския цар Давид за катедралата.
Микеланджело трябва да използва оригиналния мраморен блок, наречен „Гигантът“, който лежи непипан от десетилетия и е покрит с доста несъвършенства. Извайването му отнема повече от две години, но когато е представено през 1504 г., всички знаят, че гледат шедьовър. Давид отново бе победил гигант.
Скулптурата показва несравнимата способност на Микеланджело да извайва човешката форма – познанията му по анатомия са подобрени чрез дисекция на трупове – и дарбата му да дава живот на каменни блокове. Без шанс да издигнат високата пет метра и тежаща повече от шест тона статуя до покрива на катедралата, група флорентински граждани, сред които и Леонардо да Винчи, решават да я сложат пред кметството, за да стои като символ на Флоренция.
Сега Микеланджело е един от най-известните художници в Ренесансова Италия. Той предприема изключително амбициозни проекти във Флоренция, преди папа Юлий II да му възложи поръчка от 40 статуи в естествен размер за показната му гробница. Микеланджело се залавя за работата, но проектът изведнъж спира заради спор относно плащането. Когато го убеждават все пак да се върне във Ватикана, папата му предлага изцяло друга задача: да нарисува тавана на Сикстинската капела.
В продължение на четири години, от 1508 до 1512, Микеланджело рисува – често сам, прекарвайки безброй часове в неудобни, изкривени позиции на скеле по негов собствен дизайн, рисувайки все по-сложни картини – като цяло той добавя повече от 300 фигури. Както всеки, който е виждал Сикстинската капела, може да потвърди, завършеният таван има невероятно въздействие – той е произведение с такава красота и значение, че на пръв поглед би могло да се сметне за дело от Божията ръка, отколкото от човешка.
По време на период на религиозен разкол -Реформация и Контрреформация – Микеланджело остава в центъра на католическата църква през следващите пет десетилетия, работейки при девет папи и създавайки изящна гама от творби. За умалената гробница на Юлий той извайва статуя на Мойсей. Започва да нахлува и в архитектурата с параклиса Медичи и библиотеката на Лаврентия във Флоренция.
От 40-те години на 16 век нататък, Микеланджело посвещава голяма част от времето си на архитектурата в Рим, проектирайки Площад Кампидолио на върха на Капитолийския хълм и започвайки строителството на известния днес купол на базиликата Свети Петър, където, между другото, неговата Пиета седи до ден днешен.
Микеланджело продължава да работи до смъртта си през 1564 г., няколко седмици преди да навърши 89 г. Тялото му е върнато в любимата му Флоренция – люлката на Ренесанса и гроба на най-ренесансовия човек.
