shareit

Животът на Елизабет II преди да стане кралица

| от |

През април 1926 г. Великобритания е на ръба на генералната стачка, организирана от Конгреса на синдикатите. Настъпва икономическа буря: следвоенният срив в цените на въглищата в комбинация с въвеждането на златния стандарт във Великобритания, подлага миньорския бранш на страхотен натиск. След като правителствена комисия препоръчва намаляване на заплатите на миньорите, се създават условия за пълна стачка на въпросните миньори, както и други работници, обхванати от Синдиката, включително от железопътния и транспортния сектор.

Но въпреки че цари криза, министърът на вътрешните работи сър Уилям Джойнсън Хикс няма как да не присъства на раждането на кралското бебе. Херцогът и херцогинята на Йорк – вторият син на Джордж V, Бърти и съпругата му, бившата  Елизабет Боуз-Лайън – очакват първото си дете. Въпреки че то не е пряк наследник на трона, сър Уилям все пак трябва да пътува до улица Мейфеър, където трябва да се роди детето.

Момиченцето е родено чрез цезарово сечение в 2,40 ч. сутринта на 21 април. „Отдавна искаме едно детенце да направи щастието ни пълноценно“, пише херцогът. То е „малко съкровище с прекрасен тен“, казва кралица Мери. „Надявам се, че вие сте толкова щастливи, колкото и ние, че имате внучка. Или по-скоро бихте искали внук?“, пише херцогът на баща си Джордж V. Бебето е официално трето по ред за трона, но тъй като тя е дете на втория син на Джордж V – и е жена – ще бъде изпреварена в този ред от всеки неин братовчед или брат.

Наричат я Елизабет Александра Мери по името на майка й, прабаба й и баба й – на жени съпруги, а не на кралици. 

През 1933 г., когато Елизабет е на седем, тя получава нова гувернантка, мис Марион Крофорд. Тя е представена на херцогинята на Йорк като „селско момиче, което е добър учител, освен когато става въпрос за математика“. За щастие херцогинята не търси предизвикателен академичен график. И тя, и съпругът й мразят училище (херцогът дори е осмиван като глупак). Това, което кралската двойка иска за дъщерите си, е „наистина щастливо детство, с много приятни спомени“, което означава минимални уроци. Режимът на мис Крофорд е нежен: Елизабет е на уроци от 9:30 до 11 сутринта, а останалата част от деня й е посветена на игри на открито, танци и пеене, с период на почивка от час и половина.

За разлика от родителите си, Елизабет обаче има способността да учи и се радва на история и литература, но няма много възможности за по-продължително обучение. В свободното си време Елизабет се забавлява с кучетата и конете. Тя казва, че иска да се омъжи за фермер, за да има много „крави, коне и кучета“.

Wallis Simpson -1936

Уолис Симпсън

Джордж V умира през януари 1936 г. и принцът на Уелс поема трона като Едуард VIII. Като крал той е по-зависим от любовницата си Уолис Симпсън от всякога. Но въпреки че чуждестранната преса дълго обсъжда отношенията му с американката, британските вестници запазват мълчание. В края на октомври Уолис подава молба за развод с втория си съпруг и вече е ясно, че кралят смята да се ожени за нея. Правителството е твърдо решено да го спре, тъй като се смята, че хората няма да приемат разведена съпруга.

На 10 декември 10-годишната Елизабет тъкмо записва бележките си от урока по плуване, когато отвън чува скандиране „Бог да пази краля“. Тя попита един от лакеите какво се е случило и той й казва, че чичо й е абдикирал и баща й вече е крал. Тя тича да съобщи новината на сестра си. „Това означава ли, че ще трябва да бъдеш следващата кралица?“ – пита Маргарет. „Да, някой ден“, отговаря Елизабет. „Горката ти“, казва Маргарет. Изправена пред кризата и промяната, Елизабет възприема техника, която ще използва през целия си живот: тя се придържа към своята рутина, опитвайки се да изглежда спокойна. Тя написва бележките си от плуването и в горната част на страницата отбелязва: „Деня на абдикацията.“

Веселият живот на Пикадили 145 приключва. Семейството се премества в Бъкингамския дворец, а баща й и майка й – които винаги са били силно обвързани с живота на момичето – вече са погълнати от срещи, приеми и политика. Бившият крал, сега херцог на Уиндзор, чичо Дейвид, когото децата толкова обичаха, е изпратен в Европа. Елизабет присъства на коронацията на баща си, придружена от кралица Мери, като написва, че абатството е покрито с „някаква мъгла от омая, когато татко е коронясан, поне аз така мислех“.

Сега Елизабет вече е наследник на трона. Кралица Мери засилва образованието й и дори е въведена повече история. През 1938 г. Елизабет започва да получава уроци от вицеректора на Итън Хенри Мартен по конституционна история. Ученията на Мартен са важни за възприемането на ролята на Елизабет: той й казва, че една монархия се укрепва от адаптивността и й говори за важността на това да говори директно със своите поданици.

 
 
Коментарите са изключени