Ирена Сандлерова Историята й става световно известна покрай един училищен проект. През 1999 г. един учител в Канзас – Норман Конард дава специална задача на трима свои ученици. Това е нетрадиционен проект по повод Националният ден на историята, който трябва да надскочи границите на класната стая. Учителят показва на децата изрезка от вестник, в която са вписани имена на хора, които също като Шиндлер са спасявали евреи по време на Втората световна война. В статията се казвало, че Ирена Сендлерова е спасила над 2000 души във Варшавското гето. Тъй като тя не е била известна, задачата на децата била да открият грешките в материала. Когато те взели задачата присърце се оказало, че това не е измислица, а реална история за една незнайна героиня. Благодарение на проекта учениците кореспондират и се запознават с Ирена, а по-късно разказват живота й в пиесата и книгата – „Живот в буркан“. Така става популярна историята за една смела дама, нейната мрежа от приятели по време на Втората световна война и над 2000 спасени живота. Повече за нейните подвизи може да прочетете тук! Повече за нейните подвизи може да прочетете тук!

Хариет Тъдман В един мразовит февруарски ден на 1958 г. в Ню Йорк един голям музикант и изпълнител, заедно с оркестъра на Си Оливър записва един стар госпел. По това време изпълнителят вече се е превърнал в жива музикална икона и макар новото джаз поколение да намира стилът му за леко остарял и водевилен, той все още задава тона и гласът му кара публиката да настръхва. Името му е Луис Армстронг, а песента е „Слез, Моисей“ (Go Down Moses). На пръв поглед библейският текст разказва за извеждането на евреите от Египет по времето на древния пророк. Някой би си помислил, че е безобиден спиричуъл, който по случайност е избран от Армстронг. Това съвсем не е така. В разгара на битката срещу расовата сегрегация в американското общество Армстронг изпълнява песен, която поставя дълбок отпечатък в историята на афроамериканците и чийто корени датират от началото на XIX в. Музиката всъщност прикрито разказва за едно друго пътуване – от Юга към Севера. За подвизите на Хариет Тъдман може да прочетете още тук!

Тамое - жената генерал на Япония Обикновено нежните половинки на самураите били обучавани в бойните изкуства, но това правило невинаги се следвало стриктно. Преминалите учението ставали т.нар онна-бугейша и били защитници на дома, докато мъжете били на поход. Тяхното оръжие било нагуната, което представлявало дълъг меч с леко извито острие. Някои от тези дами излизали от възприетия стереотип и не се задоволявали с това само да защитават дома, а заставали наравно с мъжете на бойното поле, това били т.нар онна-муша. „Историята на Хайке“, която е японският еквивалент на „Илиада“, разказва за една от тях. Тя имала дълга черна коса, бледо и красиво лице и била не само изкусен ездач, но и владеела бойните техники до съвършенство. Името й е Томое Гозен, и докато на Европа е завладяна от религиозния плам на поредния Кръстоносен поход, далеч на изток младата жена самурай участва в голямата гражданска война, известна като Войната Генпей (1180-1185). Нейната вълнуваща история е разказана тук!

Донка Ушлинова - герой на три войни Първият орден в историята на новата българска държава е този „За храброст”. По немски образец, във формата на малтийски кръст, с лъв по средата и две преплетени саби, този орден се появява за първи път през 1880 г. и е открито неподчинение към постулатите на Берлинския договор, който забранява създаването на висши държавни отличия. Една от неговите разновидности е войнишкият кръст „За храброст”, наричан още „знак на ордена „За храброст”. Този медал се връчва на български войници, които са проявили изключителен героизъм на бойното поле. Малцина са тези които го получават повече от веднъж, а още по-малко – тези, отличени с първа степен. Един от тях е Донка Ушлинова, известна още като Донка Войвода или Донка Комитката. Българка, съпруга и герой от три войни, която се е хвърляла самоотвержено в битки за свободата на България, а днес тъне в миглите на родната ни история. За нейните сражения и битки е разказано тук!

Емили Уорън И до днес Бруклинският мост остава един монументален подвиг на пътното строителство. Когато е завършен през 1883 г., той е първият мост в света, окачен на стоманена тел. Говори се, че днес над 125 000 моторни превозни средства преминават ежедневно по 130-годишния мост, но малцина знаят истинската му история. Още по-малко знаят кой в действителност надзирава неговото изграждане и довършване. Емили Уорън Роублинг, първата в света жена полеви инженер. Как една жена става инженер и създава един от най-големите символи на Ню Йорк ще разберете тук!

Берта Бенц Във време, в което пътните знаци не са съществували, GPS е само комбинация от три букви, които никой няма да разбере, а пътищата са кални и неподдържани, Берта Бенц се качва в своя мощен автомобил с 2 конски сили от 4-тактов двигател, дървени гуми и се подготвя за пътешествие, което малцина биха предприели – 194 километра от собствения ѝ дом в Майнхем до дома на майка ѝ в Пфорцхайм. Ако още не сте осъзнали, мъжката играчка – автомобилът е възможна, благодарение на Берта Бенц. Нейният подвиг е просто доказателство, че колата трябва да получи своето право на съществуване и също така, нейният съпруг може спокойно да продължи работа и да докаже на света, че един ден ще продава най-луксозните автомобили, произвеждани в света, впрочем, той ще повлече крак и на други много популярни немски имена, подготвени за същото предизвикателство. Още едно доказателство, че жените обичат невъзможните предизвикателства!

Дора Мар И все пак, Дора Маар е позната най-вече като „Плачещата жена“ излязла от четката на един още по-значим творец – Пабло Пикасо. Сълзите й, оживяващи на множество платна, показват една изтощена жена в бурна и трагична връзка, която се отразява в нервен срив и пълно оттегляне от публичния живот. Въпреки своята мистериозност и оскъдни писмени средства за живота й, се смята че самата Маар е казала, че нейните портрети от Пикасо са лъжа. „Те са на Пикасо. Нито един не е на Дора Маар.“ През целия си живот Маар трупа огромното фотографско наследство, което ще бъде открито и признато едва след нейната смърт през 1997 г. Историята на тази влиятелна муза се крие тук!

Мата Хари „Да се направиш на Мата Хари.“ Каквото и да значи това, сигурно сте го чували в един или друг контекст. Коя обаче е Мата Хари? Не е ясно как името на една от култовите личности на миналия век се използва в контекста на напиването и запоя, но тя със сигурност е много повече от това и е интересно да разберем повече за нея. Повече за легендарната изкусителка можем да открием тук!