shareit

Жената до Достоевски, която преживя най-щастливите и най-лошите му мигове

| от |

Санкт Петербург е град с много възможности, както и един от двата най-посещавани от туристите през последния век. Изненадващо или не, гостите на тази страна обожават да посещават първо Москва, а след това  и този град. Като страна, която се разгъва на два континента и разполага с няколко часови зони, Русия не може да бъде игнорирана за своето историческо наследство.

Историята на следващата героиня не е толкова известно, понякога партньорките могат да останат в сянката на семейството, но съдбата си знае работата и Анна Сниткина е човек с някакъв особен късмет. В края на 1866 г. тя кандидатства за стенограф, все пак това е и специалността, която е записала. След като преминава през натоварения център, за да закупи бели листи и още няколко молива, достига до сивата жилищна сграда на улица Малая Мешчанская.

В тази сграда апартамент 13 се обитава от особено интересен човек. Той е 44-годишен бивш затворник, изключителен харизматик и освен това се занимава с писането на романи. Неговото име е Фьодор Достоевски. Вратата е отворена от друга жена с прилепнала зелена рокля и копие на „Престъпление и наказание“. Анна е въведена в жилището и продължава да мълчи, макар и да има много въпроси относно разговорите. Не говори много, даже се притеснява, защото е препоръчана от професор Олкхин. Прислужницата Федося, която въвежда Анна, преминава през черен коридор, осеян с килими по стените.

 В кабинета е посочено мястото за посетители, както и инструкция да изчака. След около 2 минути Достоевски влиза, без да поздравява, той дава нареждане на Анна да донесе чай, а след това изчезва отново по коридора. Целият апартамент на Достоевски от килимите по стените, до малката слънчева светлина, която се прокрадва през прозорците, крещи само едно – тежка и черна депресия. Въпреки това, скромното жилище ще даде крила на един от най-известните писатели на Русия.

Анна не чува думи, очаква поне да види деца, но сякаш и те са изчезнали. Гледа с любопитство портрета на жена в черна рокля, който стои над канапето, но не знае коя е дамата. Това е бившата съпруга на Достоевски – също Анна – и е починала около 2 години по-рано. Името на писателя е отдавна известно в дома ѝ и тя се стреми да покаже уважение, както и достойнство, макар и последното да не е толкова лесно за демонстриране. Това е любимият писател на баща ѝ, а това работно място може да го накара да лети от гордост. Баща ѝ често разказвал за Гогол, Пушкин и Жуковски.

Тези автори били неговата пътеводна светлина, а станело ли въпрос за Достоевски, бедният човек се замесил с политика и бързо се озовал в Сибир, изоставяйки всичко, сякаш никога не е съществувал. През 1859 г. писателят се завръща обратно и изненадва аудиторията си с нови трудове. 4-годишната му присъда е изтекла, но за сметка на това трябва да премине и задължителна 5-годишна армейска служба. След това започва да работи още по-страстно, сякаш всичко преживяно е чакало да получи своето място на белите листи. Малцина знаят, че изданието „Время“ е създадено от Фьодор и неговия брат Михаил.

Повечето читатели не подозирали кой точно стои зад него, но пък го признавали за свежо литературно издание, заредено с философия и журналистически материали, които през XIX век могат да се конкурират спокойно с някои от съвременните американски издания. Достоевски знаел какво и как да предложи на своята аудитория и след като излиза веднъж седмично, очевидно е, че този човек няма да остане просто така забравен. Да не забравяме, че паралелно със своите материали, авторът винаги добавял и ревюта на други книги, културни и литературни критики, както и фантастика. Всеки един писател в Русия по това време е абониран за него. Бихте казали, че това е един успех, напоен с талант и сигурно ще сте прави, първите му трудове автоматично се посрещат с възгласи „Новият Гогол се роди!“.

След това идва политическата присъда за членуването в тайно революционно общество, а след пристигането на Анна, животът е много по-различен. Тя винаги ще го помни като човекът, който я разтърсва с всяко следващо изречение. Щом новото издание на „Время“ се появи у дома ѝ, първо го чете баща ѝ, а след това и тя. Разбира се, фактът, че тук винаги се говори за отхвърлените от обществото, за различните и специалните, може да мотивира младата стенографка да се появи пред вратата на Достоевски. Често сме чували, че човек никога не трябва да среща героите си, съществува риск да не останем очаровани и Анна изживява точно това. От другата страна на белите листи стои човек, който няма нищо общо с интелекта и страстта на думите, той сякаш е много далечен спомен.

След няколко разговора за училище и фактът, че Анна е само половин година на курс, кара Достоевски да започне да прави това, което винаги е правил – да я тества. Така работи с всичко от любовта и връзките, до самия живот. Тук тестът е за поредната жена, която заявява, че е част от голямата реформа на Александър II. Неговите мерки говорят за още едно унижение след Кримската война, но това е друга тема. В този момент младата студентка има мечта да бъде независима, да се прехранва и да може да избира какво да направи с времето и средствата си. Новата реформа дава повече доверие на жените и им позволява да излязат от дома и да бъдат нещо повече от домакини – Анна е точно такъв пример.

Още през 60-те години на XIX век именно Фьодор ще приветства тази идея и ще лавира за по-широк хоризонт за образованите дами. С появата на една идея винаги има крайности и те не могат да бъдат пропуснати. Предложената свобода кара новите жени да мислят за западния модел, да бъдат отделени от мъжа, да развалят онази природна връзка, която съществува – поне това е неговата гледна точка – и в един момент да накарат един от най-популярните автори да съжали за своята подкрепа. Нещо повече, той самият е бил отричан и отхвърлян, без значение с какви чувства ще подходи към тях, повече от веднъж. А ето, че в този момент пред него стои една много по-различна и специална жена.

Добрата новина е, че за разлика от останалите, кандидатката за работа не носи очила, не си връзва косата и не пуши – основните черти на новата и модерна феминистка. Самият Фьодор е щастлив, че са му предложили жена за стенограф, вместо мъж. Притеснявал се, че мъжете рано или късно могат да се пропият и няма да изпълняват работните задължения. Работата им започва с търсенето на правилното темпо, Фьодор искал да избълва колкото се може повече думи, докато момичето не успява да смогне. В един момент получил учтива молба да говори със скоростта на нормален разговор, за да смогва.

Това накарало автора да поглежда в листа от време на време. Работата им не е приказна от самото начало, знаем, че руският има своите специфики, но още по-важното е, че когато се пише на стенограма, той може да обърка мнозина. Мисълта за независимост е била и основната причина, поради която Анна остава на работа. След няколко минути в тестване, Анна е отпратена у дома си, за да се върне вечерта, когато ще продължат работа. В мемоарите си тази жена ще сподели, че не е знаела дали да се радва или не, все пак е малко сложно да се разбере какво точно е имал предвид самия Достоевски.

Вместо да открие своя герой, тя се запознава със счупен и изтормозен човек, който депресира всеки с присъствието си. И до днес Анна разказва, че макар и да е имала парите, остава с горчив вкус от своя първи работодател. Добрата новина е, че поне сега не ѝ се налагало да се омъжи, както ставало по традиция в този момент. Истината обаче е, че когато срещнете гений, който обожавате, негативите ще избледнеят. Анна се сгодява за Достоевски само месец след постъпване на работа.

Фьодор е особен дявол в омайването на дами и я накарал да си поговорят за брака и годежа, като заявил, че има нужда от информация за женската психология, докато подготвя своя нов роман. Малко след това Анна разбрала, че същност това е нейното предложение за годеж. На 15 февруари двамата се  женят и след това заминават в чужбина, където остават до 1871 г.

Един от най-известните автори е и много трудна птица за обичане, малко след като стигат в Баден, той изиграва всичките си пари на рулетка, както дрехите и вещите на своята съпруга. Добрата новина е, че зад невинната и крехка дама съществувало едно много специално умение – да разделя приятното и неприятното от своя нов съпруг. По това време тя започва да пише всеки ден. Една година прекарват в Женева, където авторът се бори със зъби и нокти, за да задържи своето богатство. Опитите да се продължи поколението на Достоевски е трудно, поне в Женева.

Анна ще роди двама сина в Санкт Петербург, но освен с майчинството, именно тя ще се заеме с финансовите проблеми на Достоевски и ще подпише нови и по-добри договори с издателите, както и да елиминира всички дългове от хазартната страст на нейния съпруг. Достоевски умира през 1881 г., когато Анна е на 35 години, въпреки горчивите първи спомени, тя никога няма да се омъжи повторно, но ще запази всички снимки и документи, като през 1906 г. ще ги дари на историческия музей.

И до днес можем да прочетем много от историите на жената, която плахо прекрачва прага на един от големите на Русия, за да стане независима и същевременно да бъде още по-зависима – все пак тя ще бъде редом до един от истинските гении, до един от най-отвратителните хора в хазарта, до един от най-тъжните и депресирани човеци, ходил по тази земя, но преди всичко, нека не забравяме, че той е бил голямата любов.  

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени за Жената до Достоевски, която преживя най-щастливите и най-лошите му мигове

Повече информация Виж всички