shareit

Жан-Пиер Халет – чистокръвният африкански син от Белгия

| от |

Жан-Пиер Халет е една интересна личност в историята на Африка, но също така е комбинация между един от най-интелигентните хора на света, както и един от най-суровите, които бихте могли да срещнете по тази земя. Халет се ражда през 1927 г. в Белгия, а баща му е известния художник Андре Халет, човек с история в импресионизма. За Халет старши може да се каже, че е успял да улови неопитомената африканска пустош и днес повечето му картини се продават за много сериозни и впечатляващи суми, но има един проблем, за тези успехи е необходимо много време. Със сигурност не се срещат много често хора, които ще угодят на вдъхновението на своя партньор и ще заминат за Африка, при това с малко дете, но докато бащата рисува, неговият син израства в Конго.

По това време Жан-Пиер не само опознава културата, но и живее в една дива територия, опитвайки се да опознае местните езици на африканската култура, като това по-късно ще се отрази на самия него. На 6-годишна възраст, момчето говори перфектен Банту, облича се като местните жители, отказва да говори френски, дори и с родителите си. За да не стане положението още по-лошо и Жан-Пиер да се обезличи, веднага е изпратен в Белгия, където да получи правилното образование. За съжаление в следващите 7 години, нацистите успяват да преминат границата на Белгия и да започнат да леят реки от кръв. След като бомбардировките зачестяват, а местното население започва да усеща една нова агресия, страната прави някакви опити да води партизанска война, като всеки човек, способен да държи пушка, има правото да се присъедини към различните движения.

През 1942 г. Жан-Пиер е едва на 15 години, но е достатъчно разпален от идеята да се бори срещу неканените гости. Правилното образование е събудило онзи патриотизъм и започва много сериозно да търси начин да се включи в сраженията, макар и да му отказват. След като успява да демонстрира качествата си, най-накрая е приет и с помощта на бащината ловна пушка, започва един интересен начин на живот. В следващата година ще вземе участие в различни нападения над бази, немски лагери и дори разбиването на железопътни линии, за да може да помогне на партизаните да набавят необходимите ресурси. Когато през 1944 г. пристигат съюзниците, той е сред доброволците и до края на войната продължава да се сражава, печелейки няколко медала за храброст. Осъзнавайки, че войната е отнела правото му да се образова, бърза да се запише в Сорбоната, за да учи социология.

След като се дипломира и вече е пълнолетен, никой не може да го спре да се върне обратно в Африка. Събира багажа си и заминава за Конго, което все още е под контрола на Белгия. С пристигането си в Заир, кандидатства като посланик и връзка с всички племена в Западна Африка, като до края на кариерата си успява да научи 17 африкански езика, като добавяме и добре познатите френски и английски. Скоро става кръвния брат на Тутси в Роуанда. Може да се смята и за първия бял човек, който успява да влезе в тайното общество на Бвама – какви точно са били намеренията там, никой не може да сподели с голяма точност. Успява да спечели доверието на племето Балего, което в най-силните си моменти е известно с възможността да убива чужденци и да яде труповете им.

Deutsch-Ostafrika, Massaikrieger

Снимка: Wikipedia

Как Жан-Пиер е успял да постигне някакъв мир, никой не може да потвърди наистина, но на 23 години се смята за официален член на племето. По същото време е обявен и за формален член на кенийските Масаи – военно племе, което също може да се похвали с някои особени кръвожадни практики. Всеки човек има правото да влезе в племето на масаите, но за целта трябва да премине един пречистващ ритуал. Всеки нов кандидат трябва да влезе в ринг и да се изправи срещу лъв, като получава като оръжие само копие. Кандидатът няма право да напуска кръга, защото ще бъде убит от публиката, но ако победи, излиза като победител и член на племето. Жан-Пиер преминава през това изпитание, като според някои от зрителите, дуелът приключил много бързо и масаите имали нужда от нов лъв, с когото да се изправят. На 30-годишна възраст, Халет започнал да обикаля горите и дивата природа на Африка.

Някъде по това време е уцелен от отровна стрела, която по-късно се оказва едно от любимите оръжия на войните Пъгми – те обикновено не обичали неканени гости на своята територия. Отровата започва да действа много бързо, но все пак гостът успява да стигне до племето и да накара вещерът да изреже голяма част от крака му, при това без упойка и да източи кръвта му. Успява да оцелее, а според статистиката, въпросният невротоксин обикновено убива жертвата си с около 90% успех. Обикновено се използва от племето за унищожаването на хищници. След този инцидент, Жан-Пиер продължава да живее около 18 месеца с племето. Преди да си тръгне, получава още едно членство в племе, защото можел да говори техния език, използвал лъка и стрелата изключително добре, за да получи прякора „Стрелецът“.

Със завръщането си в Белгия, той подава така наречената „Декларация за Еманципация“, която трябва да даде пълна автономия и свободата на племето Пъгми и да не се смята за част от територията на Белгия – това е един особен успех. За този период, Халет не само успява да оцелее около 19 пъти при среща с диви племена. Към тях добавяме и една неблагоприятна среща с бунтовниците в Конго, по време на гражданската война. След като прекарва достатъчно време и с тях, Жан-Пиер отново е пуснат да си ходи. 21-та среща със смъртта е изцяло дело на Жан-Пиер. Човекът решил да използва динамит за риболов в езерото Танганийка, взривява се и за малко да не стане жертва на крокодилите.

Bp3bZodCcAAE5t5

Twitter @annielouiserose

 

Защо го прави? Неговата цел е да набави достатъчно храна на гладуващото племе и по тази причина използва динамит, като не преценява кога точно да го хвърли. Резултатът е откъсната ръка до лакътя. Лодката му се разпада, а той самия се озовава в езеро с крокодили. Халет успява да стигне до брега – никой не знае как, след това върви няколко мили до Конго, качва се на камиона си и шофира само с една ръка, докато стигне до болница – това е разстояние от още близо 320 километра, които се спускат по тесни и разклонени пътеки. Дори и това не може да пречупи суровия белгиец, който в последствие получава протеза. Така и не се съгласява да я използва, защото трябвало да свикне да живее и така, следователно много бързо решил да се раздели с нея. Това не му пречи след няколко седмици да се бори с леопард-човекоядец и да го победи с една ръка и ловния си нож.

След победата си, неговите приятели видимо виждат, че съжалява за стореното, защото това е човек, който определено обича животните и природата, но когато ситуацията е живот за живот, битката е повече от ясна. Понеже името му се свързва с най-различни подвизи, Белгия най-накрая го мести в друга точка на света, за да спре цялата сага. В следващите си 45 години, Жан-Пиер ще пътува от Калифорния до Африка, за да се среща с различни племена, като ще се старае да запази културата, да повиши вниманието към тях и дори чете лекции, пише книги, събира дарения и в резултат на това помага за строенето на ферми, изграждането на домове и още много други. Закупува огромни територии и им позволява да живеят там, използвайки малко по-модерни пособия за оцелява.

African leopard, Panthera pardus pardus, near Lake Panic, Kruger

Снимка: Wikipedia

Пише и първите речници, които включват около 18 000 думи, а докато е в Африка, помага за раждането на около 500 бебета. Понеже средствата не са достатъчно и не винаги стигат, започва да продава своята колекция и отново дава събраните средства за благотворителност. Жан-Пиер спокойно може да се смята за един от достойните синове на Африка в това отношение, дори и без една ръка, успява да постигне много повече, отколкото искаме. Имайки предвид каква е другата страна на Белгия и онзи извършван геноцид, точно този човек се стреми да направи всичко, което е необходимо.

Получава орден от краля на Белгия, смята се за хуманист на десетилетието през 70-те години на миналия век и дори е номиниран за Нобеловата награда за мир. Жан-Пиер умира през 2004 г. на възраст от 74 години, като дълго време се бори с левкемията. Когато синовете му разчистват кабинета, най-накрая откриват и стотици писма от местните племена, в които му благодарят за всичкото добро, което някога е сторил.

 
 
Коментарите са изключени